Статуя на Свободата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-contribution = +chapter =)
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 74:
[[Файл:Head of the Statue of Liberty on display in a park in Paris.jpg|мини|Главата на статуята, показана на Парижкото изложение през 1878 година]]
 
След завръщането си в Париж през 1877 година Бартолди се концентрира върху завършването на главата на статуята, коятакоято е показана на Парижкото световно изложение през 1878 година. Набирането на средства продължава, като се продават мащабни макети на паметника и билети за посещение на работилницата на „Гаже, Готие и С-ие“.{{hrf|Khan|2010|137}} Френското правителство разрешава и организирането на [[лотария]], сред наградите от която са ценна сребърна плоча и макет на статуята от теракота. До края на 1879 година са събрани около 250 хиляди франка.{{hrf|Bell|1984|32}}
 
В изграждането на главата и ръката участва Виоле льо Дюк, но през 1879 година той се разболява и не след дълго умира, като не оставя информация как е планирал да се осъществи връзката на медната обшивка към зидания опорен стълб.{{hrf|Khan|2010|136 – 137}} През следващата година Бартолди успява да се договори за услугите на иновативния инженер и строител [[Густав Айфел]].{{hrf|Khan|2010|137}} Айфел и неговият конструктор [[Морис Кьохлин]] решават да се откажат от стълба и да го заменят с метална [[Ферма (конструкция)|фермова]] кула. Айфел предпочита да не използва напълно корава конструкция, която би довела до концентрация на [[Механично напрежение|напреженията]] в обшивката и евентуално напукване. Към централния пилон е прикачена вторична конструкция, а за да има възможност за известни деформации на статуята под действието на [[вятър]]а и промените в температурата, опорната конструкция е свързана с обшивката чрез мрежа от нитовани към обшивката метални шини. Всяка от тези шини се изработва индивидуално по трудоемка технология.{{hrf|Moreno|2000|22}}{{hrf|Khan|2010|139 – 143}} За да предотврати [[контактна корозия|контактната корозия]] между медта и желязото, Айфел отделя обшивката от опорната конструкция с [[азбест]], импрегниран с [[шеллак]].{{hrf|Harris|1985|30}}
Ред 82:
Промяната на материала на носещата конструкция от зидария на желязо променя плановете на Бартолди за сглобяване на статуята. Първоначално той има намерение да сглоби обшивката на място, след като е опорният стълб е иззидан. Сега той решава да сглоби целия паметник във Франция, след което да го разглоби, за да бъде транспортиран до Съединените щати, и да го сглоби повторно на мястото му на остров Бедлоу.{{hrf|Khan|2010|144}}
 
Символично първият [[нит]] от обшивката, прикрепващ една от медните плочи към палеца на крака на статуята, е поставен от американския посланик [[Ливай Мортън]].{{hrf|PBS|2002}} Обшивката не е изработена в точен ред от долу нагоре – работи се върху няколко сегмента едновременно, като редът често е объркващ за посетителите.{{hrf|Harris|1985|36 – 38}} Част от работите са възложени на подизпълнители – един от пръстите е подготвен по подробна спесификацияспецификация на Бартолди от медникар в южнофренския град [[Монтобан]].{{hrf|Harris|1985|39}} През 1882 година статуята е готова от кръста надолу и по този повод Бартолди кани журналисти на обяд на платформа във вътрешността на паметника.{{hrf|Harris|1985|38}} През 1883 година умира Лабуле и мястото му начело на Френския комитет е заето от [[Фердинан дьо Лесепс]], строителя на [[Суецки канал|Суецкия канал]].
 
Готовата статуя е официално представена на посланик Мортън на церемония в Париж на 4 юли 1884 година, когато Дьо Лесепс обявява, че френското правителство е приело да заплати за превоза ѝ до Ню Йорк.{{hrf|Bell|1984|37}} Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в изграждането на пиедестала. През януари 1885 година тя е разглобена и опакована за презокеанското си пътуване.{{hrf|Bell|1984|38}} Тя пристига на 17 юни 1885 г.