Черна акула: Разлика между версии

Черната акула е описана първоначално от френския натуралист [[Пиер Жозеф Бонатере]] през 1788 под името ''Squalus licha'', но типовиятиповият екземпляр е загубен впоследствие. Видът е поставен в свой собствен род ''Dalatias'' след синонимизация с описания от Constantine Samuel Rafinesque-Schmaltz вид ''Dalatias sparophagus'' от 1810 година. Въпреки това, редица автори подставятпоставят под съмнение описанието на ''D. sparophagus'' и предпочитат да използват рода ''Scymnorhinus'' .<ref name="compagno">{{cite book |author=Compagno, L.J.V. |date=1984 |title=Sharks of the World: An Annotated and Illustrated Catalogue of Shark Species Known to Date |place=Rome |publisher=Food and Agricultural Organization |isbn=92-5-101384-5 |pages=63–64}}</ref>. Името на рода ''Dalatias'' произлиза от гръцки ецик,език означаващои факелозначава факел.<ref name="fishbase">[http://www.fishbase.org/summary/Dalatias-licha.html Froese, Rainer, and Daniel Pauly, eds. (2009). "Dalatias licha" in FishBase]</ref>. Видовото имаиме идва от френскотофренската имедума за акула .<ref>{{cite book |title=Tableau encyclopédique et méthodique des trois regnes de la nature |author=Bonnaterre, P.J. |publisher=Chez Panckoucke |date=1788 |page=12}}</ref>.

Черната акула се среща почти из целия свят в тропични и топли води, като [[популация|популациите]] са отделениеотделени една от друга с относително малък [[генетичен дрейф]] .<ref name="fowler et al">{{cite book |author=Fowler, S.L., Cavanagh, R.D., Camhi, M., Burgess, G.H., Cailliet, G.M., Fordham, S.V., Simpfendorfer, C.A. and Musick, J.A. |title=Sharks, Rays and Chimaeras: The Status of the Chondrichthyan Fishes |publisher=International Union for Conservation of Nature and Natural Resources |date=2005 |isbn=2-8317-0700-5 |pages=230–231}}</ref>. Тази вид акула не е документирана в източния [[Тихи океан]] или северния [[Индийски океан]]. В северния Атлантически океан се среща от североизточните американски щати до севрнитесеверните части на [[Мексикански залив|Мексиканския залив]], от [[Северно море]] до [[Камерун]], включително и около [[Великобритания]]. Черната акула обитава и Средиземно море, островите [[Мадейра]] и [[Азорски острови|Азорските острови]]. В Индийския океан са среща около [[Република Южна Африка]] и [[Мозамбик]]. В Тихия океан, чернитечерни акули са наблюдавани около [[Япония]], остров [[Ява]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]] и [[Хавайски острови|Хавайските острови]]. Има и единично наблюдение на черна акула около Бразилия в рамките на южния Атлантическия океан .<ref name="iucn">{{IUCN|assessors=Blasdale, T., F. Serena, C. Mancusi, J. Guallart and N. Ungaro |year=2006 |id=6229 |title=Dalatias licha |downloaded=6 април 2010}}</ref><ref name="compagno"/><ref name="soto and mincarone">{{cite journal |author=Soto, J.M.R. and Mincarone, M.M. |date=2001 |title=First record of kitefin shark, ''Dalatias licha'' (Bonnaterre, 1788) (Chondrichthyes, Dalatiidae), in the south Atlantic |journal=Mare Magnun |volume=1 |issue=1 |pages=23–2623 – 26}}</ref>.

Черната акула е крайбрежен, но дълбоководен вид, като най-често обитава води с дълбочина от 200 до 600 m. Улавяна е и на дълбочина до 1800 m .<ref name="soto and mincarone"/><ref name="bester and burgess">Bester, C. and Burgess, G. [http://www.flmnh.ufl.edu/fish/gallery/Descript/KitefinShark/KitefinShark.html Biological Profiles: Kitefin Shark]. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department. Посетен на 15 юни 2009 г.</ref>. Около бреговете на Азорските острови, черните акули са разпределени на различна дълбочина в зависимост от пола си, като женските обитават води до 230 m, а мъжките дълбочини– между 412 и 448 m .<ref name="kiraly et al">{{cite journal |author=Kiraly, S.J., J.A. Moore and P.H. Jasinski |title=Deepwater and Other Sharks of the U.S. Atlantic Ocean Exclusive Economic Zone |volume=65 |issue=4 |pages=1–63 |date=2003 |journal=Marine Fisheries Review}}</ref>. Черната акула обитава външните части на [[континентален шелф|континенталния шелф]] и върховете на [[континентален склон|континенталния склон]], но може да се срещне и около океански острови .<ref name="carrier et al"/>. Това е единственияединственият представител на семейството, който предпочита да е по-близо до морското дъно, в сравнение с останалите видове в семейството, но по изключение може да се улови и в по-горни водни слоеве .<ref name="carrier et al">{{cite book |title=Biology of Sharks and Their Relatives |author=Carrier, J.C., Musick, J.A. and Heithaus, M.R. |publisher=CRC Press |date=2004 |isbn=0-8493-1514-X |pages=58}}</ref>.

