Глазгоу (лек крайцер, 1936): Разлика между версии

|екипаж = 748 души<br />

|оръдия = 4x3 [[6"/50 BL|152-mm Mark XXIII|152 mm]]<br />4x2 102 -mm<br>'''[[Зенитно оръдие|Зенитна артилерия]]:'''<br />2x4 40 -mm<br />3x4 12,7 mm [[Vickers .50|12,7-mm картечници „Викерс“]]

|торпеда = 2x3 533 -mm [[Торпеден апарат|ТА]]

'''Глазгоу''' ({{lang|en|HMS Glasgow (C21)}}) е [[лек крайцер]] на [[Кралски военноморски сили на Великобритания|Британскиябританския Кралски флот]], от времето на [[Втората световна война]] от [[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|първата серия крайцери тип „Таун“]]. Заложен е на 17 декември 1935 г. и е спуснат на вода на 16 април 1936 г. Негова кръстница е съпругата на [[Министър-председател на Обединеното кралство|премиера]] на Великобритания [[Стенли Болдуин]]. На 8 септември 1937 г. строителството е завършено и корабакорабът влиза в строй без някои компонентакомпоненти на основната система за управление на огъня. СедмиСедмият кораб в [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралския флот]], носещ това име.

През май 1939 г. крайцеракрайцерът съпровожда [[лайнер (кораб)|лайнера]] ''Empress of Australia'' с крал [[Джордж VI]] на борда му, плаващ за [[Канада]]. КрайцераКрайцерът участва във [[Втората световна война]]. [[Девиз]]аът на кораба е: „Memor es tuorum“ – „Ще помним вашите предци“.

За времето на своята служба крайцеракрайцерът получава 4 звезди за бойни заслуги (Норвегия 1940; Боевете в Бискайския залив 1943; Арктическите конвои 1943; Десанта в НормандииНормандия 1944).

С началото на войната, през септември 1939 г., крайцеракрайцерът е въведен в състава на 2-ра крайцерска ескадра на [[Home Fleet]]. На 2 септември заедно с крайцера ''[[Саутхемптън (лек крайцер, 1936)|Southampton]]'' и 8 разрушителя излизаизлизат в [[Северно море]] към бреговете на [[Норвегия]] за взаимодействия със силите на Хамбър за прехващане на търговски съдове, извършващи рейсове в Атлантика и проправящи пътя си към бреговете на [[Германия]]. На 3 септември е получено съобщението за начало на войната с Германия и корабите започват [[военни действия]]. На 4 септември в патрул заедно с разрушителя ''Jersey'' прихваща немския [[параход]] „''Johannes Molken Buhr''“, който е потопен от своя екипаж. До 8 септември крайцеракрайцерът продължава патрулирането си в Северно море съвместно с крайцера ''Southampton'', когато гъста мъгла принуждава двата кораба да се върнат в базата им в залива [[Скапа Флоу]] на [[Оркни|Оркнейските острови]].

На 22 септември съвместно с крайцерите на ескадрата ''Southampton'', ''[[Шефилд (лек крайцер, 1936)|Sheffield]]'' и ''Aurora'', излиза в патрул в пролива [[Скагерак]], но операцията е отменена след сблъсъка между разрушителите ''Jersey'' и ''Javelin''.

На 26 септември с корабите на Home Fleet участва в съпровождането към базата на повредената в Северно море подводна лодкаподводница ''Spearfish''. По време на прехода съединението е подложено на въздушни атаки от [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]].

На 8 октомври излиза заедно с [[линеен крайцер|линейните крайцери]] ''[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Hood]]'' и ''[[Рипулс (линеен крайцер, 1916)|Repulse]]'' и разрушители в открито море в търсене на промъкналите се в Северно море немски линкор ''„Гнейзенау“'' и крайцер ''„Кьолн“''. От 08:00 на 9 октомври съединението е подложено на въздушни атаки от самолети [[Junkers Ju 88|Ju-88]] и [[Heinkel He 111|He-111]]. „Глазгоу“ е атакуван от 31 вражески самолета. В хода на атаките той изразходва 668 102 -mm [[снаряд]]а. Независимо от масираните атаки нито един от корабите не пострадва, а командването прави за себе си ценни изводи, позволяващи и занапред успешното отразяване на подобни атаки.

