Списък на българските православни светци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 15:
* [[Ирин и другите мъченици|'''Ирин и другите мъченици''']]''' '''жени-мъченици, сестрите [[Агапия, Хиония и Ирина]] от Аквилея, изгорени живи в Солун за вярата си в Христа при имп. Диоклетиан в 304 г., честват се на 16 април.
* [[Мъглижки мъченици|'''Мъглижки мъченици''']] мъченици, † 1623 г. след като султан Мехмед II изпраща да се събере кръвния данък (християнски деца за еничари) от този край турците отвеждат 8013 българчета, разрушават [[Мъглижки манастир|манастира Св. Никола]] и убиват игумена и трима монаси. В † 1785 г. кърджалиите ивзършват клане на българското християнско село [[Мъглиж]], манастирът отново е плячкосан и изгорен.
* '''[[Мъчениците от Гърнати]]''' Легендата разказва, че Гаази Сефетин заедно с еничериеничари и друга войска заграждат селото в лятото на 1671. Хорото са изкарани на „Гулюмана кюприе“ – мост който след това е разрушен над Мъзълска река. Мъжете от едната страна на моста, а жените и децата от другата. Пред мъжете били сложени чалми и тезбиси (броеници), а при жените-фереджета. Турчинът казал: '''''„'''''Който иска да се върне в къщата и двора си, жив и здрав, да си сложи чалмата на лавата и да приеме мюсюлманската вяра, ако ли не, главата ще му остане на дръвника“. Сеймените и еничеритееничарите питали един по един хората, но никой не склонил. Като видял това, пашата се разбеснял:"Всички ви ще изколя, черквата ви ще изгоря, а къщите ви дувар по дувар ще събарям, докато не се срутят и тиклите не ги покрият". Османците подпалили черквата в селото, не могли да открият попа, който побягнал в посока към Кърджалийско. Туурците тръгнали подире му. и в местността Калайджитско хванали попа, където на място го разсекли. Хиляда били изклани, а останалите потурчени. Дни наред Мъзълска река кървава текла от хвърлени в нея заклани християни несклонили да предадът майчината вяра си. Мястото днес, гърнатци го наричат „Курбанище“.
 
* [[Мъчениците от Кокалица|'''Мъчениците от Кокалица''']] мъченици, при нашествията на турските орди в [[Родопа планина]] в XVI-XVII в. след тежки кървави битки българите пазещи вярата си се събират в [http://wikimapia.org/#lang=en&lat=41.610453&lon=24.542939&z=19&m=b&show=/23943727/bg местността Кокалица] при едноименния днес връх (1698 m) където става последната сеч, планината се застлала с трупове на убити турци и българи. Това е последното голямо сражение след което дошло масовото потурчване. Населението на селата [[Гела]] и Пергамун не отстъпило от Христа и е изклано в местността, наречена по тази причина Кокалица. Никой не се спасил. Поганците недопуснали съсечените да бъдат погребани. Костите се белеели там 3 години. Едва по-късно тук се заселили българи от Беломорска Тракия.