|
Политическата му дейност започва през [[1959]] г., когато постъпва в [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. През [[1964]] г. завършва [[право]] в [[Белградски университет|Белградския университет]]. През [[1974]] г. става генерален директор на „Техногаз“, а от [[1978]] до [[1983]] г. е директор на „Београдска банка“.
През 1984 г. става Първи секретар на БелградскатаБелградския градски комитет на [[ЮКП]]. През [[май]] [[1986]] г. е избран за генерален секретар на ЦК на Сръбската Комунистическа Партия, официално наричан Председател на Председателството на ЦК на Съюза на Комунистите в Сърбия на който пост е до [[май]] [[1989]] г. а на [[28 юни]] [[1986]] г. на 13 конгрес на [[ЮКП]] е избран за член на [[Политбюро]] на ЦК на Югославската комунистическа партия. От 16 май 1986 до 28 юни 1989 г. е заедно с това и член на Председателството на [[Социалистическа република Сърбия]]. Идвайки на власт през 1986 г. в Сърбия, Милошевич е сред консервативните комунистически ръководители в Източна Европа. Активно подържа връзки с първите ръквовдители на другите социалистически държави на Балканите [[Тодор Живков]] (Народна Република България) и [[Николае Чаушеску]] (Социалистическа Република Румъния), с които иска да създаде общ фронт срещу перестройката на съветския ръквовдителръководител Михаил Горбачов, започвайки по подобие на т.нар. Възродителен процес в България и Антиунгарските мероприятия в Румъния кампания срещу албанското управление на автономния регион в състава на Сърбия Косово и предлагайки на Тодор Живков и Николае Чаушеску общ балакнскибалкански блок срещу Горбачов през 1987 и 1988 г. През май 1989 г. е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]]. След подадената оставка на югославското правителство на [[Бранко Микулич]] през декември 1988, в началото на 1989 г. Слободан Милошевич е предложен за поста министър председател на СФРЮ и зад неговата кандидатура застават най-изтъкнатите югославски политици, но вторият кандидат хърватския председател на републиканското председателство на СР. Хърватия [[Анте Маркович]] печели поста и става премиер на Югославия. През май 1989 г. Милошевич е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]]
На [[28 юни]] [[1989]] година, т.е. само няколко месеца преди падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], Слободан Милошевич държи [[реч на Газиместан]] с която прави недвусмислена заявка за сръбското водачество над [[народ]]ите в бивша [[Югославия]]. Милошевич оцелява на власт и след падането на неговите балкански съюзници [[Тодор Живков]] и [[Николае Чаушеску]] през 1989 г. През [[1990]] г. е избран за президент на Сърбия. Въпреки провала на опита да е свален, Милошевич управлява Сърбия и остатъчна Югославия в условията на жестоки войни след разпада на Социалистическа Федеративна Република Югославия след 1992 г. – войните в Хърватия (1991 – 1995) и Босна и Херцеговина (1992 – 1995), както и войната в Косово (1998 – 2000).
Милошевич е намерен мъртъв в своята килия на [[11 март]] [[2006]] г. във военния затвор на трибунала в Хага.
Аутопсиите установяват, че Милошевич е умрял от [[сърдечен удар]]. Той е имал сърдечни проблеми, свързани с [[високо кръвно налягане]]. Привържениците на Милошевич твърдят, че сърдечният удар е бил предизвикан или допуснат от самия Трибунал, докато неговите критици смятат, че е възможно сам да е виновен. Малко преди смъртта си, Милошевич пожелава да бъде лекуван в Кардио-хирургичния център в Русия, но Трибуналът отказва разрешение, тъй като няма гаранции, че евентуално бягство може да бъде предотвратено. По същото време Милошевич изразява съмениясъмнения, че може би е отровен. Разразява се скандал, когато става ясно, че според предишен медицински тест от 12 януари в кръвта на Милошевич е открит rifamicin – лекарство, което нормално се употребява за лечение на проказа и туберкулоза, и което е неутрализирало ефекта на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. След като случаят е приключен, някои предполагат, че медицинският персонал в Хага умишлено е предписал това лекарство, докато други смятат, че лекарството е взето от него, за да влоши сърдечното си състояние и да бъде изпратен за лечение в Русия, където да избяга. Под въпрос е също, дали той е имал възможност да внесе такива лекарства, след като всички негови посетители са били претърсвани поне веднъж, като резултат от взетите мерки след инцидента през септември 2005 г., когато той взима лекарство от сръбски доктор без разрешение.
Няколко медицински експерти, като Лео Бокерия (директор на Кардио-хирургичния център в Русия, където той е искал да бъде лекуван) и медицинския журналист на The Times, смятат че сърдечният удар на Милошевия лесно е могъл да бъде предотвратен с редовни медицински тестове.
|
