Олга Киевска: Разлика между версии

Тези летописни свидетелства както и възможността името, с което княгинята е известна в Русия, всъщност да е прозвището ѝ, идващо от „Олгову невесту“, т.е. ''„невестата, която доведе Олег“'', както е описана сватбата ѝ според хрониките, подкрепят становището, поддържано от руски <ref name=":1">От руските историци, подържащиподдържащи българския произход на княгиня Олга, се откроява Д. И. Иловайский в труда си ''Вероятное происхождение св. княгини Ольги.'' // Иловайский, Д. И. ''Исторические сочинения'', ч. 3-я. М., 1914, с. 441 – 448.</ref><ref name=":2">Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.215 – 222</ref> и български автори <ref name=":3">Николаев В. Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949, с. 101</ref><ref name=":4"/><ref name=":0" />, че княгинята е знатна българка <ref name=":3" /><ref name=":4"/><ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref name=":2" />, подхождаща на ранга на руския княз българска княгиня от старопрестолния град Плиска, притежаваща приписаните ѝ от летописите възпитание, християнски познания и държавни умения. Държавническите и дипломатическите си умения Олга проявява пълноценно през годините, в които тя управлява княжеството първоначално като наместник, а впоследствие и като регент. Княгинята дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито посредством случайни низши проповедници, а единствено чрез години на обучение, прекарани в някой християнски просветен център, какъвто по това време освен Константинопол и Рим, където не може да се обучава едно момиче от простолюдието, без това непременно да остави следа, е единствено българският царски двор или някой поддържан от подобен двор манастир, каквито на север от България няма. Това води до заключението, че ''княгиня Елена-Олга'' е ''внучка на [[Борис I]]'', дъщеря на [[цар Симеон Велики]] или племенница на последния, родена от друг син или дъщеря на княз Борис I.<ref name=":4"/><ref>[http://panazea.blog.bg/technology/2010/07/11/kniaginia-oliga-premudraia.575189 Ст. П. Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в. Зора бр.4820 / 1935 г.]</ref><ref>Една от най-интересните версии според други руски източници е, че Олга е дъщеря на княз Владимир Расате, първородния син на княз Борис I и пръв престолонаследник. За разлика от баща си, Елена, което е родното българско християнско име на княгиня Олга, е силно и искрено отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си княз Борис I и чичо си Симеон. Така че след детронирането на баща ѝ, поради опита му за възстановяване на езичеството в България, и възцаряването на Симеон I Елена е изпратена в манастир. Скоро след това в двореца в Плиска идва пратеничество от Киевска Рус, което търси жена с царска кръв за съпруга на княз Игор. Делегацията се води от Олег, предводителя на варяжката армия, дясната ръка на княза и втория най-влиятелен човек в Киевска Рус. Предполага се, че преди да пристигне в българската столица, делегацията е посетила със същата цел императорския двор в Константинопол, където не погледнали благосклонно на молбата ѝ. Олег не е имал много други възможности за намирането на царска дъщеря от престижен царски двор за жена на своя княз, освен от България – една от трите най-силни по това време държави в Европа. Изборът на принцеса от държава – основен опонент на Византия, е бил един вид и възможно отмъщение за отказа на ромеите. В крайна сметка цар Симеон I дава княгиня Елена за жена на княз Игор може би и с идеята за сродяване на двата двора с цел осигуряване на северната граница срещу все по-нарастващата мощ на младата Руска държава. Тържественото завръщане на делегацията в Киев в руските източници е посочено като пристигането на „Олгову невесту“, т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена е станала популярна сред руснаците „Олгову“ – „Олгу“ – Олга. Тук следват още много интересни факти от последвалия ѝ живот в Русия и връзката ѝ с родната ѝ България. Олга се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след нейното „възцаряване“ и макар и да постига известни успехи, среща силна съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са узряли за това. Израз на тези нейни усилия вероятно е изборът на името, с което кръщава и своя син – Светослав, т.е. човек, който слави светлата вяра. Той за съжаление на майка си не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. По-късно това верятно служи като оправдание за претенциите му към престола на България. От неуспеха му в това начинание се възползва византийският император Йоан I Цимисхи, който отблъсква руския княз от земите на България, за да ги запази за себе си. Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име – Владимир. Очевидно като езичник не се е срамувал от дядо си Расате. Княз Владимир I, под влиянието на баба си Олга, от която получава възпитанието си, докато баща му води безкрайните си войни далеч от дома, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Независимо че е християнин, той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите му обаче пак е българка (Милолика – Анна) с благороднически произход, православна християнка, както това прави дядому Игор преди. Кръщава най-големия си син с името Борис в чест на прадядо си – княз Борис I. Борис и брат му Глеб, родени от същата тази българка, са християни. Убити са по-късно от братята си езичници, родени от другите жени на Владимир, при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Русия. Така те стават първите руски светци-мъченици, умрели за православната християнска вяра. Като спомен за родната си Плиска, княгиня Олга основава град със същото име, който е първият християнски град в Русия според някои източници. Руснаците го наричали тогава Плисков (от Плиска – Плисков, както се образуват фамилните имена в славянските езици), което с годините преминало в днешния Псков – град, известен с множеството си църкви. След смъртта си Олга е провъзгласена за светица и се почита изключително много в Русия, заради огромните ѝ заслуги във формирането и духовното съзряване на нацията и държавата. Всичко това полага началото на древните, силни духовни и държавнически връзки на Русия и България и дава едно от обясненията за силното културно-политическо влияние, което двете държави са си оказвали взаимно през различните исторически пероиоди на своето развитие. Тук може би се коренят и част от причините след приемането на християнството от България, Русия да приеме и писмеността си пак от нея.<br />