Световна революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неактуално |
м Bot: Automated text replacement (-Белорусия +Беларус) |
||
Ред 70:
Вътрешната и външната политика на болшевиките през 1918 – 1920 г.се провеждала строго „по Маркс“: тотална [[национализация]] и предаване в ръцете на работниците на заводите и фабриките, а земята – на селяните; пълна ликвидация даже на дребната частна собственост, отмяна на частната търговия, фактическа отмяна на парите и преход към директно разпределяне на продуктите. През 1920 г.бива внедрена нова, некапиталистическа организация на труда: всеобща [[трудова повинност]] без традиционната заплата (заменена от продуктов и стоков дял), [[милитаризация]] (военна организация) на производствените отношения (по-късно това ще се повтори и в китайските комуни), безплатно ползване на жилище, транспорт, социални услуги. По-късно Троцки, главният пропагандатор на този тип организация, ще я нарича [[„военен комунизъм”]], макар че редица учени считат, че по-правилно би било тя да бъде наричана–„казармен комунизъм”.
Аналогично се строи и външната политика. Такъв вид марксизъм обаче се оказва невъзможен на практика. Първият удар е нанесен през лятото на 1920 г.в Полша: полските работници посрещат пролетарската Червена Армия на щик.”Чудото на Висла” – разгромът на Червената Армия, отстъплението до Минск, Рижкият мир от 1921 г.и отделянето от Съветска Русия на Западна
От края на 1920 Ленин преразглежда ортодоксалните марксистки постулати и набелязва контурите на нов следмарксов модел на социализма, който условно нарича НЕП – [[нова икономическа политика]]. Главното в НЕП не е пречупването на предишната капиталистическа база (като при Маркс), а нейното регулиране. Ленин стига до принципния извод, различен от този на Маркс, че сами по себе си парите-стоката-пазарът-собствеността (тяхното преразпределяне) не водят нито към капитализъм, нито към социализъм: те са инструменти. Важното е кой управлява тези инструменти, кой и как разпределя крайния продукт. В аналогично направление вървят търсенията след Първата световна война на Запад и сред буржоазията (Д.Лойд Джордж, Уилсон Ерио), и сред социалдемократите (Бернщайн, Мартов, Блум). Ленин гледа на НЕП само като на видоизменение на методите (от силата на оръжието към силата на икономиката) с цел борба за световна революция. Но обективно стратегията на НЕП води към икономическа конвергенция на двете системи: Западът – от класическия капитализъм на XIX век – към социализацията на XX век; Изтокът – от класическия ортодоксален марксизъм на XIX век – към капитализацията на XX век. Основата на тази икономическа конвергенция, Ленин вижда в системата на смесената икономика (държавно-частна).
| |||