Сили по опазване на мира към ООН: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 48:
Ситуацията е проблематична най-вече заради липсата на сътрудничество на местните сръбски власти, както и заради по-късните големи хърватски военни офанзиви. Освен това целта, за която ЮНПРОФОР е предназначена, се променя значително. Също така хърватската част отказва да преговаря за суверенитета на защитените зони, която сръбската част не приема. Създаването на [[Република Сръбска Крайна]] допълнително усложнява ситуацията.
 
Отварянето на летище в Сараево е проведено от канадската оперативна група, която се премества в рамките на хърватския театър на военни действия в бойната зона на Сараево. Канадската група включва френскоговорящияфренскоговорещия Royal 22е полк, придружени от англоговорящияанглоговорещия трети батальон, The Royal Canadian. Канадският контингент е разположен с влак от канадската база Баден-Сойлинген, Германия.
 
Въпреки враждебните действия, Сараевското международно летище остава отворено. В периода от 3 юли 1992 до 31 януари 1993, хуманитарна акция организирана от ВКБООН с помощта на 2476 самолета под закрила на ОСОН (UNPROFOR), превозва 27 460 тона храна, лекарства и други помощни стоки.
Ред 114:
В 12 часа радиото на босненските сърби съобщава, че ген. Младич наредил „заловените членове на ОСОН (UNPROFOR) да бъдат разпръснати, както и другите чужди граждани, които са действали като врагове на сръбския народ, по командни постове, складове за боеприпаси и други важни съоръжения.“
 
„В тази конкретна ситуация Обединените нации са решили да наемат убиец, той е наречен съюз на НАТО. Това е убиец наемник. Ако НАТО иска да продължи с военните си удари, тогава ще трябва да убие войските на Обединените нации тук, на земята, защото ние сме позиционирали войски на Обединените нации и наблюдатели около потенциални мишени, към които НАТО може да реши да се прицели. Следователно международната общност ще трябва да плати много висока цена. И нещата няма да приключат до тукдотук. Сърбите са решени да изкажат ясно мнението си пред целия свят.“ (Йован Заметица, говорител на Караджич)
 
На 30 май Ратко Младич позвънява на Рупърт Смит и се съгласява да не държи Сините каски като заложници оковани във вериги, а те просто да бъдат „заведени“ до стратегически места. Той също така настоява за извинение относно смъртта на четиримата сръбски войници, убити от французи при моста Върбаня, като заплашва, че „няма да може да се гарантира сигурност“ на военните сили на Обединените нации в Горажде