Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x тире, 13 интервала, URL (ползвайки Advisor)
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 6:
| произлязла от =
| основана =
| обред = [[източен обрядобред|източен]]
| статут =
| предстоятел = [[Христо Пройков]]
Ред 16:
| сайт =
}}
'''Църквата на съединените с Рим българи'''<ref>{{cite book |title= Католическата църква и българите |last= Елдъров|first= Светлозар |year= 24 февруари 1999 г. |publisher= вестник „Македония“, брой 8|url= http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak8_1_9.html|accessdate= 21 октомври 2015}}</ref> или '''Съединена българска църква''' или '''Българската униатска църква''' е ''[[sui juris]]'' [[поместна църква]] с [[източен обрядобред]], в пълна [[Източнокатолически църкви|уния]] с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]]. Църквата има една епархия – [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската]], която покрива цялата територия на България.
 
== Предистория ==
Ред 59:
Архиепископ Миров остава в Цариград с надежди оттам да упражнява юрисдикцията си на духовен глава на българите източнокатолици, вече разделени в четири държави. До 1916 г. епископ Епифаний Шанов остава в епископското си седалище Солун, но в тази година като български владика той е интерниран от гръцките власти първо на остров Наксос и после на остров Трикери, където и остава до 1919 година.
 
През 1921 г. [[Конгрегация за източните църкви|Конгрегацията за източните църкви]] изпраща в България специален пратеник в помощ за разрешаване на възникналите противоречия в България. Същата година епископ Шанов е освободен от длъжността си епископ на Солунския викариат, а владиката на Тракийския епископ Михаил Петков умира. Временен [[апостолически администратор]] и на двата викариата е архимандрит [[Христофор Кондов]] (1921 – 1924), а проадминистратор – архимандрит [[Йосафат Козаров]] (1924 – 1925). Архиепископ Михаил Миров продължава да стои на върха на йерархическата структура на Католическата църква от източен обрядобред в България, но променените условия след войните все повече и повече обезсмислят представителните му функции в Цариград, и така през 1926 г. е осъществено административното преустройство, с което на практика несъществуващите вече епархии в Турция – Одринска и Солунска, както и Цариградското представителство, са закрити и е образувана една епархия в пределите на България със седалище в София – [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската апостолическа екзархия]], обхващаща всички български католици от източен обред, живеещи на териториата на България. Верните от бившия Одрински викариат се причисляват към западнообрядниязападнообредния [[Истанбулски апостолически викариат]], верните от Солунския български апостолически викариат – към източнообряднатаизточнообредната [[Гръцка апостолическа екзархия]], а източните католици от Вардарска Македония се обособяват като деканат (църковна околия) на западнообряднатазападнообредната [[Скопска епархия (Римокатолическа църква)|Скопска епархия]]. В 2001 година в Република Македония е възстановена източнообряднатаизточнообредната Македонска апостолическа екзархия, издигната в 2018 година в [[Струмишко-Скопска епархия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://katolici.mk/папата-фрањо-го-воздигна-апостолскио/ | заглавие = Папата Фрањо го воздигна Апостолскиот егзархат во Македонија во Епархија | достъп_дата = 7 април 2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1 јуни 2018 | труд = | издател =Католици | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
== Историческа административна структура ==