Стамфорд Рафълс: Разлика между версии

Рафълс пристига в Бенгкулу на 19 март 1818 г. Въпреки престижа, свързан с титлата генерал-губернатор, Бенгкулу е колониално блато, чийто единствен истински износ е [[Пипер (растение)|пипер]] и единствено убийството на предишния жител Томас Пар привлича вниманието на англичаните в Британия. Рафълс намира мястото опустошено и веднага налага реформи, повечето подобни на тези, които налага в Ява – премахва робството и ограничава боя с петли и други подобни игри. За да замени робите, използва контингент от затворници, изпратени му от Индия. Това е и моментът, когато осъзнава важността на британското присъствие, което оспорва холандската хегемония и може да остане за постоянно печелившо за разлика от Бенгкулу или [[Джакарта|Батавия]]. Въпреки това стратегическата важност на лошо поддържаните, но удобни британски владения като Пенанг или Бенгкулу правят невъзможно за британците да напуснат подобни нерентабилни колонии в близост до холандците в Ява. Конкуренцията в района между Рафълс и агресивните холандци на губернатор Елут със сигурност води частично до по-късния англо-холандски договор от 1824 г. Рафълс търси алтернативи в областта, а именно в Банка, която е преотстъпена на холандците след превземането ѝ от британците по време на окупацията на Ява.

 

 

Англо-холандската конвенция от 1814 г. не е напълно ясна, особено по въпроса за притежанието на определени острови като например Паданг. Конвенцията от 1814 г. само връща холандската територия, която е принадлежала на Холандия преди 1803 г., която не включва Паданг. Рафълс лично предявява британско искане, като води малка експедиция до султанството на [[Минангкабау]]. Когато Рафълс потвърждава със султана абсолютното британско влияние над района, той осъзнава, че местните владетели имат само ограничена власт над добре култивираната и цивилизована страна и договорът всъщност в по-голямата си част е само символичен.