Овеч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди запетая
Редакция без резюме
Ред 24:
'''Овеч''' е средновековна [[крепост]], намираща се източно от днешния град [[Провадия]]. Разположена е върху плато над града, носещо името „Калето“.
 
Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на [[Второто българско царство]]. Византийците наричат твърдината ''Проват'' или ''Проватон'', българите – ''Овеч'', а турците – ''Таш Хисар (каменна крепост)''. В историческите хроники от XII в. на арабския пътешественик Ал Идриси крепостта се споменава и с името ''БурфантoБурфанто''<ref name="nasamnatam">[http://www.nasamnatam.com/patepis/Krepostta_Ovech_i_obektite_okolo_neq-24.html Пътеписи – България, Ивалина Иванова, „Крепостта Овеч и обектите около нея“] – в nasamnatam.com</ref>.
[[Файл:Ovech 1.jpg|мини|ляво|200п|Към източната порта]]
[[Файл:Ovech 2.jpg|мини|250п|Основи от главната църква на Овечката епархия и големият кладенец]]
Ред 36:
Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до [[Варна]]. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост, предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление.
 
Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество [[кладенец|кладенци]] за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноабсиднаедноапсидна [[църква]] център на Овечка епархия, две еднокорабни едноабсидниедноапсидни църкви от XII-XIV в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на [[Хан Омуртаг|Омуртаг]]. Открити са и [[пещера|пещери]] обитавани от античността.<ref name="bulgariancastles">[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-ovech Bulgarian Castles, Овеч]</ref>
 
== Византийски период ==
Ред 59:
Разпространена сред местното население е легендата за отбраната на крепостта. Според нея черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 км от крепостта.
 
Едно от преданията за стария град Овеч гласи: Някога градът бил дъно на море, което се простирало чак до [[Тимишоара]] и [[Будапеща]]. Калето стърчало над водата като остров. Идещите гемии бивали а железата. Но по-късно [[Александър III Македонски]] прокопал Босфора и тогава водата се дръпнала. По дъното останали черупки от морски животни, които и до днес биват откривани.” Когато ходих в Будапеща – добавил стареца - – там също намерих такива остатъци…”
 
[[Евлия Челеби]] разказва, че в гората зад "Калето"„Калето“ имало извор, чиято вода местното население считало за чудотворна. Късовете от габър хвърлени в извора, след три дни се превръщали в зеле камък. От този матерялматериал местните майстори на ръчни стругове правели филджани, паници, шишета за гюлова вода, ножове и пр.
 
В горния край на Провадия имало погребани седем турски първенци. Хора, които посетили техните гробове заболи сухи пръчки и от тях израснали дървета, които се вкаменили. Болни остъргвали от тези каменни дървета прах и той бил чудотворен лекувал различни болести, дори слепота.
Ред 67:
'''Легенда за завладяването на Овеч'''
 
Студ бил сковал земята през 1388г1388 г. В гордата и непристъпна Овечка крепост бумтял любогреен огън. Неговият опияняващ дим излизал на малки струйки от комините и прибулвал като с воал крепостта. А там, долу – в подножието, бил спрял отряд от 5000 добре въоръжени турски конници на чело с прославения пълководец Яхши Бей. Премръзналите коне неспокойно риели снега с копитата си, а ездачите току потривали ръцете си една от друга, за да ги стоплят.
 
В добри отношения бил търновския цар [[Иван Шишман]] с турците, но никой не знаел на къде са тръгнали те сега. Уплашен от тази неизвестност, началника на крепостта не искал да ги пусне горе, но вятъра се засилил. Той вземал шепи сняг и го запращал в очите на конете и ездачите. Снегът ставал все по силен и заплашвал да покрие всичко наоколо с непристъпни преспи. Тогава християнското сърце на градоначалника на Овечката крепост се смилило и той пуснал мръзнещите турци в крепостта. Но вероломни в замислите си били гостите. Тяхното посещение не било случайно. Късно през нощта те нападнали спящите и нищо не подозиращи защитници на крепостта и ги изклали. Една по една завладели всички кули. Доволен от своя успех Яхши Бей изпратил вест на пашата чрез един пратеник на име Мурад. На следващия ден още в ранни зори Чандарлъ [[Али паша (велик везир)]] вдигнал целия си стан от 25000 войска разположена край крепостта Овчага потеглил към Провадия и влязъл в крепостта. Така безславно паднала тази недостъпна и почти непревземаема крепост.
Ред 73:
'''Легенда за завладяването на Овеч'''
 
След като минали Балкана, турците завладяли Провадия. Много от жителите се укрепили в крепостта, която стояла величествена в своята непристъпност. Смело отбивали българите всеки пристъп на нашествениците. Много дни наред се държала крепостта, но дошло най-страшното. Хранителните припаси се свършили. Постепенно силите започнали да отслабват. Децата взели да измират от глад. Майките скубели косите си от мъка. Изтощени защитници решили да изпратят тайно няколко души свои съграждани в града за храна. Но между стотици черни винаги се намира по една черна душа, която треперейки за собствената си кожа, става предател. Такъв страхливец имало между пратениците. Когато слезли в града, той се предал на турците и им обяснил тежкото положение на обсадените. Възползвайки се от тази измяна, турците скрили в кошовете за хляб, натоварени на мулета, свои добре въоръжени войници и така, с помощта на предателя, проникнали в крепостта. Тук те внезапно нападнали обсадените и ги изтребили до един.
 
== Източници ==