Шърли Беси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че )
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 45:
 
=== 1960 – 1979: Успехи и пробив ===
В началото и средата на 60-те Беси записва няколко хита в британските класации, и пет албума попадат в Топ 15. Нейният запис от 1960 г. на ''As Long As He Needs Me'' на [[Лайнъл Барт|Лайнъл-Бартовия]] „Оливър!“ достига номер 2, и прекарва 30 седмици в класациите. На [[13 ноември]] [[1960]] г. Беси прави дебютното си представление по американската телевизия, като гостува на Шоуто на [[Ед Съливан]]. През 1962 г. съвместна работа с Нелсън Ридъл и оркестъра му водят до албума ''Let's Face the Music'' (№12) и сингъла ''What Now My Love'' (№5). Други хитове от първата десяткадесетка от това време са вторият ѝ хит номер едно, двойният ''Reach for the Stars'' и ''Climb Ev'ry Mountain'' (1961), ''I'll Get By'' (1961) и кавър версия на хита на [[Бен Кинг|Бен И. Кинг]] ''I (Who Have Nothing)'' през [[1963]] г. През този период Беси се появява на корицата на списание Ебъни, и пее на гала концерт във Вашингтон, за да чества края на втората година от мандата на [[Джон Кенеди]].
 
През [[1965]] г. Беси се радва на единствения си Топ 40 хит в Хот 100 на Билборд, заглавната песен от филма за [[Джеймс Бонд]] [[Голдфингър]]. Сингълът достига номер 8, а оригиналният саундтрак към филма завоюва първата позиция в САЩ през същата година. През 1965 г. пее заглавната песен от пародията за Джеймс Бонд, филма Елиминаторът, и има концертен албум от Топ 20, записан по време на изцяло разпродадена проява в лондонския клуб Пигал.
Ред 54:
 
[[Файл:TV-opnamen van Engelse zangeres Shirley Bassey, Bestanddeelnr 924-1642.jpg|мини|ляво|На концерт на 11 януари 1971 г.]]
Триумфалното завръщане на Беси на Острова се случва през 1970, което води до един от най-успешните периоди в кариерата ѝ. През същата година тя се завръща в родината си, счупвайки рекорда за брой изпълнения в нощния клуб „Ток ъф дъ Таун“. Също през тази година тя пуска на пазара албума ''Something'', в който използва нов стил, преход от традиционния поп към по-съвременни песни и аранжименти (сингълът със същото име е по-успешен в британските класации, отколкото оригиналната Бийтълсова песен – единственият творец, който постига това), но Беси никога не изменя напълно на силата си – стандартите, шоу песните, и т.нар. факелни песни. ''Something'' е хит в американския Топ 10 на класацията за Адълт Кънтемпъръри. Други сингли от периода включват хита в първата десяткадесетка ''Never Never Never'', поангличена версия на италианската ''Grande grande grande'', която стига Топ 10 в американската класация за Адълт Кънтемпъръри, британския Топ 10 и номер едно в Австралия и ЮАР. Успехът на ''Something'' (сингъл №4, албум №5) ражда серия от успешни албуми на лейбъла ЮА, включително ''Something Else'' (1971), ''And I Love You So'' (1972), ''I Capricorn'' (1972), ''Never Never Never'' (1973), ''Good, Bad but Beautiful'' (1975), ''Love, Life and Feelings'' (1976), ''You Take My Heart Away'' (1977) и ''Yesterdays'' (1978). Бърнард Игнър пише и прави дует с Беси за песента ''Davy'' от албума ''Nobody Does It Like Me'' (1974). В допълнение, две от по-ранните плочи на Беси влизат в класациите; това са ''And We Were Lovers'' (1967, преиздадена като ''Big Spender'') и ''Let's Face the Music'' (1962, преиздадена като ''What Now My Love''). Два сборни диска, ''The Shirley Bassey Singles Album'' (1975) и ''25th Anniversary Album'' (1978) влизат в първата тройка на Великобритания: ''The Shirley Bassey Singles Album'' е най-високо класиращият се албум, номер две, и носещ ѝ златен статут, а ''25th Anniversary Album'' става платинен.
 
[[Файл:Shirley Bassey à Munster ( Allemagne ) début des années 70.jpeg|мини|220п|На концерт в Западна Германия през 1973 г.]]
Ред 149:
* 2003: Изключителен принос към музиката – Национални музикални награди, Обединеното кралство
* 2003: Цялостна награда за постижения (встъпителна награда) – Уелска жена на годината, Уестърн Мейл
* 2004: 100 велики тъмнокожи британци, Беси намира място в първата десяткадесетка
* 2004: Творец за награда за мир – ЮНЕСКО
* 2005: Авеню от звезди – плака, открита в Лондон