Македонска литературна норма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м както е в оригинал - Службен
Ред 37:
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_pravopis.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския правопис с подписа на [[Никола Минчев (политик)|Никола Минчев]]]]
 
Основите на македонската литературна норма са положени на 2 август 1944 година по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българско управление във Вардарска Македония]] (1941 – 1944), когато [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]], взема решение „за въвеждане на македонския език като официален език на македонската държава“. Член № 1 на решението гласи: „В македонската държава като служебен език се въвежда народния македонски език.“.<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf СлужебенСлужбен весник на федералната единица Македонија во демократската и федеративна Југославија, година I, брой 1, с. 3]</ref> В оригиналните документи е използвана фразата ''„народниот македонски йазик“'', тъй като още не са въведени допълнителните букви на съвременната [[македонска азбука]].<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 154}}</ref>
 
През ноември 1944 г. [[Президиум на АСНОМ|президиумът на АСНОМ]] създава [[Езикови комисии на АСНОМ|комисия за език и правопис]], която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията [[Велешки говор|Велес]], [[Прилепско-мариовски говор|Прилеп]] и [[Битолски говор|Битоля]], които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука. <ref>[https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Rezolucija_za_jazikot.pdf Резолюция]</ref> Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегално е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия, АСНОМ създава трета такава.<ref name="shklifov">[http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm проф. дфн Благой Шклифов – За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление]</ref> Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни е утвърден и правописа.<ref>[[#Конески 1986|Конески, Б. Историја...]], с. 18</ref>