Уикипедия

Гайтаниново: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- е е + е )
Редакция без резюме
Ред 25:
В началото на XVIII век е построена църквата „[[Свети Георги (Гайтаниново)|Свети Георги]]“, открито е и [[килийно училище]]. През 1839 година е построена църквата „[[Свети Никола (Гайтаниново)|Свети Никола]]“ с часовник на камбанарията.<ref name="ЕПК 185"/> В 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител [[Георги Зимбилев]]. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.<ref name="ЕПК 185"/> На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]], организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, [[Сер]]ско и [[Мелник|Мелнишко]]. След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.<ref>{{ЕПК|2|17}}</ref> Според заслужилия възрожденски учител [[Спас Прокопов]] в годините 1869 – 1870 селото се превръща в център на българщината в Неврокопско, благодарение на местното българско училище. Гърците наричат в това време Гайтаниново „свещеното свърталище на българите“.<ref>Автобиография на Спас Прокопов. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193</ref>
 
През XIX век Гайтаниново е чисто българско село, числящо се към [[Неврокопска каза|Неврокопската каза]] на [[Серски санджак|Серския санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гайтаниново (Gaïtaninovo) е посочено като село със 180 домакинства и 640 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126- – 127.</ref>
 
В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва Гайтаниново като село със 150 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234- – 235.</ref>
 
През 1891 година [[Васил Кънчов]] посещава Неврокопско и оставя интересни пътни записки за Гайтаниново. Ето какво пише той:{{Цитат|Селото има 200 къщи чисто български, но има изглед на един малък градец. То е едно от най-събудените села не само в Неврокопско, но и в цяла Македония. Главната причина за развитието на селяните е била търговията, която селяните са въртели с околните места, и благосъстоянието им. Главно занятие на селяните е било до скоро време правене плочи за коване на едър добитък. Около 60 дукяни с повече от 400 работника през цялата година са работили плочи. Други са разнасяли изработената стока по панаирите наоколо.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 214.]</ref>}}
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише:
Ред 37:
Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1000 души, всички българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 194]</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Гайтаниново живеят 1416 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 74 ученици.<ref>D.M.Brancoff. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, стр. 112- – 113.</ref>
 
През 1895 г. в селото е основан комитет на ВМОРО.<ref name="ЕПК 185"/>
Ред 46:
{{цитат|С. Гайтаниново... е разположено в полите на Алиботуш. Близо до селото се намира хубава дъбова горичка. Селото има 200 къщи български с 1000 души люде. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Някои от тях са дюлгери и зидари. Земеделците обработват лозя и др. Черквата „Св. Никола“ е голямо здание. Вътре е добре украсена. Създадена е през 1839 г. Преди 70 години е била на гърците, а след това вече на българите. Духовната борба се разиграла доста рано. До селото има стара църква – „Св. Георги“ Училището е до църквата, доста голямо здание е, но се нуждае от поправка.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}}
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година 37 души от Гайтаниново се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.</ref>
 
== Личности ==
Ред 74:
* {{флагче|България}} [[Никола Падарев]] (1842 – ?), български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Никола Падарев (политик)|Никола Падарев]] (1875 – 1949), български юрист и политик
* {{флагче|България}} Никола Петров Аврамов (1907 - – ?), български просветен деец, завършил Педагогическото училище в Неврокоп в 1929 г., работил като учител в Гайтаниново, Гърмен и Мусомища, учредител на читалище „Петър Сарафов“ в Гайтаниново, участник във Втората световна война<ref name="Пътеводител2 478">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009)1944 – 2009) |last=Петрова |first= Любима, съставител |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher= Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - – Благоевград |location=София |isbn= |pages=478|url= http://gov.archives.bg/guides/14_P_C_2011.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>
* {{флагче|България}} Петко Каратодоров, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]]
* {{флагче|България}} Петър Гювделиев, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]]
Ред 86:
 
;Други
* {{флагче|България}} Георги Капзималя, кмет на Гайтаниново във втората половина на XIX век<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1984 | month = | title = Из спомените на Спас Прокопов | journal = Литературен алманах „Струма“ | publisher = „Народна младеж“ | location = София | volume = | issue =| pages = 170 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гайтаниново“.