Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos; козметични промени
Ред 34:
През 1571 г. храмът е ограбен от турците и е претърпява големи щети. В 1602 година митрополит [[Теофан Флорас]] изгражда западната стена, която днес е начало на нартекса, както и женската църква, както пише в своята Серска хроника [[Синодин Попсидеров]]. В същата година, в съзвучие с тенденцията на подмяна на мраморните иконостаси с дървени, е заменен и този в серската митрополия. Новият иконостас за да интегрира органически в олтарното пространство диаконикона и протезиса, без стълбовете на мраморния иконостас, е на основи преди триумфалната арка и обхваща пространството, където са иконите на Христос Благославящ и Богородица Понолитрия са махнати от местата си и до 1868 година няма икона на Христос в целия храм, а икона на Богородица има само на западната стена.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
В 1725 година е изписана южната стена на храма при митрополит [[Стефан Серски]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ констатира, че храмът макар и подновен, носи следи от дълбока древност. В него са запазени 6 колони от зелен мрамор и няколко камъка с изображения и гръцки надписи. Григорович не намира тук стари гръцки и сръбски документи за които имал предварителни сведения.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.]</ref>
 
Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година,<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44-45.]</ref><ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> при който частично е унищожена мозаечната композиция Апостолски събор. В 1868 година митрополит [[Неофит Петридис|Неофит Серски]] на мястото на чешмата, която преди пожара от 1849 година е разположена в южния двор и се използва за символично измиване на вярващите, построява камбанарията, като вгражда в нея иконата на Христос Благославящ. Вътрешността е осветена от три сребърни полилеи – един с тридесет и три свещи в три реда в центъра на наоса, вторият с девет свещи пред царските двери и третият с тридесет свещи веднага след главния вход на наоса.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
Ред 44:
 
Любопитни са сведенията за храма на [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], публикувани през 1893 година:
{{цитат|Серската гърцка катедрална църква, която е една от най-старите, до скородоскоро е имала връз една от стените си отвънка славянски надписи, писани с керпичи във време съзижданието на църквата; тия надписи сега са заличени.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 157.</ref>}}
 
На 28 юни 1913 година храмът пострадва от изтеглящите се български войски по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В началото на 1917 година българските окупационни власти свалят иконата на Богородица Понолитрия и я отнасят в България.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>