Сулина: Разлика между версии

До [[Първа световна война|Първата световна война]], селището е близо два пъти по-голямо и с мултиетнически състав – [[румънци]], [[българи]], [[руснаци|руси]], [[украинци]], [[гърци]], [[турци]], [[евреи]], [[арменци]], [[италианци]], [[Германец|немци]] и др. Многобройни са били гърците – моряци и търговци, и русите липовани (старообрядцистарообредци) – рибари. Днес в града преобладава румънското население.

Старият фар на Дунавската комисия, Гръцката и Липованската (руска старообряднастарообредна) църкви от ХІХ в. се считат за забележителности на града, но не са достатъчно поддържани и сами по себе си не са нещо изключително, каквито са простиращата се наоколо изпълнена с живот делта и сблъсъкът на великата река с морските вълни при вливането ѝ в морето. Всяка година Дунав отвоюва от морето ивица, широка няколко метра. Град Сулина е бил на самия морски бряг и на пристанището му е поставен знакът „Морска миля“. Но реката трупа наноси и до морето има още километри завоювани от сушата само през последните десетилетия. Устието на реката представлява канал, дълъг около 10 км. Той е създаден от наносите на Дунав. Дъното на канала периодично се драгира. На източния край преди немного години е построен колосален фар, висок 40 метра и малък параклис. Той сочи дунавския воден път. В Сулина има наблюдателна станция на [[Дунавска комисия|Дунавската комисия]] по риболова и метеорологична станция. В силуета на града доминира куполът на представителния румънски православен храм, строен през кралската епоха, а самият град се състои само от няколко успоредни на реката дълги улици най-вече на десния бряг, с къси пресечки водещи към реката. Има немалко уютни хотели и пансиони за туристите и няколко ресторанта и кафе-клуба активно посещавани от местните младежи.