Разлика между версии на „Обикновен дъб“

м
м (без   интервал)
''Quercus robur'' е разпространен върху значителна част от европейския континент – от [[Ирландия (остров)|Ирландия]] до [[Урал (планина)|Урал]], достигайки до [[Западна Азия]]. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад – ''Q. r.'' subsp. ''broteroana'' и ''Q. r.'' subsp. ''estremadurensis''; на юг – ''Q. r.'' subsp. ''brutia''; на югоизток – ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora''; на изток – ''Q. r.'' subsp. ''imeretina''. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и речните равнини на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.;<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> подвидът ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora'' – т.нар. дръжкоцветен дъб (синоними ''Q. erucifolia'', ''Q. longipes'' и ''Q. mestensis'') е установен във всички флористични райони до 800 – 1000 м н.в.<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>
 
== Описание и характеристики ==
Едро дърво с разперена корона, стволът и страничните разклонения са разкривени, мощни; на открито дъбовете се разрастват повече на ширина, но в гористи местности са способни да развият стройна форма с височина над 43 м.<ref name="MT">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.monumentaltrees.com/en/trees/quercusrobur/records/|заглавие=''The thickest, tallest, and oldest pedunculate oak trees''|достъп_дата=2020-02-13|труд=MonumentalTrees.com|език=en}}</ref> Кората е кафява до сива, гладка само при най-младите растения, впоследствие напукана, с плоски до силно изпъкнали надлъжни ръбове.
 
Листата му са прости (пересто нарязани) – с по 3 до 7 несиметрично заоблени дяла от всяка страна (на основната жилка), с обратнояйцевидна форма и дължина между 7 и 14 cm, тъмнозелени и гладки отгоре, по-светли отдолу, приседнали или върху къси дръжки (до 8 mm).