|
[[Файл:Moskva class Moskva flightdeck cruiser, starboard quarter view.jpg|мини|330п|Противолодъчният крайцер „[[Москва (противолодъчен крайцер, 1965)|Москва]]“]]
[[Файл:V.Veneto_1985.jpg|мини|330п|Крайцерът- вертолетоносач „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]]
'''Крайцерът - [[вертолетоносач]]''' е разновидност на [[крайцер]]ите, главното оръжие на които са [[вертолет]]ите. ▼
▲'''Крайцерът-[[вертолетоносач]]''' е разновидност на [[крайцер]]ите, главното оръжие на които са [[вертолет]]ите.
Използват се и названията „ескортен крайцер“<ref name="Л87">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|место = Annapolis, Maryland, USA|издательство = Naval Institute Press|год = 1991|pages = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> и „противолодъчен крайцер“<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Противолодочные корабли|место = М|издательство = Моркнига|год = 2010|страници = 17|isbn = 978-5-903080-99-1}}</ref>.
Строени и проектирани в редица страни в периода на 60-те и 70-те години на ХХ век. От всички други крайцери, [[Разрушител|ескадрени миноносци]] и [[фрегата|фрегати]] се отличават с увеличенна численост на авиогрупата и нейната повишена тежест във въоръжението на кораба. Заедно с това, за разлика от вертолетоносачите, те имат и мощно въоръжение от други типове, такива като [[Зенитно-ракетен комплекс|зенитни]] и [[Противокорабна ракета|противокорабни]] ракетни комплекси, а понякога и солидно [[Корабна артилерия|артилерийско]] въоръжение, което не позволява да се отнесе този клас към „чистите“ вертолетоносачи<ref name="Л8889">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|pages = 88 – 89}}</ref>.
Предназначението им главно е за [[противолодъчна отбрана]], но могат да изпълняват и други функции. Получават ограничено разпространение. Появата на бойните [[Самолет с вертикално излитане и кацане|самолетите вертикално излитане и кацане]] води до желание те да се помещават на относително неголеми носители, което на свой ред води до увеличаването на размерите на новопроектираните крайцери- вертолетоносачи и преход на новите кораби в разряда на [[Лек самолетоносач|леките самолетоносачи]]<ref name="Л91">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|pages = 91}}</ref>.
== История ==
[[Файл:Cruiser_Gotland_Post_Card.jpg|мини|250px|Шведският крайцер- хидроавионосец „Готланд“ – идеологическият предшественик на крайцерите- вертолетоносачи]]
Концептуално крайцерите- вертолетоносци са развитие на идеите за кораби хибриди, съчетаващи в себе си [[Корабна артилерия|артилерийско]] и [[Авиация|авиационно]] въоръжение, която се появява още по времето на [[Първата световна война]]<ref name="Л3">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|pages = 3}}</ref>. Първият подобен кораб става британският „полусамолетоносач“ [[Фюриъс (линеен крайцер, 1916)|HMS Furious („Фюриъс“)]], преустроен през 1917 г., още на [[стапел]]а, от явно неудачен лек [[линеен крайцер]]. Корабът получава възможността да носи бойни [[самолет]]и, стартиращи от оборудвана на [[Нос (корабоплаване)|носа]] полетна [[палуба]], но съхранява на [[Кърма (корабоплаване)|кърмовата]] си част [[оръдеен купол|кула]] с 457-mm [[Артилерийско оръдие|оръдие]] на главния [[калибър]]<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|pages = 5}}</ref>. Макар полученият в резултат на това кораб да се оказва неуспешен и като артилерийска платформа и като [[самолетоносач]] и впоследствие да е превърнат в чист самолетоносач, самата идея за хибриден кораб, равноценно силен и в двете си роли, получава голяма популярност. В периода на 20-те и 30-те години на ХХ век са разработени множество [[проект]]и за [[линеен кораб|линкори]]-самолетоносачи и крайцери- самолетоносачи<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|pages = 7}}</ref>. На практика обаче е построен само [[Военноморски сили на Швеция|шведският]] [[Лек крайцер|лек]] крайцер-[[хидросамолетоносач]] [[Готланд (лек крайцер, 1933)|„Готланд“]], получил се немного успешен кораб. В известна степен хибридни кораби могат да се нарекат и [[Императорски военноморски сили на Япония|японските]] [[тежки крайцери тип „Тоне“]], където артилерията на главния калибър е съсредоточена в носовата част, а кърмовата е предоставена за операциите на [[хидроплан|хидросамолетите]], от които крайцерите могат да носят до осем единици. Все пак на типа „Тоне“ авиацията е спомагателна сила.
