Кукушка уния: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Предистория: Поправих граматична грешка Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
→Предистория: Още една Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 18:
Обединени от общата католическа опасност, [[Българска екзархия|Българската църковна община в Цариград]] и [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] установяват временно, негласно споразумение за единодействие. По общото съгласие на двете страни в Кукуш със специална задача, да окаже помощ на място, е изпратен българският епископ [[Иларион Макариополски]]. Същевременно там отива и главният ръководител на католическата пропаганда в Цариград, игуменът [[Еужен Боре]]. Между двамата духовници започва религиозен двубой.<ref>Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане в XIX век, София, 1927, с. 236, 237</ref> Крайната победа печели православният българин Иларион, а жителите на Кукуш заявяват, че са готови да оттеглят молбата си към [[Ватикана]], при условие че Цариградската патриаршия им даде български владика.<ref name="Радев 118">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 118.</ref>
Това условие в очите на Вселенската патриаршия е било равносилно на поражение, но тя не е можела да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от
Според [[Тончо Жечев]], разигравайки униатската карта, Драган Цанков и кукушкият възрожденец Нако Станишев, демонстрират изключителна политическа интуиция и познаване на основните тенденции в развитието на прословутия „[[Източен въпрос]]“.<ref>Жечев, Тончо. Българският Великден или Страстите български, София, 1975.</ref> Изпълнявайки условието за спиране на Униатскато движение, в знак на помирение между Патриаршията и Екзархията, на 29 октомври 1859 г. [[Партений Зографски]] е ръкоположен от солунския гръцки митрополит [[Неофит Византийски]] в църквата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“ за епископ в [[Дойран]], като пеенето в църквата е на гръцки и на църковнославянски. Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг от кукушките българи. Партений обаче наместо да изпълни помирителната роля, с която го натоварва [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]], оглавява българската църковна борба, като разширява употребата на църковнославянски в богослужението и съдейства за отварянето на български училища в региона.
| |||