На 12 октомври „Глазгоу“ отплава заедно с крайцера ''[[Нюкасъл (лек крайцер, 1936)|Newcastle]]'' за обезпечаване на защитата на конвои южно от [[Исландия]] и западно от [[Бискайски залив|Бискайския залив]]. Макар корабите да патрулират самостоятелно, те ежедневно се срещат, съхранявайки при това радиомълчание. На 14 октомври крайцерите получават съобщение, че немскиянемският [[рейдер]] ''[[Дойчланд (тежък крайцер, 1931)|Deutschland]]'' е потопил 2 съда и пленил трети. Тази новина води до активизиране на [[Британско адмиралтейство|Британското адмиралтейство]] за издирване на рейдера. Голяма група крайцери и разрушители е отделена, за да предотврати пробива на немския рейдер към домашните води. Във времето, когато „Глазгоу“ патрулира северозападно от [[Шетландски острови|Шетландските острови]], другите кораби дрсе намират в пълна бойна готовностиготовност в [[Клайд (военноморска база)|Клайд]] и Розайт. Но предприртитепредприетите усилия са безуспешни и ''Deutschland'' благополучно достига [[Кил (град)|Кил]].

В същото време „Глазгоу“ е пренасочен към изпълнение на друга задача. Той е изпратен да посрещне на висока скорост ценния конвой KJ3 в състав 19 [[танкер]]а, плаващ от Източна Индия. При стрещатасрещата с конвоя възникват трудности при издирането мъму, но в крайна сметка конвояконвоят е взет под охрана. Малкото количество гориво на [[борд]]а на крайцера го принуждава да предаде охраната на конвоя на други кораби, а самият той се насочва за дозареждане в [[Портсмът]], където и пристига на 25 октомври. След дозарежданетодозареждане и попълнениепопълване на запасите крайцеракрайцерът отплава за Розайт, където пристига на 7 ноември.

На 11 ноември крайцеракрайцерът пристига в базата на флота в Immingham, откъдето на 15 ноември отплава за Скапа Флоу, където се формира ударното съединение от крайцерите ''[[Белфаст (лек крайцер, 1938)|Belfast]]'', ''Southampton'' и ''Aurora'' с предполагащо се базиране в Розайт, но след взрива на 21 ноември на ''Belfast''' от магнитна [[морска мина|мина]], плановете са променени и сборасборът на съединението е отменен.

На 23 ноември „Глазгоу“ в компанията на разрушителите ''Maori'' и ''Zulu'' се насочва за брегветебреговете на Норвегия с цел прихващане на немския лайнер ''„[[Бремен (лайнер, 1928)|Bremen]]“'', предположително завръщащшзавръщащ се в Германия от [[Мурманск]]. Тежките условия непопречват съпътстватна успеха, и корабите са принудени да се върнат за дозареждане в Розайт.

На 28 ноември крайцеракрайцерът излиза в търсентърсене на изгубения параход ''City of Flint'', който, както се оказва е пленен от немски рейдери, иа екипажаекипажът на койтому е изпратен в Германия.

През януари на следващата година, крайцеракрайцерът е преведен в 18-таа крайцерска ескадра на Home Fleet. От 7 януари то ескортира конвои към северозападните подходи съвместно с крайцера ''Newcatle''.

На 12 февруари крайцера в [[Тромсьо]] пленява немския траулер ''Herrlichkeit'' (268 [[регистров тон|брт]]). След завръщането от този поход крайцеракрайцерът влиза за [[ремонт на кораба|текущ ремонт]] в [[Белфаст]], в хода на който на крайцера е модернизирана противоминната система за размагнитване. РемонтаРемонтът продължава до 20 март.

Още до началото на немското нахлуване в [[Норвегия]], английскияанглийският флот разработва план за свое нахлуване. На 6 април на борда на крайцера в Скапа Флоу се качва 8-мии [[батальон]] на Шеруудските стрелци (8th Battalion Sherwood Foresters). „Глазгоу“ съвместно с крайцерите ''Berwick'', ''York'' и ''Devonshire'' в рамките на операцията Рупърт/R4 (''Операция Rupert/R4'') трябва да стоваристоварят войски в Норвегия, но на 8 април операцията е отменена, тъй като в морето са открити немски сили. КорабаКорабът излиза в морето с още няколко крайцера в търсене на тези сили.