Интересът към крайцерите- хибриди се проявява отново в края на 1950-те години. Това се обуславя от два фактора. Първо, подводните сили преживяват бурен разцвет. Появата на [[Подводница|подводници]] с [[атомоход|ядрени реактори]] в съчетание с принципно новите обводи на корпуса, им позволява да достигат подводни скорости съпоставими със скоростта на противолодъчните кораби. Имайки естествено превъзходство по далечина на [[сонар|хидроакустическото откриване]], подводните лодки (ПЛ) успяват да избягат от опасната зона, но дори в случай на откриването им, преследването на подводниците с надводни кораби става крайно трудно<ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Подводные лодки советского флота 1945 – 1991 гг. Т. I|место = М|издательство = Моркнига|год = 2009|страницы = 177|isbn = 978-5-903080-55-7}}</ref><ref>{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Противолодочные корабли|страницы = 15}}</ref>. Особено безпокойство предизвиква и появата на ПЛ на [[Балистична ракета|балистически ракети]] с [[бойна глава|ядрени бойни глави]], което ги превръща в стратегическа заплаха<ref name="З8">{{cite|автор = Балакин С. А., Заблоцкий В. П.|заглавие = Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова|место = М|издательство = Коллекция, Яуза, ЭКСМО|год = 2007|страници = 8|isbn = 978-5-699-20954-5}}</ref>.
На второ място, в началото на 1950-те години се появяват и първите вертолети, действително пригодни за бойни операции в морето<ref>{{cite|автор = MacGowen S.S.|заглавие = Helicopters. An illustrated history of their impact|место = Santa Barbara, USA|издательство = ABC-CLIO|год = 2005|pages = 90 – 92|isbn = 1-85109-468-7}}</ref>. Именно те започват да се смятат за най-ефективното средство на противолодъчната борба<ref name="У96">{{cite|автор = Кузин В. П. Никольский В. И.|заглавие = Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991|место = СпБ|издательство = Историческое морское общество|год = 1996|страници = 96}}</ref>. Макар тяхната скорост и радиус на действие да са ограничени, в сравнение със самолетите, способността за вертикално излитане и кацане позволява да се носят на борда на сравнително неголеми кораби. В същото време един-двата вертолета, базирани на типичните разрушители, фрегати и [[голям противолодъчен кораб|ГПК]], са явно недостатъчно за ефективното търсене на подводните лодки, а действието на тежките вертолети от малките корабни площадки е затруднително. Идва и решението да се поместят достатъчно големи вертолетни групи на сравнително големи кораби с полетни палуби. Ако [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американският флот]], имащ множество самолетоносачи, поема по пътя на преобразуването на част от тях в [[Противолодъчен самолетоносач|противолодъчни]], то европейските страни и [[СССР]] нямат такава възможност. Необходимостта от ефективни противолодъчни единици, способни също така да защитят и себе си, води до създаването на класа на крайцерите-вертолетоносци вертолетоносачи<ref name="О139">{{cite|автор = Каторин Ю. Ф.|заглавие = Крейсеры. Ч. 2|место = СпБ|издательство = Галея-Принт|год = 2008|страници = 139|isbn = 978-5-8172-0134-5}}</ref>.
== Франция ==
=== „Жана д’Арк“ ===
[[Файл:Jeanne D Arc DN-ST-87-01219.JPEG|мини|300px|''Jeanne d’Ark'' (R97)]]
Проектирането на бъдещия крайцер- вертолетоносач започва във [[Франция]] в средата на 1950-те години. Първоначално става дума за относително прост и евтин кораб, предназначен за замяна на остарелия и амортизиран [[Учебен кораб|учебен крайцер]] [[Жана д’Арк (лек крайцер, 1930)|„Жана д’Арк“]]. Но после проекта е радикално преразгледан и преобразуван в многоцелеви, обозначен ''PH-57'' и способен да изпълнява функциите, както на учебен кораб, така и на противолодъчен и [[десантен вертолетоносач]]<ref name="К105">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|место = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издательство = Naval Institute Press|год = 1996|pages = 105|isbn = 978-155-75013-25}}</ref>. През 1957 г. са отпуснати средствата, а залагането на крайцера, първоначално наречен „Ла Резолю“ ({{lang|fr|La Resolue}}), е през 1960 г<ref name="К105" />. Кораба влиза в строй през юни 1964 г., а още юни 1964 г. е преименуван на [[Жана д’Арк (вертолетоносач, 1961)|„Жана д’Арк“]] ({{lang|fr|Jeanne d’Arc}}), наследявайки името на отписания от флота учебен крайцер. Така именно във Франция за първи път е реализирана концепцията за крайцера-вертолетоносач<ref name="К106">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|pages = 106}}</ref>.
