Чарлс Менсън: Разлика между версии

| деца = 2

Роден от 16-годишната неомъжена Катлийн Мадокс в болница в [[Синсинати]], Менсън е наречен „Безименния Мадокс“<ref>Bugliosi, Vincent with Gentry, Curt. ''Helter Skelter – The True Story of the Manson Murders 25th Anniversary Edition'', W.W. Norton & Company, 1994. ISBN 0-393-08700-X.</ref>. В рамките на няколко седмици той бива записан като Чарлс Майлс Мадокс<ref>^ Emmons, Nuel. ''Manson in His Own Words''. Grove Press, New York; 1988. ISBN 0-8021-3024-0. Page 28. (If link does not go directly to page 28, scroll to it; „no name Maddox“ is highlighted.)</ref><ref>a b c Smith, Dave. Mother Tells Life of Manson as Boy. 1971 article. Посетен на 5 юни 2007</ref><ref>Reitwiesner, William Addams. Provisional ancestry of Charles Manson. Посетен на 26 април 2007</ref>. За известен период от време след неговото раждане майка му е омъжена за обикновен работник на име УилиямУилям Менсън, чиято фамилия е дадена на момчето. Биологичният баща на детето изглежда е бил т. нар. „Полковник Скот“, срещу когото Катлийн Мадокс подава иск за извънбрачно дете и стигат до съдебно споразумение през [[1937]] г. Вероятно момчето никога не е познавало баща си. Няколко твърдения от досието на Менсън от [[1951]] г. от Националното училище за обучение на момчета във [[Вашингтон]], което той е посещавал 7 месеца, намекват за възможността „Полковник Скот“ да е [[афроамериканец]]. Това включва и първите две изречения от раздела за семейството му: „Баща: неизвестен. Твърди се, че е цветнокож готвач на име Скот, с когото майката на момчето е имала контакт по време на бременността.“ Когато през [[1971]] г. бива разпитан относно тези официални данни от прокурора Винсънт Булиоси, Менсън категорично отрича неговият биологичен баща да е от афроамерикански произход.

Твърди се, че майката на Менсън е била [[Алкохолизъм|алкохоличка]]. Според член на семейството тя веднъж продава сина си за кана схалба бира на бездетна сервитьорка, от която няколко дена по-късно чичото на момчето го връща. Когато майката на Менсън и брат ѝ са осъдени за обир на бензиностанция в [[Чарлстън (Западна Вирджиния)|Чарлстън]], [[Западна Вирджиния]], през [[1939]] г., момчето е оставено при леля си и чичо си в Макмеън, Западна Вирджиния. След предсрочното освобождаване на Катлийн през [[1942]] г. тя връща сина си и живее с него в порутени хотелски стаи. Самият Менсън по-късно определя прегръдката на майка си след излизането ѝ̀ от затвора като неговия единствен, щастлив детски спомен.

С извършването на [[кражба]] на магазин за хранителни стоки Менсън се сдобива с пари, с които може да си позволи хотелска стая. Серията от кражби, при една от които той открадва колело, приключва, когато го залавят вна действиеместопрестъплението. ТойИзпратен е изпратен в център за непълнолетни в [[Индианаполис]]. Неговото бягство след само 1 ден води до повторното му залавяне и пренастаняване в „Бойс Таун“. Четири дни след пристигането му там той пак бягауспява да избяга, с друго момче. Двамата извършват въоръжен [[грабеж]] 2 пъти, на път към дома на чичото на момчето. Хванат по време на втория от последователните му грабежи на хранителни магазини, Менсън (едва на 13 години) е изпратен в момчешко училище в Индиана, където по-късно твърди, че е бил сексуално малтретиран<ref>Emmons, Nuel. ''Manson in His Own Words''. Grove Press, New York;, 1988. ISBN 0-8021-3024-0</ref>. След много провалени опити през [[1951]] г. той бяга с още две момчета. Тримата са заловени в [[Юта]], шофирайки към Калифорния, с откраднати от тях коли. Успяват да оберат няколко бензиностанции по пътя. За престъплението, което извършва – преминаването на щатските граници с открадната кола, Менсън е изпратен във Вашингтон, окръг [[Колумбия (федерален окръг)|Колумбия]] в Национално обучително момчешко училище. Въпреки 4 години на обучение и резултат на тест за интелигентност – 109, той е неграмотен. След това социален работник го определя за агресивно асоциален<ref>Bugliosi, Vincent with Gentry, Curt. ''Helter Skelter – The True Story of the Manson Murders 25th Anniversary Edition'', W.W. Norton & Company, 1994. ISBN 0-393-08700-X.</ref>.