На 9 април „Глазгоу“ съвместно с крайцерите ''[[Манчестър (лек крайцер, 1937)|Manchester]]'', ''Sheffield'', ''Southampton'', ''Aurora'' и разрушители се отделяотделят за атака над немските кораби при [[Берген]]. Но по-късно и тази операция е отменена от адмиралтействотоАдмиралтейството. При оттеглянето му съединението е подложено на мощна въздушна атака, в хода на която е потопен разрушителя ''Gurkha''. До „Глазгоу“ се взривява една [[бомба]], от въздействието ѝ са убити двама от екипажа. Отстранявайки получените повреди, заедно с крайцера ''Sheffield'' корабакорабът се насочва за дозареждане в Скапа Флоу, където и пристига на 10 април. След това, наНа 11 април крайцерите съвместно с 6-те разрушителя от типа „Трабъл“: ''Somali'', ''Sikh'', ''Mashona'', ''Afridi'', ''[[Матабеле (разрушител, 1937)|Matabele]]'' и ''Mohawk'' отново излиза в морето за издирване на немските [[десант]]ни съдове.

На 13 април двата крайцера със същите разрушители са отвлеченипривлечени за изпълнение на операцията Хенри„Хенри“ (''Операция Henry''):– десант в [[Намсос]] на [[морска пехота|морската пехота]]. Корабите започват товаренето на войските. На 14 април десантадесантът на авангарда, който е при Бангсунд (Bangsund), около Намсус преминава успешно. След свалянето на войските крайцерите, заедно със систършипите ''Manchester''„[[Манчестър (лек крайцер, 1937)|Манчестър]]“ и ''Birmingham'' провеждат патрулиране на север (''Операция ''Harry''). КрайцераКрайцерът също прикрива стоварването на десанта от разрушителите, след което, на 17 април пристига в Скапа Флоу за дозареждане и в Розайт за приемане на следващата партия войски.

На 22 април съвместно с крайцерите ''Galatea'' и ''Sheffield'' и разрушителите ''Vansittart'', ''Campbell'', ''Icarus'', ''Ivanhoe'', ''Impulsive'' и ''Witch'' отплава от Розайт за провеждане на десанта в Andalsnes (''Операция ''Sickle''). На 23 април крайцерите пускат [[котва]] до брега и с помощта на разрушителите и малки съдове успешно стоварват първата част на 15-таа пехотна [[бригада]] (15th Infantry Brigade). След това корабите се присъединяват към главните сили на флота на изток от Шетландските острови.

На 28 април крайцеракрайцерът заедно с разрушителите ''Jackal'' and ''Javelin'' се насочва към град [[Молде]], в който към този момент се укрива норвежкото правителство, което смята града за безопасно убежище. Но още на 27 април градаградът е подложен на въздушни нападения, които продължават през целия ден. Бомбардировките карат членовете на правителството да се укрият в убежище недалеч от пристанището. На следващия ден бомбардировките продължават. Немските летци при идеални метео условия осъществавятосъществяват атаките си почти безнаказано. Във връзка с това, използването на Молде като столица става нецелесъобразно и на [[крал]]я на Норвегия [[Хокон VII]], наследника – [[принц]] [[Олаф V|Олаф]] и на членовете на норвежкото правителство е предложено да се евакуират в избран от тях друг норвежки порт или в [[Англия]] на борда на британски крайцер, които и става „Глазгоу“. На 29 април крайцеракрайцерът навлиза във [[фиорд]]а и застава до крайбрежната алея на града, източната част на който е обхваната от пожар. Освен членовете на кралското семейство и норвежкото правителство на борда с краля се качват и членовете на английската, полската, датската и френската дипломатически мисии. Освен това, на борда на крайцера е доставен и 65% от златния запас на Норвегия за последващото му транспортиране във Великобритания, за да се избегне вземането на златото от противника. При отдаване на швартовите „Глазгоу“ е подложен на безрезултатно нападение по въздух. КрайцераКрайцерът доставя краля в [[Тромсьо]], където той продължава да оказва морална поддръжка на своя народ, докато не е окончателно евакуиран в Англия от крайцера ''Devonshire'' на 7 юни. Самият крайцер в съпровождение на същите разрушители още на 30 април отплава за Скапа Флоу.

