Нощ на дългите ножове: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Макар, че +Макар че )
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 27:
Президентът [[Пол фон Хинденбург]] назначава Хитлер за канцлер на 30 януари 1933 г. През следващите няколко месеца по време на т. нар. [[глайхшалтунг]], Хитлер отслабва [[Райхстаг]]а на [[Ваймарската република]] като [[законодателен орган]] и елиминира всички конкурентни политически партии в Германия, така че до средата на 1933 г. страната да се превърне в държава с [[еднопартийна система]] под негово ръководство и контрол. Хитлер обаче не упражнява абсолютна власт, въпреки бързото си консолидиране на политическата власт. Като канцлер, Хитлер не командва армията, която остава под официалното ръководство на Хинденбург, високоуважаван военен маршал ветеран от [[Първата световна война]]. Макар че много офицери са впечатлени от обещанията на Хитлер за разширена армия, връщане към [[военна повинност]] и по-агресивна [[външна политика]], армията продължава да пази традициите си на независимост през първите години на нацисткия режим.
 
В по-малка степен, щурмоваците остават донякъде автономни в партията. СА е резултат от остатъците от движението ''Freikorps'' на годините след Първата световна война. Те са националистически организации, съставени предимно от неудовлетворени, разочаровани и гневни немски бойни ветерани, основани от правителството през януари 1919 г., за да се справят със заплахата от комунистическа революция, когато има липса на лоялни войски. Много голям брой от тях вярват, че Ноемврийската революция ги е предала, когато се твърди, че Германската империя е на ръба на победата през 1918 г. Следователно, ''Freikorps'' са в опозиция на новата Ваймарска република, която възниква, в резултат на Ноемврийската революция и чиито основатели са презрително наричани "ноемврийски престъпници". Капитанът Ернст Рьом от Райхсвера служи като връзка с баварския ''Freikorps''. Рьом получава псевдонима "Кралят на машинните пистолети на Бавария" в началото на 20-те години на 20 век, тъй като той отговарял за съхраняването и издаването на нелегални картечници на баварските единици ''Freikorps''. Рьом напуска райхсвера през 1923 г. и по-късно става командир на СА. През 1920-те и 1930-те години, СА функционира като частна милиция, използвана от Хитлер, за да сплаши съперници и да съботирасаботира събиранията на конкуриращите го политически партии, особено тези на социалдемократите и комунистите. Също известни като "кафяви ризи" или "щурмоваци", СА стават известни с уличните им битки с комунистите.{{sfn|Reiche|2002|pp=120–121}} Насилствените конфронтации между двете страни допринасят за дестабилизирането на междуведомствения експеримент на Германия с демокрацията – Република Ваймар.
 
Назначаването на Хитлер за канцлер, последвано от потискането на всички политически партии с изключение на нацистите, не прекратява насилието на бунтовниците. Оплакванията от "арогантно и лошо" поведение на щурмоваци стават обичайни до средата на 1933 г.
Ред 84:
Тъй като прочистването отнема живота на толкова много известни германци, едва ли би могло да бъде пазено в тайна. Първоначално, неговите архитекти изглеждат разделени по въпроса как да се справят със събитието. Гьоринг инструктира полицейските участъци да изгорят "всички документи, свързани с действията на последните два дни". Междувременно, Гьобелс се опитва да попречи на вестниците да публикуват списъци на мъртвите, но в същото време използва радио съобщение на 2 юли, за да опише как Хитлер строго е възпрепятствал Рьом и Шлейхер да свалят правителството и да хвърлят страната в размирици. Тогава на 13 юли 1934 г. Хитлер оправдава прочистването в национално излъчена реч пред Райхстага.
 
Засегнати от представянето на убийствата като юридически законни, Хитлер има кабинет, одобрил мярка на 3 юли, в която се казва: "Мерките, взети на 30 юни, 1 и 2 юли 1934 г. за подтисканепотискане на предателските нападения, са законни като действия на самозащита от страна на държавата." Министърът на правосъдието Франц Гюртнер, консерватор, който е баварски министър на правосъдието през годините на Ваймарската република, показва своята лоялност към новия режим, като изготвя статута, който добавя правен фурнир към очистването. Подписан в закона от Хитлер, Гюртнер и министъра на вътрешните работи Вилхелм Фрик, "Законът за мерките за държавна самоотбрана" със задна дата легализира убийствата, извършени по време на Нощта на дългите ножове.
 
== Ново лидерство на СА ==