Разлика между версии на „Битка при Правец“

м
(Уточняване на името на селото. Село Дерманци се намира на река Вит, а село Дърманци се намира на река Искър, на 17 км югоизточно от град Враца, и точно там са преминали руските войски река Искър, за да навлязат след това в Ботевградската котловина.)
 
== Любопитни факти ==
При отстъплението си от селоНоваченесело Новачене драгуните са преследвани от числено превъзхождащи ги черкези. Отстъплението им е забавено допълнително от българите, бягащи заедно с тях по тесния път. Врагът ги настига и се завързва бой за двете руски оръдия. Защитниците на оръдията прапорщиците Михаил Викторович Данилевский, Николай Владимирович Велинский и Дмитрий Павлович Назимов, заедно с войниците, са обкръжени и убити. За да могат да вземат труповете на своите офицери, подчинените им са принудени да хвърлят двете оръдия в пропастта. Телата им са донесени във Враца и тържествено погребани в женското отделение на църквата „Свето Възнесение Господне“. С времето мястото на погребението е забравено.
 
През 1927 г. е предприет ремонт на църквата и е разкрита гробницата на офицерите. Под 50 – 60 см. пръст е достигнато до тавана на гробницата, построен от обикновени плочи, замазани с варов разтвор. Под плочите са открити 3 отделения с обща дължина 2 м и ширина 2,50 м. Два от саркофазите съдържат костите на прапорщиците Михаил Данилевский и Николай Велинский, като лицевите им кости са на прах. Вътре са открити малки иконки и металически венчета. Над гроба на прапорщик Михаил Данилевский е поставена иконка на Свети свети Архангели Михаил и Гаврил, а над този на прапорщик Николай Велинский – иконка на Свети Николай. Третият саркофаг, съдържащ костите на прапорщик Дмитрий Назимов е празен. Оказва се, че няколко години след [[Освобождението на България]] тук е идва неговата майка, която прибира костите и го погребва в семейната дворянска гробница на [[Новгородска област|Новгородска земя]]. При идването си съобщава, че от четиримата ѝ сина са участвали във войната с Турция и не се е завърнал нито един. За нея се оказва голямо щастие да прибере останките на поне един от синовете си, тъй като за останалите не знаела нито къде са загинали, нито къде са погребани. Изразява желание да посети мястото на сражението при село Новачене, но не успява.
 
По същото време от Русия е изпратена чугунена плоча със надпис на руски с печатни букви: ''„Здесь погребань прапорщики Лейб-гварди Драгунского Полка Михаиль Виктороьхь Данилевски и Николай Владимировичь Велински убитье Турками в войне за Освобождене Болгари, в 1877 году 10 ноявря, при селени Новачене''“. За гробът е изпратен и един фино изработен чугунен кръст с ангел с размери 1.50 х 0.85 метра.
Роднините на загиналите даряват на църквата красиви свещенически одежди, [[Евангелие]] със сребърен обков и три покрова от плътна материя със златни и сребърни нишки. Най-ценният църковен подарък е икона на [[Дева Мария|Дева Мария с Младенеца]], изработена от злато и емайл, покрита обилно със скъпоценни камъни.
 
Днес, след приключването на ремонтите в църквата, оцелелите кости са събрани, измити и поставени в две цинкови кутии. До самата северозападна стена на черквата е направена малка ниша за кутиите, а отгоре е поставена бетоновабетонна плоча.
 
== Галерия ==
279

редакции