С пристигането си крайцеракрайцерът започва кратък непланиран ремонт, след което, на 7 май се насочва за [[Грийнок (Шотландия)|Грийнок]], за да приеме на борда си морски пехотинци. На „Глазгоу“, съвместно с крайцера ''Berwick'' и разрушителите ''Fearless'' и ''Fortune'', му предстои да участва в [[Окупация на Исландия|операцията Форк„Форк“]] (''Операция Fork''). С цел предотвратяване на немски десант в Исландия и строителство там на немскигерманска [[военноморска база]] или база за [[хидроплан]]и, в непосредствена близост до [[Шотландия]], британското правителство решава да проведе диверсионен рейд. На 8 май корабите с морските пехотинци на борда отплават от Грийнок. В нощта на 10 май първата партиягрупа войски без проблеми е свалена на брега на Хвал-фиорд в [[Рейкявик]]. Войските превземат немското консулство, където са предприети опити за унищожаване на кодовите книги и секретни документи. Благодарение на оперативните действия на британските подразделения част от документите са взети непокътнати. [[Полковник]] Sturges, командир от Кралската морска пехота по-късно съобщава, че операцията е безкръвна, без един, даже случаен изстрел. На 11 май, след качването на борда на плененените сътрудници от немското консулство, корабите напускат столицата на [[Исландия]] и се насочват за [[Ливърпул]], където на следващия ден свалят своите пътници, в това число и немските.

След това крайцеракрайцерът в Ливърпул започва ремонт, който продължава през целия юни. РемонтаРемонтът включва в себе си и поставяне на радар повърхностземя-въздух (Radar Type 286M).

Намирайки ссе в ремонт, на 6 юни крайцеракрайцерът сменя [[командир на кораб|капитанакомандира]]. Вместоси Frank Henderson „Rammer“ Pegram новиятс еХаролд Harold HicklingХиклинг. На 10 юни [[Италия]] влиза във войната на страната на страните от [[Страни от Оста|Оста]]. И така, поставя под удар всички свои съдове, намиращи се чужди портове. В съседния от Ливърпул [[корабен док|док]], в порта на [[Мърсисайд]] стои италианскияиталианският съд ''Gabbiano''. Капитан Хиклинг изпраща [[абордаж]]на партиягрупа под командването на Lieutenantлейтенант Commander Hugonin. Превземането на съда е тотална изненада за италианския му екипаж. Той не оказва никаквоникаква съпротивлениесъпротива и е свален на брега с личните им вещи.

На 1 юли, след края на ремонта, крайцеракрайцерът отново се присъединява към флота, но още на 16 юли, при излизане заедно с крайцерите ''Southampton'', ''Sussex'' и ''Shropshire'' в Северно море в издирване на немските кораби, крайцера,крайцерът в условията на гъста [[мъгла]] при [[Дънкансбай Хед]] е про[[таран]]ен на голяма скорост от разрушителя ''Imogen''. От тозатова стълкновение на разрушителя започва силен пожар и след известно време той потъва. КрайцераКрайцерът също с тежки повреди се връща на 22 юли в Ливърпул и влиза за ремонт, продължил до октомври.

През октомври крайцеракрайцерът най-накрая се връща на служба и за нованово място на службата е избран Средиземноморския [[Театър (военно дело)|театър]]. На 30 октомври крайцеракрайцерът в компанията на [[самолетоносач]]а ''Ark Royal'', линкора ''Barham'' и 4 разрушителя се насочванасочват за [[Гибралтар]], където пристигапристигат на 6 ноември. Още на 7 ноември крайцеракрайцерът в състава на съединение „X“: линкора(линкор ''Barham'', крайцеракрайцер ''Berwick'', разрушителитеразрушители ''Gallant'', ''Griffin'', ''Greyhound'' и ''Encounter'') отплава за [[Малта]] в рамките на операция (''Операция COAT''). На 10 ноември крайцеракрайцерът пристига в Малта, стоварва войските, качени в Гибралтар и вече на 11 ноември напуска острова, влизайки в състава на 7-маа ескадра крайцери на [[Средиземноморски флот|Средиземноморския флот]]. КрайцераКрайцерът съвместно с крайцерите ''Berwick'', ''Gloucester'' и ''York'' изпълняваизпълняват ролята на прикритие на самолетоносача ''Illustrious'', предприел [[Битка при Таранто|атаката на италианската военноморска база Таранто]] (''Операция ''Judgement'').

