Филип Ишпеков: Разлика между версии

}} }}

Роден е като Фаик Ишпеков<ref>{{cite book |title= Абсурдни теории, фалшификации и заблуди за произхода на българите мохамедани (в сборник [http://drujbarodina.org/wp-content/uploads/2015/11/Zabludi-i-falshifikacii-Smolian-2009.pdf „Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани“], материали от научната конференция Смолян – 29 октомври 2009 г.)|last= Петров|first=Петър |authorlink= Петър Петров (историк)|coauthors= |year=2010 |publisher=Институт по история при БАН, Българско историческо дружество Дружба „Родина“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за изследвания на българите |location= |isbn=978-954-378-063-1 |pages=43 |url= |accessdate=27 юни 2016}}</ref> на 1 октомври 1929 г. в [[Помаци|помашкото]] село [[Забърдо]], Смолянско. Учи в гимназията в [[Чепеларе]] и завършва [[Средно училище „Св. Климент Охридски“|Втора мъжка гимназия]] в [[Пловдив]]. Висшето си образование получава в Института по планиране в [[Ленинград]]. Следва аспирантура и получава научна степен „доктор по икономика“ в Академията за обществени науки – [[Москва]].

Първоначално работи в апарата на Министерския съвет и през целия си професионален живот се занимава с икономическите връзки на България с други страни и с международните икономически организации. От 1967 г. до 1972 г. е търговски представител на страната в [[САЩ]]. Заместник-министър на земеделието по външнотърговската дейност в периода 1976 – 1982 г. През 1982 г. е назначен за посланик в Либия. На този пост остава до 1990 г. От 1990 до 1992 г. е заместник-министър на външните работи. Посланик в Белград през 1996 – 1997 г. Мажоритарно избран за депутат в Седмото Велико Народно събрание. Народен представител в 36-то Народно събрание. Съавтор е на книгата „Родопа – българска твърдина“ и апотеоза на Забърдо – автобиографията „Попътни срещи и разлъки“.

{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Ишпеков, Филип}}