'''„... And Justice for All“''' е четвърти студиен албум на [[Metallica|Металика]], издаден през [[1988]] година.<ref>[http://www.allmusic.com/album/and-justice-for-all-mw0000196917 www.allmusic.com]</ref> Това е първият студиен албум с участието на новия басист на групата [[Джейсън Нюстед]], заменил трагично загиналия по време на турне в [[Швеция]] през [[1986]] [[Клиф Бъртън]]. Албумът е може би най-амбициозната творба на Металика, номинирана за [[награда Грами|наградата „Грами“]] за метъл албум същата година, но останала на втора позиция след [[Джетро Тъл|Jethro Tull]]. Песните са дълги и комплексни, като само две от тях са с продължителност под 6 минути, следвайки политическата и социална насоченост на „[[Ride the Lightning]]“ и „[[Master of Puppets]]“. Парчето-символ на албума – ''„One“'', написано по антивоенната новела на [[Долтън Тръмбо]] ''„Johnny Got His Gun“'', влиза в топ 40 на американските класации, въпреки тежката си втора част. ''„One“'' е третата песен след ''„Fade to Black“'' и ''„Welcome Home (Sanitarium)“'', която следва същата структура от мелодична и бавна първа част, плавно преливаща се в тежка втора, с насечени [[китарен риф|рифове]] и бързи виртуозни сола. ''„To Live Is To Die“'' е инструментал, посветен на покойния басист Клиф Бъртън, като в него се съдържа и част от лирика, написана от Бъртън и цитирана от Хетфийлд. Албумът спазва традицията на предните два да започва и завършва с бързи траш парчета – ''„Blackened“'' и ''„Dyers Eve“''.
С този албум се отбелязва и напредък в звукозаписната техника и цялостното звучене на инструментите не само за Металика, а и за метъл музиката в общ план. Звукът в парчетата от албума е по-изчистен и ясен от който и да било друг запис дотогава.