На 23 ноември заедно с крайцерите ''[[Глостър (лек крайцер, 1937)|Gloucester]]'', ''York'' и 4 разрушителя образува Съединение „E“, което трябва да прикрива конвоя MW4, плаващ за Малта. На 26 ноември корабите на СединениетоСъединението и конвояконвоят благополучно пристигат на острова, а на 27 ноември Съединение „E“ отплава от Малта, прикривайки при прехода в течение на 28 ноември Съединение „F“ от крайцерите ''Manchester''„[[Манчестър (лек крайцер, 1937)|Манчестър]]“ и ''Southampton'', превозващи на своя борд войски от Гибралтар за Малта, до неговото присъединяване към Средиземноморския флот. На 29 ноември заедно със Съединения „D“, „E“ и „F“ става част от ескорта на [[конвой]] ME-4 плаващ от Малта за Александрия.

На 1 декември крайцеракрайцерът пристига в Александрия, но още на 2 декември е принуден отново даизлезеда излезе в морето – той се насочва към залива Суда, на [[Крит]]. На 3 декември, намирайки се на котва в залива, той е подложен на атака от италиански [[торпедоносец|торпедоносци]] SM.79 от състава на 278-таа [[ескадрила]], които стоварват своя смъртоносен товар от разстоянияразстояние 2700 метра. В 15:40 1-топървото 450 -mm [[торпедо]] WA-130 поразява крайцера в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част на десния борд, образувайки пробойна с размер 22 х 22 [[фут]]а (6,7 х 6,7 [[метър|метра]]). След [[минута]] второ торпедо поразява крайцера в десния борд в [[кърма (корабоплаване)|кърмата]], изваждайки от строй [[оръдеен купол|кула]] „X“ и два [[гребен винт|винта]]. На борда загиват 2 човека и още 7 са ранени<ref>по други данни три и три човека съответно</ref>. Благодарение на самоотвержените действия на екипажа пробойната е затапена, а на крайцера е обеспеченаобезпечена 16 крайцервъзела скорост<ref>обаче кула „X“ не действа в течение на година, до края на ремонта на крайцера в [[САЩ]]</ref>. Независимо от тежките повреди, крайцеракрайцерът в 23 часа на същия ден успява самостоятелно, под прикритие на систършипа ''Gloucester'', да се насочи към Александрия с 17 – 18 възела ход. Двата крайцера благополучно пристигат там на 5 декември. Въпреки това, италианската [[пропаганда]] заявява, че крайцеракрайцерът е бил потопен.

На 10 декември крайцеракрайцерът влиза за временен ремонт, продължил през целия януари и половината от февруари. В това време, негова замяна трябва да е систършипа ''Southampton'', изпратен малко по-рано в Индийския океан, а сега извикан обратно. След [[месец]] той ще загине от бомбите на немските [[Пикиращ бомбардировач|пикиращи бомбардировачи]].

Междувременно, на 15 февруари, крайцеракрайцерът, с ограничение, следв повредите, по скоростскоростта от 24 възела заради повредите, е изпратен за Остиндийската станция в [[Сингапур]], през [[Суецки канал|Суецкия канал]], за последващ ремонт. На началния етап от пътуването крайцеракрайцерът прикрива снабдителните съдове ''Glenearn'', ''Glengyle'' и ''Glenroy'', които са преоборудвани в десантни пехотни съдове. Корабите образуват Съединение „Y“.

