Линейни кораби тип „Дюнкерк“: Разлика между версии

|източник =

}}

 

Корабите от този тип, построени през 1930-те години, са първите бързоходни линкори. „Дюнкерк“, проектирани за борба с немските [[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|„джобни линкори“ от типа „Дойчланд“]], се строят в условията на ограниченията наложени от [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонското съглашение]] и жестока икономия на средства. Във връзка с това [[Водоизместимост|стандартната водоизместимост]] на „Дюнкерк“ е 26 500 т, което е по-малко от лимита 35 000 [[тон|дълги тона]], постановен от Вашингтонския договор. Особеност при „Дюнкерк“ е оригиналното разположение на артилерията на главния калибър – осемте 330-мм оръдия са разположени в две четириоръдейни кули, поставени на носа.

 

С началото на Втората световна война „Дюнкерк“ и „Страсбург“ заедно с корабите на [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британския Кралски флот]] охраняват морските пътища в Атлантика от немските [[рейдер]]и. След [[Битка за Франция|капитулацията на Франция]] линкорите се намират в [[Мерс ел Кебир]]. Британците се опасяват, че новите френски кораби могат да се окажат в ръцете на [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] или Италия, което пи променило баланса на силите на [[Средиземно море]]. Към Мерс ел Кебир е изпратена силна британска [[ескадра]] с [[ултиматум]]. Опита да се принудят французите да отидат в контролирани от съюзниците пристанища или да потопят корабите е неуспешен, и [[Битка в Мерс ел Кебир|британците откриват огън]] по намиращите се в порта кораби на Френския флот. „Страсбург“ пробива блокадата и достига [[Тулон]]. „Дюнкерк“ не успява да се промъкне, повреден е от артилерийски огън и засяда на грунта, но след ремонт също е преведен в Тулон. Там, през ноември 1942 г., двата линкора са [[Потопяването на френския флот в Тулон |потопени от екипажите]] си, за да се избегне пленяването им от немците.

 

== Коментари ==