Кредит: Разлика между версии

м
Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м (интервал след точка в текст)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
 
== Психология на кредитирането ==
В зависимост от вида икономика на една страна, дали това е развиваща се или индустриална държава, търсенето на кредит може да се дължи на същностно различни причини, което обаче не означава, че елементи на единия тип не могат да се открият в другия. При развитите страни това е изобилието, изборът от стоки и [[консуматорско общество|консумеризма]], при което потребителят е „бомбандиран“„бомбардиран“ от различни избори, които той желае да направи, за което се нуждае от допълнителни средства, към стандартен добър доход, при което финансовата система осигурява кредити под формата на [[кредитна карта|кредитни карти]] <ref>{{икона|en}} Gregory Karp, „[http://articles.chicagotribune.com/2011-12-15/news/sc-cons-1215-karpspend-20111210_1_credit-cards-card-balances-debit-cards Cash vs. credit mindset]“, рубрика Spending Smart, Чикаго Трибюн, 15 декември 2011</ref>.
 
По различно стои въпросът при развиващите се или бедни страни, при които кредитите и заемането най-често имат функцията да поддържат основни и базови нужди, или нужди които потребителят емоционално възприема като такива, макар чисто икономически и социално те да нямат такъв характер. Такива нужди могат да бъдат [[смартфон]] или [[таблет]], като са представени за такива от [[мейнстрийм]] уличната култура, като те са основно аспекти на културата и имиджа, без да представляват същностни или незаменими източници на [[информация]] или средства за [[комуникация]]. Тези нужди причиняват личностно осезаеми страдания на индивида, което може да се класифицира като [[невроза]] което го кара да се стреми към нови кредити т.е. задлъжняване което го докарва до ситуационна бедност (''Situational poverty)'' <ref>[https://www.quora.com/Why-do-poor-people-buy-expensive-stuff www.quora.com]</ref> като в този аспект България се нарежда сред развиващите се или бедни страни.
1. Търговски кредит за купувача (платеца). Този кредит се характеризира с това, че кредитор е продавача, а кредитополучател – купувачът. Той е кредит между небанкови /нефинансови/ субекти, а обект на сделката е стоковия кредит. Механизмът на кредитната сделка е следният: Доставчикът продава стоката на купувача, но получава паричния еквивалент след изтичане на определения в договора срок. В този случай купувачът не заплаща стоката веднага, а само поема задължение да изплати паричната и равностойност след определен период.
 
Изгодата от тази сделка е по -голяма за купувача, но съществува изгода и за доставчика той успява да реализира своята стока.
 
Търговския кредит в полза на купувача може да се извади по два основни начина:
1. Възникване и същност на търговските полици
 
Значителен принос за приложението на търговските полици имат банкерите от Северна Италия. Съществна роля имат и градовете Лион и Безансон, където по време на панаирите са се инкасирали и издавали търговски ефекти по повод търговски взаимотношениявзаимоотношения с италианските градове (т.е. международна търговия).
 
Търговската полица е документ, чрез които един субект се задължава да заплати на друг договорена парична сума на определено място и след определено време.
1. Търговски кредит за купувача (платеца). Този кредит се характеризира с това, че кредитор е продавача, а кредитополучател – купувачът. Той е кредит между небанкови /нефинансови/ субекти, а обект на сделката е стоковия кредит. Механизмът на кредитната сделка е следният: Доставчикът продава стоката на купувача, но получава паричния еквивалент след изтичане на определения в договора срок. В този случай купувачът не заплаща стоката веднага, а само поема задължение да изплати паричната и равностойност след определен период.
 
Изгодата от тази сделка е по -голяма за купувача, но съществува изгода и за доставчика той успява да реализира своята стока.
 
Търговския кредит в полза на купувача може да се извади по два основни начина:
1. Възникване и същност на търговските полици
 
Значителен принос за приложението на търговските полици имат банкерите от Северна Италия. Съществна роля имат и градовете Лион и Безансон, където по време на панаирите са се инкасирали и издавали търговски ефекти по повод търговски взаимотношениявзаимоотношения с италианските градове (т.е. международна търговия).
 
Търговската полица е документ, чрез които един субект се задължава да заплати на друг договорена парична сума на определено място и след определено време.