|
Негов съперник в драматичното изкуство (предполага се и в любовта) е [[Филимон]], който изглежда е бил по-популярен. Менандър обаче смята себе си за по-добър драматург и, според латинския писател [[Авъл Гелий]], попитал Филимон: „Не те ли е срам, когато печелиш срещу мен?“.
Благодарение на съхраненото от Менандър сравнително повече се знае за елинистическата комедия, главно за нейната проява в кратък период от време на границата на 4 и 3 век пр.н.е. в Атина. Атмосферата на новата атическа комедия, засиленият интерес към частния живот и конкретно човешкото се разбират дори само по заглавията на загубени произведения. Ето няколко: „Братя“, „Войници“, „Лекарят“, „Добрите другари“, „Подхвърленото дете“, „Изчезналите пари“, „Истории в банята“, „Търговецът“, „Неверните жени“, „Огърлицата“, „Женомразец“, „Самовлюбеният“ и „Недоверчивият“. Усеща се склоносттасклонността към типологическо възприемане на житейското явление. Менандър минава през средната атическа комедия. В средната комедия се поставя въпрос за индивидуалното в човешката природа и се прилага Аристотеловата типология на характера, която дава плод по-късно у Менандър. Той е между най-цитираните автори след [[Омир]] и [[Еврипид]]. От негови фрагменти се оформя цял сборник, т.нар. „Изречения на Менандър“, сентенции по всякакви въпроси. Отличава ги острота и житейска опитност, несвойствена за традиционна елинска сентенция. Героите му говорят на език, максимално приближен към говорната практика, едновременно богат на конкретна и на абстрактна лексика. До началото на XX век творческата му характеристика се е основавала главно на фрагменти от комедиите, на техни римски преработки и на антични сведения за тях. Освен целия „Човеконенавистник“ – една от най-ранните творби, по която се усеща високото стъпало, отдето е започнало Менандровото развитие и почти целите „Третейски съд“ и „Самиянка“, притежаваме големи откъси от четиринадесет комедии на Менандър. Имената на по-значителните, неспоменати до този момент, са: „Щит“, „Селянин“, „Перинтийка“ и „Сикионец“. В „Човеконенавистник“ главният герой е Кнемон – саможив човек, недоверчив и необщителен. Още от заглавието интересът е насочен към човешката природа. Действието протича на село, в Атика, пред домовете на Кнемон и Горгий. Между тях се вижда една пещера, светилище на нимфите, откъдето се появява бог Пан. В монолог той характеризира Кнемон и разказва за обстоятелствата на неговия живот, следствие на лошия му характер. В „Човеконенавистник“ (среща се и като „Мъчният човек“) след всеки акт иде означение [[Хор]], несъпроводено от словесен текст. Това внушава, че партиите на хора нямат отношение нито към предходните, нито към следващите събития на драматическото действие.
До 301 г. вече е написал повече от 70 пиеси. Прекарва повечето от живота си в Атина и се счита, че е отказал покани от Македония и Египет.
|
