Концентрацията на кръвната захар е строго регулирана от организма. При нормални условия, нивото на КЗ е поддържано между 4 и 6 [[mol|mmol]]/[[литър|l]]. [[Хомеостаза]]та подържаподдържа това ниво около 5 mmol, или 90 mg/100 ml; последното превръщане от една мерна единица в друга се получава така, понеже [[моларна маса|моларната маса]] на глюкозата (C<sub>6</sub>H<sub>12</sub>O<sub>6</sub>) е около 180 g/mol (180 g/mol×5 mmol/10). Следователно, като се има предвид че средният обем на кръвта на „средно статистическия човек“ е близо 5 l,<ref>'''Cameron, John R.; James G. Skofronick & Roderick M. Grant.''' Physics of the Body. Second Edition. Madison, WI: Medical Physics Publishing, 1999: 182.</ref><ref>Taggart, Starr and Cecie Starr. Biology: The Unity and Diversity of Life. California: Wadsworth, 1989: 398.</ref><ref>World Book Rush-Presbyterian-St. Lukes Medical Center Medical Encyclopedia 7th edition. Chicago: World Book, 1995: 120 – 121.</ref> то масата на циркулиращата в кръвообращението му глюкоза е от 3,3 до 7,0 [[грам|g]]. Нивото на глюкозата се повишава сутрин и при хранене, като допълнително се пренасят от кръвообращението от два до няколко грама, които циркулират и постепенно се усвояват от организма около един-два часа след хранене. Ако организмът не е в състояние да урегулира нивото на кръвната захар се говори за [[хипогликемия]] – при ниска кръвна захар или [[хипергликемия]] – за висока кръвна захар. Захарният [[диабет]] напр. е заболяване, при което кръвта е в състояние на продължителна хипергликемия и това се дължи на неуспешна регулация.
