Разлика между версии на „Севтополис“

4 байта изтрити ,  преди 9 месеца
м
Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
(Правоп. кор.)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
На северозападната и югозападната стена са били разположени градските порти, от които към вътрешността на града водят две главни улици, широки около 6 m. В центъра на града те се пресичат и тангират от изток и юг обширен градски площад – агората, която има почти квадратна форма. На агората се е издигал олтар с правоъгълна форма, където археолозите са разкрили гранитен блок с надпис, който упоменава жрец на [[Дионис]] – Амаистас, син на Медистас. Без съмнение олтарът е бил посветен на Дионис. Разкритите останки от голяма култова сграда до северната страна на агората вероятно принадлежат на култова постройка, посветена на същото божество.
 
Севтополис не е имал акропол, както съвременните нему гръцки градове, вместо това в северната най-висока част на града се е издигала вътрешна [[крепост]] – [[цитадела]]. Според проф. Димитров вътрешната крепост е съществувала като укрепена вила – дворец, която е била на това място още преди изграждането на града. При походите на Филип Македонски цитаделата е опожарена и разрушена, но след успеха на одриските възстаниявъстания срещу [[македони]]те сградата е изградена и укрепена отново. Без съмнение сградата е използвана за лична резиденция на Севт III. Декорацията на външните стени на сградата, както и във вътрешността ѝ е била повече от пищна. Полихромната стенна украса, документирана тук, е характерна за елинистическата архитектура на [[Мала Азия]], [[Елада]], [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] и [[Тракия]]. По план и размери дворецът на Севтополис напомня силно на храма на [[Херакъл]] в [[Тасос]]. По аналогия с този храм учените приемат, че преддверието на [[дворец]]а в Севтополис е било отворено чрез колонада, стилобата на която всъщност е запазена частично.
 
Заедно с широко използваните принципи на древногръцката архитектура при изграждането на двореца цитадела са открити и някои типично тракийски черти като разкритите две големи огнища – [[олтар]]и в премината зала и съседното на нея помещение. В източната част на сградата е било поместено и светилище-храм на Великите [[самотраки]]йски богове – [[Кабири]]те, засвидетелствано от разкрит надпис, намерен в едно от помещенията на [[храм]]а.
 
== Исторически извори и събития ==
[[Диодор]] подробно описва борбите на [[Севт III]] за контрол върху по-голямата част на Тракия и войните му с враждебно настроени балкански племена. Одрисите губят контрол върху царството си след дълги години на междуособни войни и вътрешни противоречия, когато в 341 г. пр. Хр. македонският цар [[Филип II Македонски]] завладява и окончателно включва Одриското царство в пределите на своята държава. Не е известно кой династ е поставен да управлява това владение след македонското завоевание, но по времето на похода срещу персите на [[Александър Македонски]] [[одриси]]те организират възстаниевъстание под водачеството на Севт III, което е свързано с похода на македонския стратег [[Зоприон]] срещу [[гети]]те или [[скити]]те и неговият разгром през 331 – 330 г. пр. Хр. След смъртта на Александър, Тракия е дадена на [[Лизимах]], който при идването си през 322 г. пр. Хр. е посрещнат от Севт III и армията му от 20 000 души пехота и 8000 души конница. Сражението е било тежко и според историците Лизимах все пак успява да укрепи властта си в Тракия. В следващата 313 г. пр. Хр. срещу македонската власт се вдигат черноморските градове, в чието въстание дейно участва отново Севт III. Диодор е дал следното описание на битката между двете армии:
 
''„Когато Лизимах с най-добрата си част от войската си пристигнал на превала на Хемус, намерил тракийския цар Севт, който пазел прохода с много войници. След като водил тежко сражение с него и изгубил много от своите войници, той избил много от неприятелите и тъй отблъснал [[варвари]]те“''<ref>Diod. XIX</ref>