[[Файл:Dalatias licha head.jpg|мини|ляво|Глава на черна акула с характерните големи очи и масивни устни.]]

Черната акула има сравнително издължено тяло, завършващо с къса и закръглена муцуна. Очите и ноздрите са оголемениуголемени. Устните са масивни с гънки, но не са приспособени за засмукване. Устата е снабдена с 16–2116 – 21 реда зъби на горната челюст и 17–2017 – 20 реда зъби на долната челюст .<ref name="compagno"/>. Горните зъби са малки, шиловидни, закривени към краищата на устата. Долните зъби са големи, триъгълни и насечени, а основата им е сближена, което прави от долната челюст непрекъсната режеща повърхност .<ref name="bester and burgess"/>.

Първата гръбна перка е по-малка от втората, а нито една от тях няма шипове. Първата гръбна перка започва сред линията на гръдните перки, докато втората гръбна перка започва от средата на основата на коремните перки. Гръдните перки са къси и закръглени. Опашната перка има отличима и дълга горна част, почти отсъства долна половина .<ref name="compagno"/>. Формата и местоположението на перкитяперките наподобява на тези при [[португалска акула|португалската акула]] (''Centroscymnus coelolepis''), но за разлика от нея черната акула не притежава шипове по перките.<ref name="bester and burgess"/>. Кожните зъбци са малки и плоски, с единичен хоризонтален ръб, продължаващ във връх .<ref name="compagno"/>.

Окраската е тъмно кафяватъмнокафява или сива, често и черна с тъмни петна. Плавниците имат бели или белезникави краища, а върхът на опашната перка е черен .<ref name="bester and burgess"/>. Повечето черни акули са между 1 и 1,4 m на дължина и достигат на тегло около 8 kg, въпреки че максималната документирана дължина е 1,6 m и възможно дори 1,8 m .<ref name="bester and burgess"/><ref name="kiraly et al"/>.

Черната акула е сравнително често срещана в рамките на арелаареала си, като предпочита уединение или формира малки групи .<ref name="soto and mincarone"/>. Този вид плува относително бавно, като запасите от [[сквален]] в черния дроб позволяват относително лесно да се постигне естествена [[плаваемост]] и за придвижването не е необходима значителна енергия .<ref name="compagno"/>. Изследванията около бреговете на [[Северна Африка]] и в Средиземно море показват, че мъжките превъзхождат по брой женските в съотношение между 2:1 и 5:1, респективно за двете територии .<ref name="capape et al"/>. Черната акула служи за храна на по-големи риби и други акули, както и на [[кашалот]]и (''Physeter macrocephalus'') .<ref>Gómez-Villota, F. (2007). ''Sperm whale diet in New Zealand.'' Master of Applied Science thesis. Auckland University of Technology.</ref>.

Черната акула е силен и опасен хищник, като челюстите имат силна захапка. Храни се предимно с [[костни риби]], но може да използва за храна и скатове, по-малки акули, [[сепии]], [[октоподи]], [[ракообразни]], [[многочетинести червеи]] и [[синофори]] .<ref name="compagno"/>. Черните акули са способни да откъсват пърчетапарчета месо от по-големи животни, като други акули и [[китове]] .<ref name="soto and mincarone"/><ref name="musick and mcmillan">{{cite book |title=The Shark Chronicles: A Scientist Tracks the Consummate Predator |author=Musick, J.A. and McMillan B. |publisher=Macmillan |date=2003 |isbn=0-8050-7359-0 |pages=122–123122 – 123}}</ref>. Наличието на бързоподвижни видове риба в стомаси на уловени животни, предполага, че черната акула може и да яде мъртва храна или да използва прийоми за хващане на такива риби. В рамките на средиземноморската популация, основното меню е съставено от костни риби през цялата година, а през пролетта и на други видове акули. През лятото на второ място са не акулите, а ракообразни, а през есента — основно [[главоноги]].

Черната акула е неплацентарна [[яйцеживородни животни|яйцеживородна]] риба, като [[ембрион]]ите се излюпват в тялото на женската и се изхранват от жълтъчното си мехурче. В рамките на Средиземно море, размножителнияразмножителният период е почти през цялата година с пикове през пролетта и есента, като женските имат около година между нова бременност .<ref name="iucn"/><ref name="capape et al">{{cite journal |author=Capapé, C., Hemida, F. and Quignard, J.P. |title=Biological observations on a rare deep-sea shark, ''Dalatias licha'' (Chondrichthyes: Dalatiidae), off the Maghreb coast (south-western Mediterranean) |journal=Pan-American Journal of Aquatic Sciences |date=2008 |volume=3 |issue=3 |pages=355–360355 – 360}}</ref>.

