Облаците: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 85:
Пиесата започва със седящия в леглото си Стрепсиад, докато синът му, Федипид, спи в леглото до него. Стрепсиад се оплаква на [[публика]]та, че е твърде притеснен за дълговете си и не може да си позволи да спи – неговата съпруга (разглезена жена от аристократичен клан) е окуражила прекалено скъпите интереси към състезателни коне на сина им. <blockquote>''Но не, не мога да заспя, че хапят ме''</blockquote><blockquote>''безброй разноски, конски ясли, дългове''</blockquote><blockquote>''на тоя, моя син. С коси нестригани,''</blockquote><blockquote>''той язди кон, препуска с колесници и''</blockquote><blockquote>''коне сънува. Аз умирам, гледайки,''</blockquote><blockquote>''че месецът показва вече двайсети.''</blockquote><blockquote>''Та лихвите вървят!''</blockquote>Стрепсиад измисля как да се отърве от дълговете си, събужда сина си и го умолява да направи нещо за него. Федипид първоначално се съгласява, но след това си сменя мнението, когато научава, че Стрепсиад иска да го запише в Мислилището, училище за ''„боси и бледи бърборковци“'', с които е недопустимо да се асоциират самоуважаващите се, атлетични млади мъже. Стрепсиад обяснява, че там учениците се учат как да превръщат лошия аргумент в печеливш аргумент и че това е единственият начин, по който може да надвие обидените заемодавци в съда. Федипид е непреклонен и баща му решава да отиде сам в Мислилището въпреки напредналата си възраст.
 
Там той среща ученик, който му разкрива някои от скорошните открития на Сократ, ръководителят на Мислилището, включително и нова мерна единица за дължината на скока на [[бълха]] (обувчица от восък, излят върху краче на бълха), точната причина за „пищенето“ на [[комара]] (че задният му край е подобен на [[тромпет]]/тръба) и новата употреба на големи уреди за астрономия и геометрия. Възхитен, Срепсиад моли да бъде представен на човека, който стои зад тези открития. Молбата скоро е изпълена: Сократ се появява над главата му, висящ в кошница, убеден, че оттам може да наблюдава по-добре небесните явления. [[Философ]]ът слиза и започва церемонията по въвеждане в школата на новия ученик. Връхна точка на церемонията е хорът от Облаци, състоящ се от богините-покровителки на мислителите и ''„други безделници“''. Облаците пристигат, пеейки величествено за земите, откъдето идват и за земите, които сега са дошли да посетят, най-хубавите в цяла Гърция. Представен им като нов поклонник, Стрепсиад ги моли да ''„надмине чрез своята [[ораторска реч]] всички елини с 500 метра“''. Те отговарят на молбата с обещание за блестящо бъдеще. Философът убеждава Стрепсиад, че боговете са ''„брътвене празно“'' – единствените божества са Облаците.<blockquote>''СТРЕПСИАД''</blockquote><blockquote>''Но, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия възглед?''</blockquote><blockquote>''СОКРАТ''</blockquote><blockquote>''Какъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!''</blockquote>Сократ го води в мрачното Мислилище за неговия пръв урок и Облаците пристъпват напред и се обръщат към публиката. Хорът декларира, че това е най-сполучливата пиеса на автора и че му е струвала най-много усилия. Укорява публиката за провала на пиесата на фестивала, където тя е победена от произведенията на „нисши автори“ и хвали своя автор за оригиналността и куража при осмиването на влиятелни политици като Клеон.<blockquote>''Зрители, ще кажа пред вас''</blockquote><blockquote>''истината смело аз...''</blockquote><blockquote>''...Ех, дано победя и тъй''</blockquote><blockquote>''бъда смятан за талант,''</blockquote><blockquote>''както аз пък виждам във вас''</blockquote><blockquote>''публика с изискан вкус,''</blockquote><blockquote>''а пък в тази комедия тук —''</blockquote><blockquote>''най-добрата си творба,''</blockquote><blockquote>''та поисках първо от вас''</blockquote><blockquote>''да се дегустира тя,''</blockquote><blockquote>''плод на толкоз труд! Ала бях''</blockquote><blockquote>''незаслужено надвит''</blockquote><blockquote>''от дръвници, груби мъже...''</blockquote><blockquote>''...Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет...''</blockquote>След това хорът обещава благосклоносттаблагосклонността на боговете ако публиката накаже Клеон за [[корупция]]та и порицае атиняните заради намесата им в календара, което е отлъчило [[Луната]] от [[Атина]].
 