На 21 февруари в [[Индийски океан|Индийския океан]] крайцера получава сигнал за бедствие от парахода ''Canadian Cruiser'', потопен от немския джобен линкор ''„[[Адмирал Шеер]]“'' и се присъединява към издирването на последния. Той, към момента, в Индийския океан вече се издирва от самолетоносача ''Hermes'', крайцерите ''Shropshire'', ''Emerald'', ''Enterprise'', и австралийските крайцери ''Australia'' и ''Canberra''. В утрото на 22 февруари „Глазгоу“ получава сигнал за бедствие от холандския [[параход]] ''Rantaupandjang'', също потопен от „Шеер“. „Глазгоу“ за издираването на [[пират]]а изпраща своите бордови [[самолет]]и и на 22 февруари одинедин изот [[Supermarine Walrus|УорлуситеУолрусите]] на 140 [[морска миля|мили]] от кораба открива немския [[рейдер]], но малкото количество гориво на борда не му позволява да поддържа визуален контакт с вражеския кораб и той е изгубен от наблюдение. Британските кораби се разгръщат за издирване в района, но рейдерарейдерът им се изплъзва, насочвайки се на югоизток. На 28 февруари Съединение Y прекратява търсенето и се насочва по своя предишен маршрут към [[Аден]].

На 16 март крайцеракрайцерът съвместно със стария крайцер ''Caledon'', разрушителите ''Kipling'' и ''Kandahar'' и 2 индийскимииндийски противолодъчни траулера отплаваотплават в качеството на ескорт на военните транспорти ''Chakdina'' и ''Chantala''. Съдовете се насочват към заеманата от италианците [[Бербера]] и носят на своя борд 2 индийски батальона и отряд сомалийски командоси. Провежданата(Операция операция се нарича Вид (''Операция Appearance''). СтоварвайкСтоварвайки на 17 март войските от двете страни на града, военните кораби оказват огнева поддръжка, която оказва голямо съдействие на десанта, превзел града без голяма съпротива. След огневата поддръжка „Глазгоу“ започва да изпълнява функциите на охранител на конвоите и патрулиращ океана кораб.

В началото на април крайцеракрайцерът съпровожда парахода ''Talamba'' за [[Сейшелски острови|Сейшелските острови]]. От Сейшелските острови те се, с присъединилия се към тях австралийски крайцер ''Canberra'', тръгват на среща с войсковия конвой WS6, плаващ от [[Момбаса]] за [[Аден]]. На 10 април корабите срещат конвоя, заменяйки в неговия състав крайцера ''Cornwall'' и ''[[Феб (лек крайцер, 1939)|Phoebe]]'', при това крайцеракрайцерът ''Dorsetshire'' остава с конвоя.

На 13 април заедно с крайцера ''Colombo'' напусканапускат конвоя и крайцерите продължават патрулиране във водите на океана. Двата кораба пристигат в Момбаса на 24 април. На 28 април двата крайцера се присъединяват в качеството на ескорт на войсковия конвой WS7, който се съпровожда само от стария крайцер ''Hawkins''. В състава на конвоя се намират войскови транспорти, плаващи за Аден и [[Бомбай]]. На 1 май крайцеракрайцерът остава с основния конвой, когато от него се отделя секцията WS-7X, плаваща за гореупоменатите градове. На 3 април крайцеракрайцерът напуска конвоя, когато последният е разпуснат след преминаването на остров Перим.

На 20 април по време на прехода от Аден към [[Коломбо]], крайцеракрайцерът е привлечен за търсенето на немския [[спомагателен крайцер]] „[[Пингвин (спомагателен крайцер)|Пингвин]]“, действащ в този момент в Индийския океан.

В течение на юни – септември 1941 г. крайцеракрайцерът действа в Индийския океан, взлизайкикато в т.ч.влиза и в дългоочаквания [[Сингапур]].

На 17 октомври крайцеракрайцерът ескортира секция на конвоя WS-11X към Бомбай, след това, откактокато тя се отделя от конвоя WS-11 плаващ от [[Дърбан]]. На 22 октомври той довежда секцията в Бомбай, продължавайки своето патрулиране.

На 17 ноември, ескортира секция на конвоя WS-12J към Коломбо, отделила се от конвой WS-12 плаващ от Дърбан за Аден. В състава на новата секция са войсковите транспорти ''Duchess of Richmond'', ''Dominion Monarch'' и ''Empress of Canada''. На 23 ноември корабите пристигат в Коломбо, и на 24 ноември крайцеракрайцерът започва съпровождане на ''Dominion Monarch'' и ''Empress of Canada'', продължаващи пътя си към Сингапур. На 26 ноември предава съпровождението на транспортите на крайцера ''Dragon'', а сам се връща в Коломбо, съпровождайки парахода ''Awatea''.

