Преди да обсади Родосто, цар Калоян атакува в движение съседния град [[Битка при Неапол (1206)|Неапол]].Той се отбранява от значителен латински гарнизон начело с Бег дьо Франзюр, рицар от БовезиБове и васал на убития при Адрианопол граф [[Граф Луи дьо Блоа|Луи дьо Блоа]]. Крепостта е превзета и разрушена, а в станалата битка загиват множество рицари и сержанти. Вилардуен отбелязва, че оцелелият при щурма Бег дьо Франзюр, командващ гарнизона, е умъртвен незабавно по заповедна българския владетел. Всички останали жители -гърци и латинци са депортирани в Мизия. Родосто се оказва добре укрепена твърдина със значителен гарнизон от [[Венецианска република|венецианци]], подсилени от оцелелите от битката при Русион и взвод от 2000 войници, които пристигат по-късно. Според [[Жофроа дьо Вилардуен]] самото появяване на цар [[Калоян]] пред града предизвиква пълна паника. "Плъзна такъв ужас, че те разгромиха сами себе си." Венецианците се хвърлят към корабите си така трескаво, че почти се издавят в морските води. Византиецът [[Никита Хониат]] обаче твърди, че все пак става кратко сражение. Кръстоносците са победени, а Калоян разорява [[Родосто]]. След това българите овладяват множество други твърдини, включително Перинт, [[Чорлу]], [[Аркадиопол]] (днес Люлебургаз, Турция), Месина, Даонион. Калояновите войски обсаждат и стратегическия град [[Димотика]], който бива превзет през следващата година.
