Овеч: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди запетая |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24:
'''Овеч''' е средновековна [[крепост]], намираща се източно от днешния град [[Провадия]]. Разположена е върху плато над града, носещо името „Калето“.
Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на [[Второто българско царство]]. Византийците наричат твърдината ''Проват'' или ''Проватон'', българите – ''Овеч'', а турците – ''Таш Хисар (каменна крепост)''. В историческите хроники от XII в. на арабския пътешественик Ал Идриси крепостта се споменава и с името ''
[[Файл:Ovech 1.jpg|мини|ляво|200п|Към източната порта]]
[[Файл:Ovech 2.jpg|мини|250п|Основи от главната църква на Овечката епархия и големият кладенец]]
Ред 36:
Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до [[Варна]]. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост, предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление.
Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество [[кладенец|кладенци]] за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна
== Византийски период ==
Ред 59:
Разпространена сред местното население е легендата за отбраната на крепостта. Според нея черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 км от крепостта.
Едно от преданията за стария град Овеч гласи: Някога градът бил дъно на море, което се простирало чак до [[Тимишоара]] и [[Будапеща]]. Калето стърчало над водата като остров. Идещите гемии бивали а железата. Но по-късно [[Александър III Македонски]] прокопал Босфора и тогава водата се дръпнала. По дъното останали черупки от морски животни, които и до днес биват откривани.” Когато ходих в Будапеща – добавил стареца
[[Евлия Челеби]] разказва, че в гората зад
В горния край на Провадия имало погребани седем турски първенци. Хора, които посетили техните гробове заболи сухи пръчки и от тях израснали дървета, които се вкаменили. Болни остъргвали от тези каменни дървета прах и той бил чудотворен лекувал различни болести, дори слепота.
Ред 67:
'''Легенда за завладяването на Овеч'''
Студ бил сковал земята през
В добри отношения бил търновския цар [[Иван Шишман]] с турците, но никой не знаел на къде са тръгнали те сега. Уплашен от тази неизвестност, началника на крепостта не искал да ги пусне горе, но вятъра се засилил. Той вземал шепи сняг и го запращал в очите на конете и ездачите. Снегът ставал все по силен и заплашвал да покрие всичко наоколо с непристъпни преспи. Тогава християнското сърце на градоначалника на Овечката крепост се смилило и той пуснал мръзнещите турци в крепостта. Но вероломни в замислите си били гостите. Тяхното посещение не било случайно. Късно през нощта те нападнали спящите и нищо не подозиращи защитници на крепостта и ги изклали. Една по една завладели всички кули. Доволен от своя успех Яхши Бей изпратил вест на пашата чрез един пратеник на име Мурад. На следващия ден още в ранни зори Чандарлъ [[Али паша (велик везир)]] вдигнал целия си стан от 25000 войска разположена край крепостта Овчага потеглил към Провадия и влязъл в крепостта. Така безславно паднала тази недостъпна и почти непревземаема крепост.
Ред 73:
'''Легенда за завладяването на Овеч'''
След като минали Балкана, турците завладяли Провадия. Много от жителите се укрепили в крепостта, която стояла величествена в своята непристъпност. Смело отбивали българите всеки пристъп на нашествениците. Много дни наред се държала крепостта, но дошло най
== Източници ==
| |||