С пристигането си на 30 ноември в Коломбо, продължава патрулните си действия в Индийския океан. КрайцераКрайцерът отплава на 6 декември от Коломбо. На 8 декември започва войната с Япония, а на 9 декември се случва трагедията.

В същия ден, на крайцера е получена информацията, че в района на неговото патрулиране действа японска [[подводница]]. През нощта от крайцера виждат бели навигационни светлини, които носи кораб, с очертанията си напоминящ вражеската подводна лодка. Без много да му мисли, капитанакапитанът на крайцера заповядва да се открие огън и крайцера с 8 [[залп]]а на главния калибър от разстояние 6000 метра потопява кораба, който е идентифициран като подводната лодкаподводицата. Всъщност, потопеният кораб се оказва индийския патрулен кораб ''Prabhavati'', а иначе казано, 500 -тонен реквизиран [[буксир]], който отплава на 6 декември от неголямото пристанище [[Кочин]] в югозападна [[Индия]] и води на буксир 2 [[лихтер]]а към [[Карачи]]. По стечение на обстоятелствата, при опознаването от крайцера лихтерите са разположени паралелно на буксира и не се виждат от борда на крайцера, което и предопределя катастрофата. На борда на индийския кораб загиват 21 човека. Последващото разследване оправдава капитана на „Глазгоу“ HaroldХаролд HicklingХиклинг, но това не помага за здравето и душевния мир на морския офицер. След това крайцеракрайцерът действа в [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]] и се връща в Коломбо едва на 25 декември.

През януяатиянуари – февруатифевруари на новата 1942 г., крайцеракрайцерът продължава да се занимава с рутинна патрулна служба.

На 19 март 1942 г. в [[Южна Африка]] от Великобритания пристига пореднияпоредният войскови конвой WS-16, състоящ се от 14 съда. За неговото съпровождение през Индийския океан, в Дърбан, са отделени „Глазгоу“ и спомагателнияспомагателният крайцер ''Worcestershire''. На 25 март корабите стрещатсрещат конвоя, който е съпровождан от крайцера ''Newcastle'' и [[шлюп (моторен боен кораб)|шлюпа]] ''Milford''. ПървияПървият напуска конвоя на същия ден. Крайцера,Крайцерът така и не е завършил възстановителниянеобходимия сивъзстановителен ремонт се нуждае от него, затова на 1 април вой също напуска конвоя, предавайки последния на крайцера ''Colombo'' и спомагателния крайцер ''Alaunia'' и предприемайки обратен преход за [[Момбаса]].

След кратък ремонт в дока на Саймънстаун, крайцеракрайцерът през [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] прави преход до [[САЩ]], където на 6 май влиза на възстановителен ремонт в Ню ЙоркскатаНюйоркската военна корабостроителница.

В хода на продължилия до юли включително ремонт на крайцера е възстановена боеспособността на кула „X“, поставен е артилерийски радар Type 284, радари за управление на зенитния огън Type 285 и 282, въздушен радар Type 281, а наличнияналичният радар Type 286M е сменен с новия Type 271. Освен това на кораба усилват леката зенитна артилерия, посватяйкипоставяйки допълнително 20 -mm автомати Ерликон.

ПреПрез август, с края на изпитанията, крайцеракрайцерът прави преход до Великобритания, и влиза отново на ремонт в Портсмът, за окончателното поставяне на радарите. На 3 септемви,септември с края на модернизациите, крайцеракрайцерът влиза в състава на 10-таа крайцерска ескадра в Скапа Флоу.

ВПрез октомври – ноември 1942 г. крайцеракрайцерът носи оперативна служба в състава на Home Fleet. През декември влиза за поредния ремонт в гражданска корабостроителница в Клайд, аи се връща в състава на флота в началото на януари.

На 20 януари съвместно с крайцерите ''[[Бермуда (лек крайцер, 1941)|Bermuda]]'' и ''Kent'' в състава на крайцерските сили излизаизлизат за прикритие на Северните конвои: [[Конвой JW-52|JW-52]] и обратния RA-52.

