СЕНТО: Разлика между версии

Проблемите със състава на СЕНТО възникват почти от самото начало на нейното съществуване. Великобритания заедно с Израел и Франция през 1956 – 57 гг. осъществяват [[Суецки кризис|агресия срещу Египет]]. Последица на този конфликт е подемът на национализма в арабските страни, сред които е антимонархическата [[Революция на 14 юли]] [[1958 година]] в Ирак, в резултат на която на 24 март 1959 година той официално излиза от организацията. През 1962 година подобна революция се случва и в [[ЙАР|Северен Йемен]], който не влиза в СЕНТО, но се разполага в зоната на действието му. През 1958 година [[Султанат Маскат]], намиращ се под британски протекторат, предава на Пакистан своето последно задморско владение – пристанищния град [[Гвадар]]. Междувременно ситуацията в самия Маскат, а също и във формално независимия [[Имамат Оман]] все повече се нажежава. През 1959 година след активирането на оманските сепаратисти в Султаната Маскат и усилването на национално-освободителнатанационалноосвободителната борба в Имамат Оман британските войски съвместно с маскатския султан окупират по-голямата част от Имамата Оман, което води към сериозни протести на международната общност в продължение на 1960-те години. Заедно с това в Оман особено ожесточено се оказва освободителното движение в [[Южен Йемен]] през 1963 – 1967 г.