Женската ражда между 10 и 16 малки, като този брой нараства при по-възрастните женски .<ref name="fowler et al"/>. Малките са с дължина между 30 и 45 cm след възможен гестационен период от около две години .<ref name="kiraly et al"/><ref name="da silva">da Silva, H.M. (1988). "Growth and reproduction of kitefin shark, ''Dalatias licha ''(Bonn 1788) in Azorean waters." ICES, Demersal Fish Committee CM 1988/G:21. ppс. 1–16.1 – 16</ref>.

Мъжките съзряват полово при дължина между 77 и 122 cm, а женските при по-големи дължини (117 и 159 cm) .<ref name="fowler et al"/>. Няма корелация между размера на индивида при раждане, размера при достигане на полова зрялост и максималния размер на животното .<ref name="capape et al"/>.

[[Файл:Dalatias licha japan.jpg|мини|ляво|Японски учени измерват черна акула, считансчитана за вид с икономическо значение.]]

Черната акула обитава големи дълбочини, което я прави безопасна за хората .<ref name="bester and burgess"/>. Намирани са зъби от черна акула впити в дълбоководен оптичен кабел, което потенциално може да води и до вреда .<ref name="musick and mcmillan"/>. Този вид акула е бил експлоатиран от хората за дълъг период от време — употребяван е за храна от хората в източния Атлантически океан и Япония, рибеното масло от черния и дроб се използва в [[Португалия]], [[Япония]] и [[Република Южна Африка]], а кожата иѝ е използвана за направа на мебели и украшения. Черната акула не е от икономически интерес в западните части на Атлантическия океан .<ref name="fowler et al"/><ref name="bester and burgess"/>.

Продължителният дълбоководен риболов предизвиква поражения върху естествените популации от черна акула и други подобни дълбоководни видове, тъй като този вид акули нарастват бавно и имат много нисък репродуктивен потенциал. Така например масивния риболов на черни акули около [[Азорски острови|Азорските острови]] е довел до бързо намаляване на числеността на популацията и дори до колапс .<ref name="iucn"/>. Риболовът на черни акули започва целенасочено през 70-те години на 20ХХ век заради продукцията на [[рибено масло]], а през 801980-те години се разраства до огромни промишлени мащаби. Това води до пик на улова от черна акула през 1984 година от около 937 тона. След 1991 година, като резултат от изчерпването на естествената популация, уловът е бил едва 15 тона годишно и това заедно с намалението на цената на рибено масло го прави икономически неизгоден. Популационно проучване сочи, че числеността на северозападната атлантическа популация е намалена с 50% от началото на целенасочения риболов .<ref name="ices">ICES. (2007). [http://www.ices.dk/reports/ACOM/2007/WGEF/WGEF07.pdf Report of the Working Group Elasmobranch Fishes (WGEF), 22–28 юни 2007, Galway, Ireland.] ICES CM 2007/ACFM:27. ppс. 52–55.52 – 55</ref><ref name="perrotta">{{cite journal |author=Perrotta, R. |date=2004 |title=Kitefin shark, ''Dalatias licha'' (dalatiidae) fishery in the north eastern Atlantic and some recommendations for elasmobranchs exploitation |journal=Revista de Investigación y Desarollo Pesquero |volume=16 |pages=97–101}}</ref>.

Риболовните кораби около Португалия и Япония са отговорни за промишления риболов на черни акули, но често това е като случаен улов при тралиране и по-рядко с използване на въдици .<ref name="bester and burgess"/><ref>Castro, J.I., Woodley, C.M. and Brudek, R.L. (1999). ''A preliminary evaluation of the status of shark species.'' FAO Fisheries Technical Paper No. 380.</ref>. Въпреки това само Португалия е уловила около 282 тона черни акули през 2000 година и 119 тона през 2003 година. В други области на Атлантическия океан, този вид акула е рядък. Така например около британските острови броят на черните акули е намалял с около 94% от началото но 1970 година, но това е именно в резултат на риболов .<ref name="iucn"/><ref name="ices"/>. В Средиземно море този вид акули се улавят инцидентно, но няма целенасочена индустрия .<ref name="iucn"/>. В южното полукълбо уловът на черни акули нараства след отслабване на законите за морските храни .<ref name="bester and burgess"/>. Нова Зеландия има пик на улова на черни акули между 1986 и 1997 г.<ref name="perrotta"/>.

[[Международен съюз за защита на природата|Международният съюз за защита на природата]] класифицира вида като световно [[почти застрашен вид|почти застрашен]] и [[уязвим вид|уязвим]] в рамките на североизточния Атлантически океан .<ref name="iucn"/>.