Летище Божурище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- кв\.м + кв. м) |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 123:
Първите редовни граждански полети започват пак от летище Божурище на 25 октомври [[1927]] г. в присъствието на министъра на железниците, пощите и въздухоплаването Кимон Георгиев, като последното определение министерството е малко преди тържеството, ген. Лазаров и столичния кмет ген. Владимир Вазов, чужди гости от първата българска авиокомпания [[Бунавад]] за пътнически и пощенско-товарни превози под ръководството на д-р Димитър Точков, водосвет извършва митрополит Стефан. Първия полет е по линията София-Русе-Варна с трима пътници. Двата Junkers F 13 на Бунавадъ базирани на Божурище са именувани на тържеството, този с регистрация B-BUNA на „Ластовица“, а другия B-BUNB „Соколъ“. До тях стоят три машини „ДАР-1“ и две „ДАР-2“ на Дирекцията на въздухоплаването. Самолетите изпълняват показни полети за печата и присъстващите, след което B-BUNA „Ластовица“ поема по курса си с трима пътника на борда – Димо Казасов, г-ца Сапунова и главният редактор на в. „Утро“ Ст. Тонев и успешно каца на летище Тихина във Варна приветстван от митрополит Симеон и гражданството. Впоследствие Бунавадъ открива линиите от Божурище и линията София-Пловдив-Бургас. Бунвад поддържа свои ремонтни помещения на летище Божурище.
Първите български авиопощенски марки издадени на 7.11.1927. подпечатани на Божурище и са ползвани за пробния пощенски полет от София през Русе до Варна на 8.11.1927., обратния маршрут полета е на 11 ноември същата година. В 1930 г. компанията Бунавадъ прекратява по икономически причини дейността си. Въздушнете съобщения и поща продължават да се
За обслужване на пътниците първоначално е ползван четвърти хангар. През 1930 г. между трети и четвърти хангар е построена масивна сграда с приемна за пътниците, митническо бюро, административни помещения и канцелария на полицията. На фасадата на първата българска аерогара с едри букви на кирилица и латиница е изписано СОФИЯ. Публикуваните отчети за въздушната поща в България за периода 1929 – 1932 г. дават две основни сведения: в България редовна международна „аеропланна поща“ има след 1928 г.; в 1932 г. тя се пренася от три авиокомпании: полската „Лот“, френската „Сидна“ и германската „Луфтханза“.
Ред 191:
File:Dar-3 Hangar.jpg|ДAР-3 Гарван-1 на преден плани и ДАР-7 на заден заедно с немски German Heinkel HE-45b Shturkel – хангарите на авиоработелницата Божурище в 1936 г.
File:Simeon petrov.jpg|капитан Симеон Петров пръв началник на аеорпланния комплекс Божурище
File:Dimitar Spisarevski.jpg|поручик [[Димитър Списаревски]] легендарният български летец защитава небето на София многократно излитайки от Летище Божурище,
Файл:Me109 G-6 D-FMBB 3.jpg|Изтребител Месершмид Ме 109-G от 17 такива е бил базираният на летището защитаващ София орляк 3/6 и е пилотирал тук кап. Списаревски
| |||