Робърт Дал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност
| име-оригинал = Robert A. = Робърт ДалDahl
| име-оригинал =
| категория = политолог
| описание = американски политолог
| портрет = Robert A. Dahl in the Classroom.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Инвуд]], [[Айова]], [[САЩ]]
| починал-място = [[Хамдън]], [[Кънектикът]], [[САЩ]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = политолог
| област = [[Политологияполитология]]
| учил-при = Франсис Коукър
| образование = [[Йейлски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Йейлски университет]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян = Теория за елитите<br>[[Кенет Ароу]]<br>Леон Дюги<br>Джеймс Коулман<br>Карл Хемпел
| повлиян =
| повлиял = Чарлз Линдблом }}
| повлияндеца = 5
}}
'''Робърт Алан Дал''' (р. [[17 декември]] [[1915]]), е заслужил професор на политическите науки в университета в [[Йейлски университет|Йейл]], където той става Ph.D. впо политическа наукаполитология през [[1940]] г. Той е бивш президент на американската асоциация на политическите науки и е един от най-изявените политически учени, които пишат днес.
 
Дал е често описван като доайен на американските политически учени. Той спечелва тази титла благодарение на трудовете си, на неговото изключително интелектуално водачество и на факта, че много изявени политически учени са били негови ученици. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век, той има диспут с [[Райт Милс]] за вида на политиката в САЩ. Мил поддържа мнението, че американските правителства трябва да се представляват от единен и демографски тесен елит. Дал отговаря, че има и много други елити, които трябва да работят в съревнование и в компромис един с друг. Ако това не е демография в популистки смисъл, Дал участва в спора, това е най-малкото полиархия (плурализъм). В може би най-известния муси труд „Кой управлява“ ([[1961]] г.), той изучава структурите на властта (и формални и неформални) в град [[Ню Хевън]] ([[Кънектикът]]), открива подкрепа на този негов възглед. В края на 60-те години на 20 век неговите заключения са оспорени от учени като Г. Уилям Домхоф и ЧарлсЧарлз ЛиндсбомЛиндблом (приятели и колеги на Дал). В следващите години трудовете на Дал приемат по-песимистичен тон. В „Колко демократична е американската конституция?“ ([[2001]] г.) той твърди, че конституцията е много по-малко демократична, отколкото трябва да бъде, и че нейните автори са действали от позиция на дълбоко невежество за бъдещето. Той добавя, че много малко или нищо не може да бъде направено. („Недостатък от някакъв конституционен провал, който аз нито предвиждам и, разбира се, не желая“).
 
== Термини на влияние ==
Един от неговите най-важни приноси е обяснението за разнообразието от власт, които той определя като „А“ успява да накара „Б“ да върши това, което „А“ успява да иска. Дал предпочита по-неутрални термини на влияние ([[Майкъл Роскин]]), които той нарежда в класификацията от най-доброто към най-лошото.
 
* 1.# Рационално убеждаване – най-хубавата форма на влияние, която означава да се казва истината и защо човек трябва да върши нещо така, както вашият лекар ви убеждава да спрете пушенето.
* 2.# Манипулативно убеждаване – една степен по-надолу означава да се лъже и да се предвижда някои, за да свърши нещо
* 3.# Подстрекателство – още по-надолу означава да се предлагат награди или наказания за някого да свърши нещо (напр.подкупване)
* 4.# От позиция на силата – заплашване с жестоки наказания, такива като затвор или загуба на работа.
* 5.# Принуда – тя е сила, в която нямаш избор, ти трябва да свършиш, каквото е необходимо.
* 6.# Физическа сила – насилие, придружено със заплаха за побой.
Така ние може да кажем кои правителства са най-добрите: тези, които използват влияние в горната част на класацията. Най-лошата употреба на неприятни форми на влияние са в долния край.
 
== Демокрации и Полиархииполиархии ==
В друга забележителна книга, „Демокрацията и нейните критици“ (1989), Дал изяснява неговиясвоя възглед за демокрацията. Никоя модерна страна не отговаря на идела за демокрация, което е теоретична утопия. За да се достигне идеалаидеалът сае необходиминеобходимо да се изпълнят 5 критерия.
* 1.# Ефективно участие – гражданите трябва да имат адекватни и равни възможности да оформят технитесвоите препочитанияпредпочитания за обществения дневен ред и да дават причини за последствия на едното над другото.
* 2.# Равенство при гласуването при решителна фаза – всеки гражданин трябва да бъде уверен, че неговите или нейните решения ще бъдат считани като равни по тежест с решенията на другите.
 
* 3.# Показателно разбиране – гражданите трябва да се ползват от обширни и еднакви възможности за откриване и потвърждаване какъв избор най-добре ще служи на техните интереси.
* 2. Равенство при гласуването при решителна фаза – всеки гражданин трябва да бъде уверен, че неговите или нейните решения ще бъдат считани като равни по тежест с решенията на другите.
* 4.# Контрол на дневния ред – демосът (хората) трябва да имат възможност да решат какви са политическите проблеми и какви трябва да бъдат дебатите.
 
* 5.# Включителност – равенството трябва да важи за всички граждани вътре в щата. Всеки трябва да има справедлива част в политическия процес.
* 3. Показателно разбиране – гражданите трябва да се ползват от обширни и еднакви възможности за откриване и потвърждаване какъв избор най-добре ще служи на техните интереси.
 
* 4. Контрол на дневния ред – демосът (хората) трябва да имат възможност да решат какви са политическите проблеми и какви трябва да бъдат дебатите.
 
* 5. Включителност – равенството трябва да важи за всички граждани вътре в щата. Всеки трябва да има справедлива част в политическия процес.
 
Вместо това той нарича политическите напреднали страни „полиархии“. Полиархиите са за официални и честни избори, включително избирателните права да бъдеш избран, свобода на изразяването, алтернативна информация, асоциативна автономия. Тези институции са много напредничави в това, че те създават многочислени центрове за политическа сила. Той е награден с наградата [[Йохан Скайт]] за политическа наука през [[1995]] г.
Line 74 ⟶ 66:
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Дал, Робърт}}
[[Категория:Американски политолози]]
[[Категория:Йейлски университет]]
[[Категория:Членове и член-кореспонденти на Националната академия на науките на САЩ]]
[[Категория:Родени в Айова]]