Римско завоюване на Испания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos; козметични промени
Ред 1:
{{дописване}}
[[FileФайл: Ethnographic Iberia 200 BCE.PNG|thumbмини|300px|Етнографски райони на Иберия]]
[[FileФайл: Conquista Hispania.svg|thumbмини|300px|Хронология на римските завоевания в Испания]]
[[FileФайл: Roman Wall - Empúries 2005-03-27.jpg|thumbмини|300px|Римска крепостна стена в [[Емпорион]], мястото откъдето започва римското проникване на [[Пиренейския полуостров]].]]
'''Римското завоюване на (х)Испания'''<ref group="notes">Hispania е римското наименование на Иберийския полуостров по това време</ref> ({{lang|es| Conquista de Hispania}}) в историографията е периодът от завладяването на Емпорион от римляните в 218 г. пр.н.е. до окончателното завладяване на [[Пиренейския полуостров]] от [[Римската империя]] в 19 г. пр.н.е., след края на [[Кантабрийска война|Кантабрийската война]].
 
Най-напред са завладени картагенските територии по средиземноморското крайбрежие на юг и изток по време на [[Втората пуническа война]] (218 – 201 пр.н.е.), а след това постепенно контролът обхваща целия полуостров. Римляните основават две провинции [[Близка Испания]] ({{lang|la|Hispania Citerior}}) по крайбрежието и [[Далечна Испания]] ({{lang|la|Hispania Ulterior}}) на юг. След падането на [[римската република]] завладяването е завършено от първия римски император [[Октавиан Август]], който анексира целия полуостров.
 
== Предистория ==
[[Доримско население на Иберия|Коренното население]] на полуострова е съставено от древните [[иберийци]], които към 600 г. пр.н.е. започват да изграждат свои укрепени населени места<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Spain/Iberians | заглавие= Spain|достъп_дата =31 октомври 2017 |фамилно_име= Carr |първо_име=Raymond, María J. Viguera |дата=13 септември 2017 |труд=Енциклопедия Британика |издател= |цитат= |език=en }}</ref>, организирани по примера на крайбрежните финикийски и древногръцки колонии. По-големи селищни образувания възникват само в югоизточната част по долината на Бетис ([[Гуадалкивир]]), като споменатото от [[Херодот]] [[Тартес|Тартеско царство]] (което се разпада около 550 г. пр.н.е.).
 
Финикийците, а след тях и картагенците започват да посещават ПиринейскияПиренейския полуостров още през 8 и 7 век пр.н.е. Тяхната стопанска дейност се концентрира предимно в южната част на полуострова и на източното крайбрежие на юг от река Ибер ([[Ебро]]). Те основават голям брой крайбрежни селища и развиват търговията. Тези бази дават възможност не само за внос и износ на суровини и стоки, но и за разпространение на занаятите и проникване на влияние от страна на по-развитите антични цивилизации от източното Средиземноморие. Външното влияние обаче е много слабо във вътрешността на полуострова, на запад и северозапад, където местното население живее предимно в малки села и са препитава със земеделие и скотовъдство. Централната и западната част на полуострова са заети от [[келти]], заселили се по тези места през VII век пр.н.е., а на северозапад са земите на предшествениците на съвременните [[баски]]. Келтските племена влизат в тесен контакт с иберийците на изток, заимствайки от тях много културни черти, като например използването на грънчарско колело, характерния стил на изработване на каменни статуи. [[Келтибери]]те започват да изграждат свои градски центрове през II век пр.н.е.
 
В 6 век пр.н.е. към северната част на Иберийския полуостров започват да проникват гърци от Масалия (днешна [[Марсилия]]), първата древногръцка колония в западното Средиземноморие. Те основават в северната част на полуострова град [[Емпорион]], около който се развива мрежа от търговски връзки по източното крайбрежие на Испания, в чиято основа е търговията, а не колонизацията. Въпреки гръцката активност търговията от и за полуострова се доминира от финикийски, а по-късно – в картагенски посредници, които търгуват и с гръцки продукти и суровини, материали, изнесени за препродажба от и за [[Древна Гърция]].
 
Когато Картаген обсебва търговията в Западното Средиземноморие, започва да разпростира сферата на търговските си интереси и в [[Сицилия]] и на Апенинския полуостров, това предизвиква недоволство в [[Древен Рим]], който по това време също набира сила и влияние в региона. Този конфликт е първоначално чисто икономически, а не териториален, понеже властта на Картаген се базира на мощния му флот, с който контролира презморските търговски пътища. Картаген никога не е имал нито желание, нито достатъчно военна мощ да спечели и държи под властта си големи сухоземни площи. Растящите противоречия водят до [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]], която не променя статуквото, но поражда смъртна вражда и води до [[Втората пуническа война]], продължила 12 години и донесла победа за Рим на ПиринейскияПиренейския полуостров. Тя започва именно от Испания, където Ханибал е базирал своите и на Картаген военни сили. Преминавайки река Ебро, те започват прословутия [[поход на Ханибал през Алпите]], завършил с поражение в [[битка при Зама|битката при Зама]], което решава и съдбата на Картаген. Въпреки победата си Рим среща съпротива сред дивите келти от вътрешността на полуострова и установява пълен контрол едва след две столетия. Всички народи, населявали полуострова към 2 век пр.н.е., са подложени на римска културна асимилация и изчезват от историческата сцена, претопени в морето от латински народи на [[Римската империя]].
 
== Хронология ==