Сократ се връща на сцената обиден, протестиращ срещу новия му ученик. Той призовава Стрепсиад отвън и прави опит за допълнителни уроци, при които старецът лежи под одеяло. Така се предполага, че мислите му ще възникнат в съзнанието му по естествен начин. Последицата от това е единствено самозадоволяването на Стрепсиад под одеялото, докато накрая Сократ отказва да прави каквото и да било с него. Облаците го съветват да намери някой по-млад, който да се учи вместо Стрепсиад. Впоследствие старецът заплашва сина си. Федипид неохотно отива с баща си до Мислилището, където срещат [[Персонификация|персонифицираните]] Доводи – Правия и Кривия, сътрудници на Сократ. Те спорят един с друг кой от тях може да предложи по-добро образование. Правият Довод е на страната на [[Справедливост]]та и на [[Древногръцка митология|боговете]] и предлага да подготви Федипид за добросъвестен живот на дисциплина, типичен за мъже, които уважават старите традиции; Кривият Довод, отричайки съществуването на Правдата, му предлага да го подготви за живот, изпълнен с лекота и удоволствия, типичен за мъже, които знаят как да се измъкнат от беди чрез говорене. На края на [[спор]]а, бързо проучване на публиката разкрива, че нечестни хора, обучавани от Кривия Довод, са имали едни от най-могъщите позиции в Атина. <blockquote>''СТРЕПСИАД''</blockquote><blockquote>''Учи го, и наказвай го, и все помни''</blockquote><blockquote>''добре да го настроиш. От една страна,''</blockquote><blockquote>''за мънички дела; от друга, моля те,''</blockquote><blockquote>''му дай чене за по-големи работи.''</blockquote><blockquote>''КРИВИЯТ ДОВОД''</blockquote><blockquote>''Добре, софист ще си го вземеш опитен!''</blockquote>Правият Довод приема своята неизбежна загуба, а Кривият Довод води Федипид в Мислилището за животопроменящо образование и Стрепсиад се прибира в дома си доволен. Облаците пристъпват напред, за да се обърнат към публиката за втори път, искайки наградата за първо място във състезание на фестивала, в замяна на която те обещават плодородие и благосклоносттаблагосклонността на боговете – иначе ще рушат домове, ще съсипват реколти, ще осуетяват сватби.
 
Стрепсиад се връща в Мислилището, за да вземе сина си. Новият Федипид излиза, стряскащо трансформиран в интелектуалеца–безделник, в когото преди се страхуваше да се превърне. Радвайки се на близкия изход от финансовите проблеми чрез говорене, Стрепсиад води младежа вкъщи, за да празнуват, моменти преди първият от техните заемодавци да пристигне със свидетел, призовавайки Стрепсиад го на съд. Старецът отново се появява на сцената, конфронтира заемодавеца и го изпраща презрително. Втори заемодавец пристига и получава същите заплахи. Облаците пеят за задаващ се провал и Стрепсиад отново се качва на сцената, но сега е в беда, оплаква се, че е бил набит от новия си син в спор по време на празнуването. Федипид излиза хладнокръвно и спори с него за правото да бащата да бие сина си и на правото на сина да бие своя баща. Той приключва със заплахата да бие и своята майка, при което Стрепсиад е обхванат от ярост срещу Мислилището, обвинявайки Сократ за последните си беди. Стрепсиад моли боговете (конкретно бог Хермес) за прошка.<blockquote>''СТРЕПСИАД''</blockquote><blockquote>''О, глупост моя! Полудях, прогонвайки''</blockquote><blockquote>''зарад Сократа боговете!''</blockquote><blockquote>''(Към статуята на Хермес.)''</blockquote><blockquote>''Хермесе,''</blockquote><blockquote>''ти, драги ми, недей се сърди, моля те,''</blockquote><blockquote>''не ме унищожавай, а помилвай ме,''</blockquote><blockquote>''защото подлудиха ме брътвежите.''</blockquote><blockquote>''И ти ме посъветвай да ги съдя ли,''</blockquote><blockquote>''или каквото кажеш ти.''</blockquote><blockquote>''(Дава си вид, че се прислушва към статуята.)''</blockquote><blockquote>''А, правилно''</blockquote><blockquote>''съветваш да не ходя по съдилища,''</blockquote><blockquote>''а час по-скоро да запаля къщата''</blockquote><blockquote>''на тези кречетала.''</blockquote>Той води своите роби, въораженивъоръжени с факли и кирки, в неистова атака срещу опетнената школа. Разтревожените ученици са изгонени от сцената и хорът, нямайки какво да възхвалява, тихо си тръгва.
 
== Исторически фон ==