=== ПерехватПрехват на ''Regensburg'' ===

На 29 март крайцеракрайцерът от Исландия тръгва в поредния си Северен Патрулпатрул. В [[Датски пролив|Датския пролив]] крайцеракрайцерът прихваща немския [[блокадопробивач|пробивач]] на блокади ''Regensburg'' (8086 [[регистров тон|брт]]). ЕкипажаЕкипажът му отказва да предаде съда, а неговиянеговият капитан заповядва да се отворят [[кингстон]]ите и екипажа да напусне съда. Независимо от това „Глазгоу“ открива огън, и довършва потъващия съд с торпедо, по-късно започва и спасяването на екипажа. Силните вълни и ледената вода пречат за провеждането на спасителната операция. Само 6 оцелели членове на екипажа от 118 човека са качени на борда на крайцера. На 13 април крайцеракрайцерът се връща в Скапа Флоу.

През май крайцеракрайцертт е предаден на Плимътското Командванекомандване, за прихващане на вражескооовражеското [[каботаж]]но корабоплаване и пробивачи на блокади при югозападните подходи.

На 12 юни крайцеракрайцерът заедно с крайцера ''Bermuda'' излизаизлизат за прикритие на действията на разрушители при Френскотофренското крайбрежие.

На 29 юли е част от прикритието на 1 минно-заградителна ескадра при постановката на [[морска мина|мини]] в Северния бараж (''Операция ''SN22A''). Продължава службата си в КаналаЛаманша.

През август- – септември крайцеракрайцерът е в пореден ремонт в [[Девънпорт (военноморска база)|Девънпорт]], в хода на който е свалено авиационното въоръжение, усилена е 20 -mm артилерия, поставен е нов радар за управление на артилерийския огън Type 283, поставена е [[система за радиолокационно опознаване]] и радиотелефони на УКВ.

С края на ремонта, на 27 октомври 1943 г. крайцеракрайцерът участва в траурната церемония за погребението на [[Първи морски лорд|Първия морски лорд]] [[Дъдли Паунд]]. ПрахаПрахът на Паунд и неговата жена, починала през юли 1943 г., е разсеян на 30 мили от [[Наб Тауър]].

През ноември крайцеракрайцерът плава в КаналаЛаманша и в [[Западни подходи|Югозападните подходи]] за прикритие на набезите по каботажното корабоплаване при френските брегове в рамките на сериите операции Тунел (''Операция Tunnel'').

=== БояБоят в Бискайския залив ===

{{mainосновна|Битка в Бискайския залив}}

На 24 юни Съединението оставя Портланд, пристигайки на 25 число на позиция 22,5 km северозападно от Шербур. В хода на последващата престрелка с немските брегови батареи крайцеракрайцерът получава 2 преки попадения и едно навесно. Той получава попадения в [[надстройка (морски термин)|надстройките]] в района на хангара и кърмата с повреди на електрически кабели и оборудването за управление на огъня.

На 30 юни крайцеракрайцерът е отозванотзован от състава на Западното съединение в Белфаст за ремонт. На 3 юли той пристига в Тайн и влиза за ремонт в корабостроителницата Palmer’s Yard в [[Хебърн]] за отстраняването на получените повреди.

В хода на ремонта, който продължава почти година, на „Глазгоу“ е свалена кърмовата кула „X“. Поставени са нови радиолокационни установки заедно със система за наводка на самолети (Outfit YE). РадараРадарът за въздушно наблюдение Type 281, който се използва само с [[Мачта (корабоплаване)|мачта]] е заменен с новия Type 281B. РадараРадарът за надводно наблюдение Type 273 е заменен с Type 293. РадараРадарът за управление на огъня Type 284 с Type 274.

Едва на 29 юни 1945 г. крайцеракрайцерът се връща в състава на флота. Тъй като войната в Европа към този момент е вече завършила, крайцеракрайцерът е изпратен на служба в Остиндия, като преди това, през целия юли е в Средиземно море. На 22 август съвместно с крайцера ''[[Джамайка (лек крайцер, 1940)|Jamaica]]'', крайцеракрайцерът влиза в състава на ИЗточнияИзточния флот.

* ''Ненахов Ю. Ю.'' Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.

* Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

* ''M. J. Whitley.'' Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.

* ''Smithn P.C. Dominy J.R''. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.