Френска Западна Африка: Разлика между версии

До края на [[Втората световна война]] почти никой от африканците във френските колонии не е гражданин на Франция. Вмес тоВместо това, африканците са „френски субекти“, които нямат права пред закона, право на собственост, право на пътуване или право на гласувнегласуване. Изключение правят Четирите комуни в Сенегал, които са градове в рамките на малката сенегалска колония през 1848 г., когато с премахването на робството от [[Втора френска република|Втората френска република]], всички граждани на Франция получава еднакви политически права. Всеки, който е можел да докаже, че се е родил в тези градове, се е считал за французин. Те могат да гласуват на парламентарни избори, които до този момент са доминирани от белите и метиските жители на Сенегал.

Четирите комуни на Сенегал има привилегията да изберат депутат, който да ги представя в парлементапарламента на Франция през 1848 – 1852 г., 1871 – 1876 г. и 1879 – 1940 г. През 1914 г. е избран първият депутат африканец – Блез Диан. През 1916 г. той прокарва закон през Националното събрениесъбрание, който предоставя пълно гражданство на всички жители на така наречените Четири комуни. В замяна на това, той обещава да помогне с набирането на много африканци, които да се сражават в [[Първата световна война]]. Оттам насетне всички чернокожи африканци от Дакар, Сен-Луи, [[Горе (остров)|Горе]] и [[Рюфиск]] получават възможността да гласуват за представители във френското Народно събрание.

Новата конституцията на [[Пета френска република|Петата френска република]] през 1958 г. отново променя структурата на колонии от Френски съюз на Френска общност. Териториите са превърнати в протекторати, а съветите са преименувани на национални събрания. Губернаторът, назначен от Франция, е преименуван на Върховен комисар и остава ръководител на теротириятатериторията си. Федерацията прекратява съществуването си след [[референдум]] от септември 1958 г. През 1960 г. допълнително преразглеждане на конституцията на страната, наложено от провала на [[Индокитайска война|Индокитайската война]] и напрежението в [[Алжир]], позволява на членовете на Френската общност едностранно да променят конституциите си. Така, Сенегал и бившият Френски Судан образуват [[Федерация Мали]], докато Кот д'Ивоар, Нигер, Горна Волта и ДахонейДахомей образуват [[Съюз Сахел-Бенин]].

На теория, генерал-губернаторът на Френска Западна Африка докладва директно на министъра на отвърдморскитеотвъдморските работи в [[Париж]], докато индивидуалните колонии и територии докладват на [[Дакар]]. Първоначално създадена през 1895 г. като съюз на [[Сенегал]], [[Френски Судан]], [[Френска Гвинея]] и [[Кот д'Ивоар]], федерацията получава стабилна основа едва през 1904 г. Генерал-губернаторъргубернаторът първо се намира в [[Сен-Луи (Сенегал)|Сен-Луи]], а след 1902 г. – в Дакар (и двата в Сенегал, най-старата френска колония). С течение на времето федерация се разширява до съседните територии: [[Дахомей]] през 1904 г., [[Мавритания]] през 1920 г., а когато [[Френска Горна Волта]] е отделена от [[Френски Судан]] с колониален указ през 1921 г., тя автоматично влиза в състава на Френска Западна Африка. Между 1934 и 1937 г. [[мандатна територия|мандатната територия]] на [[Общество на народите|ОН]] [[Френски Тоголанд]] е подчинена на Дахомей и се администрира като част от Френска Западна Африка. Към 1904 г. Мавритания и [[Нигер]] са класифицирани като „военни територии“, управлявани от офицерите на френските колониални сили.