Разлика между версии на „Калиспел (племе)“

м
м (4-цифрени числа без интервал; козметични промени)
 
 
== История ==
Първите бели, които споменават племето са [[Експедиция на Луис и Кларк|Луис и Кларк]] през 1805 г. Те записват името им като „Куспеларс (Coospel-lars)“ и пишат, че племето наброява около 1600 души. [[Дейвид Томпсън (пътешественик)|Дейвид Томпсън]] е първият търговец, който посещава района. Той построява два търговски поста в долината на Кларкс Форк, а през 1809 г. построява Калиспел Хаус на източния бряг на езерото Панд Орей и Салиш Хаус близо до Томпсън Фолс в Монтана. Малко след търговците пристигат [[мисионер]]ите. През 1844 г. е построена първата римокатолическа мисия на река Панд Орей в земите на долните калиспел. През 1854 г. е построена и мисията Сейнт Игнасиус в долината на река Флатхед и горните калиспел и по-голямата част от долните калиспел се преместват близо до нея. Католическите мисионери не само покръстват по-голямата част от племето, но и въвеждат земеделието, което измества постепенно традиционното сезонно събиране на храни. На 16 юни 1855 г. горните калиспел, [[кутенаи]]те и [[флатхед (племе)|флатхед]] подписват договор с губернатора на територията Вашингтон [[Айзък Стивънс]]. С договора се отнема от племената общо 12  806  000 акра земя и се създава резерватарезерватът Флатхед в Мишън Вали в Монтана. През 1887 г. правителството заповядва на долните калиспел да напуснат земите си и да се преместят в резервата Флатхед. По това време долните калиспел са разделени на две основни групи. Едната група отива в резервата, но другата отказва и настоява за свой резерват в собствената им страна. През 1914 г. правителството отстъпва и създава резервата Калиспел (4629 акра) за тях на река Панд Орей. Днес горните калиспел и по-голямата част от долните калиспел живеят в резервата Флатхед. Малцина други живеят в резервата Колвил. Останалите живеят в резервата Калиспел.<ref name="Sylvester"/>
 
== Източници ==