Почвознание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- у нас + в България); козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
През 1924 г. като втори център на почвоведската наука се оформя ''[[Катедра (университет)|катедрата]] по [[общо земеделие]]'' в Агрономическия факултет<ref>[https://ltu.bg/bg/агрономически-факултет Лесотехнически университет, Агрономически факултет, История], към 2019 г.</ref> в София с ръководител [[Иван Странски (почвовед)|Иван Странски]].
През [[1931]] г. под ръководството на Никола Пушкаров се издава първата ''почвена карта на България''<ref>Вижте и [https://soilscience-bg.org Нови подходи за относителна оценка (бонитировка) на някои основни почвени характеристики, списание ''Почвознание агрохимия и екология'', 50, 3 – 4/2016], отваря се PDF-файла. Съдържа и карти: Фиг.1. Географско разпределение на българските почви според тяхната [[Скална текстура|текстура]]; Фиг.2. Географско разпределение на българските почви според хумусното им съдържание.</ref> в мащаб 1:500000.
След [[1944]] г. за развитието на почвознанието в България оказват помощ и [[съветски]] почвоведи, преди всичко Инокентий Петрович Герасимов и Иван Антипов-Каратаев. Научната работа се съсредоточава в Института по почвознание и програмиране на добивите „Никола Пушкаров"<ref>Към 2019 г. – [http://www.issapp.org/index.php?page=152&lang=1&menu=4 Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“]</ref> (В. Койнов, В. Галева, Ж. Войнова, Евг. Танов, X. Трашлиев, Т. Палавеев, М. Беневски, Н. Ончев, К. Еников и други).
| |||