Кричим (дворец): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неактуално |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
| карта-описание = Местонахождение край [[Стамболийски (град)|Стамболийски]]
}}
'''Дворецът „Кричим“''' е българска царска ловна извънградска резиденция североизточно от с. [[Куртово Конаре]], Пловдивско, западно от река [[Въча]]. Построена е по проект на арх. Г. Фингов през [[1905]] г.
== История ==
Историята на двореца „Кричим“ започва в началото на 20 век. Тогава Костадин Байкушев привлича вниманието на княз [[Фердинанд I]] към тази гора в Пловдивска околия, бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“ (Magnae silvae Bulgarorum), простирала се от Пловдив до Белград. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очаровали
През 1905 г. е построена първата сграда – [[Ловен павилион|ловният павилион]] „Австрийска къща“ по проект на арх. Г. Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. Направени са опесъчени алеи и е засадена
Първоначално паркът е поддържан от пловдивския градинар Илия Мавров. После е засадена допълнителна растителност, заградена е земята и са внесени елени лопатари. Градинари оформят първоначално малък парк, които постепенно се разраства
Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар
▲Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар [[Фердинанд I]] неколкократно отсядал в двореца със семейството си. Когато е бил министър-председател, [[Александър Стамболийски]] също често отсядал в двореца. Преди убийството на Стамболийси през 1923 година той е бил предупреден и е решил, че в двореца ще бъде мястото, където е най-възможно да успее да се съхрани. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]] от членове на [[ВМРО]].
През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на [[Адолф Хитлер]] за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му – бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.▼
▲; След 1936 г.
▲През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на [[Адолф Хитлер]] за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.
; След 1946 г.▼
След [[1946]] г. дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия – [[Вълко Червенков]], [[Тодор Живков]], [[Пенчо Кубадински]], [[Людмила Живкова]] и други. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. През 1957 година в двореца Кричим е преспал и виетнамският президент [[Хо Ши Мин]]. Сред гостите на двореца са били [[Фидел Кастро]], [[Юрий Гагарин]], [[Йосип Тито]], [[Индира Ганди]] и дори шейхът на Иран. След 1989 година тук отново отсядат държавните ни глави, като [[Петър Стоянов]] и [[Георги Първанов]], висши представители на властта и гости от чужбина. Дълго време дворецът е стопанисван от УБО/НСО и достъпът до него е силно ограничен.
В последно време дворецът „Кричим“ се стопанисва от Министерството на финансите. Исковете за реституция от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда и комплексът остава държавна собственост. През юли 2014 година дворецът отново е даден за стопанисване на [[НСО]].
== Настоящ дворец ==
След първата постройка на
Има 55 помещения, като 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, забележителна е банкетната маса, която е изработена с уникална полифункционалност и технология – от пакет за 4-ма
Цялостното обзавеждането на имението е докарано от [[Германия]] и вече 110 години, според управителя на двореца Венцислав Парпулев, се пази старателно и в автентичен вид. Той свидетелства, че всичко е съхранено и се пази според първия опис от направената инветаризация при национализацията.
== Дворцов парк ==
Дворцовият парк е с площ от 300 дка. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи към богатата местна фауна. Там са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус
В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната, като лаврови вишни, секвои и магнолии. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки,
Гората се обитава от различни животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.
== Външни препратки ==
* [http://www.youtube.com/watch?v=3n3PnG70_4M Царският дворец ''Кричим
* [http://www.kingsimeon.bg/pages/show/id/182 Дворец и ловно стопанство „Кричим“]
* [http://www.bgchudesa.com/маршрут/Дворецът-Кричим-отваря-за-посетители-през-есента.html Ели Куманова, Дворецът „Кричим“]
| |||