Обикновен дъб: Разлика между версии

''Quercus robur'' е разпространен върху значителна част от европейския континент – от [[Ирландия (остров)|Ирландия]] до [[Урал (планина)|Урал]], достигайки до [[Западна Азия]]. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад – ''Q. r.'' subsp. ''broteroana'' и ''Q. r.'' subsp. ''estremadurensis''; на юг – ''Q. r.'' subsp. ''brutia''; на югоизток – ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora''; на изток – ''Q. r.'' subsp. ''imeretina''. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и речните равнини на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.;<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> подвидът ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora'' – т.нар. дръжкоцветен дъб (синоними ''Q. erucifolia'', ''Q. longipes'' и ''Q. mestensis'' са считани за синоними) е установен във всички флористични райони до 800 – 1000 м н.в.<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>