Свети Пантелеймон (Генерал Тодоров): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-абсида +апсида)
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 26:
С победата на християнството светилището изгубва предишното си значение, но не е забравено от местните хора. По-късно, вероятно през втората половина на IX в. е преустроено е в църковен храм, а функциите на Асклепий са унаследени от великомъченика [[Пантелеймон (светец)|Пантелеймон]], лекар от античността, канонизиран за светец. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии около църквата.
 
Мраморното изображение на Асклепий се свързва от местните със Свети Пантелеймон. Легендите твърдят, че изображението се е появило само, и че Пантелеймон е живял и лекувал в района.<ref name="Гергова 207">{{cite book |title= Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики |last= Гергова |first=Яна |authorlink= |coauthors= |year=2015 |publisher=ИК „Гутенберг“ |location= София |isbn= 978-619-176-046-6 |pages=207 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Местно предание твърди, че тук като млад се е подвизавал [[Свети Иван Рилски]]. Той е набеден за появилия се мор по добитъка и е прогонен от местните жители, след което се заселва в [[Рила]].<ref name="Фокус"/> Според друго предание от тукоттук в [[Сандански|Свети Врач]] са дошли двамата калугери (врачове), с чиято дейност се свързва именуването на селището и построяването на храма „Свети Безсребърници“.<ref>Цветков, Борис. Археологически данни за етническата характеристика на населението от поречието на Средна Струма – VІ – ХІ век. Пирински край. Краеведски изследвания. Благоевград, 1996, с. 10.</ref>
 
През 2015 година жителите на село Левуново правят ремонт на църквата, при който аматьорски е изрисуван релефът на Асклепий.<ref name="Фокус"/>