Конструктивно проектът „Жана д’Арк“ се основава на [[Корпус на кораб|корпуса]] [[Крайцер ПВО|крайцера за ПВО]] [[Колбер (крайцер, 1956)|„Колбер“]] ({{lang|fr|Colbert}})<ref name="К106" />. В носовата част е разположена [[Надстройка (морски термин)|надстройката]] с постовете за управление и комина, кърмата е заета от полетната палуба, под която се разполага авиационният [[хангар]]. Размерите на полетната палуба осигуряват едновременното излитане на два вертолета, още четири могат да се намират на нея със сгънати носещи винтове. Хангарът събира 8 – 10 вертолета, като позволява да бъде частично преоборудван като помещения за курсанти или подразделение на [[Морска пехота|морската пехота]]. На кърмата е разположен и [[подемник]]а за вертолетите.
=== Проект PH-75 ===
През 1970 г., поради предстоящето списване на десантния вертолетоносач [[Ароманш (самолетоносач, 1943)|„Ароманш“]], френските ВМС пристъпват към разработката на универсален вертолетоносен кораб, който да може да води противолодъчна борба, а с друга комплектация на авиогрупата да действа като [[десантен кораб]]. Официално проектът се именува крайцер- вертолетоносач. Първоначално са разработени редица варианти за крайцер с [[Парна турбина|паротурбинна]] силова установка<ref name="К106" />, с водоизместимост от 15 000 до 22 000 тона. Предполага се поместването на борда на 7 – 8 тежки вертолета „Супер Фрелон“ или 16 – 18 леки вертолета „Линкс“, а също от 450 до 600 морски пехотинеца<ref name="К107">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|pages = 107}}</ref>.
Окончателният проект [[PH 75 (вертолетоносач)|''PH-75'']] е утвърден през 1975 г. За подсигуряването на участието в далечни десантни операции крайцерът трябва да има вече ядрена силова установка. Водоизместимостта достига 18 400 тона, а скоростта 28 възела. На кораба може да се базират 10 противолодъчни вертолета „Супер Фрелон“ или 15 транспортно-десантни вертолета [[Sud-Aviation SA.330 Puma|„Пума“]] или 25 многоцелеви вертолета „Линкс“. Подсигурено е едновременното излитане на осем вертолета, тъй като архитектурата на кораба носи ясно изразен авионосен характер, с обширна полетна палуба и островна надстройка. ''PH-75'' може да вземе на борда си от 1000 до 1500 морски пехотинци и също е приспособен за ролята на щабен кораб на съединенията<ref name="А121">{{cite|автор = Алексеев А.|заглавие = Французский атомный крейсер-вертолётоносец|издание = Зарубежное военное обозрение|год = 1976|номер = 1|страници = 121}}</ref>.
Въоръжението на ''PH 75'' е предназначено за самоотбрана от въздушния противник. То включва две 100-милиметрови [[Универсална артилерия|универсални установки]] [[100 mm/55 Model 68|''Model 68'']] и две осемконтейнерни [[ракетна пускова установка|пускови установки]] за [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[Crotale (ЗРК)|„Кротал“]]<ref name="К107" />. Крайцерът се предполага да се заложи през 1975 г., но финансови проблеми отлагат началото на строителството<ref name="А121" />. Впоследствие са разработени проектите ''PA 75'', ''PA 78'', ''PA 82'' и ''PA 88''. Смяната на [[абревиатура]]та в названието е свързано с изменение на концепцията на кораба – вместо ''PH'' ({{lang|fr|Porte-Helicoptires}}) онтой започва да се нарича ''PA'' ({{lang|fr|Porte-Aeronefs}}) и на него вече се планира базирането на [[Самолет с вертикално излитане и кацане|СВИК]], т.е. проектът се превръща в лек самолетоносач. В крайна сметка, френските моряци стигат до извода, че този клас кораби са недостатъчно ефективни и отдават предпочтението си на проект за пълноценен самолетоносач, носещ самолети с хоризонтално излитане и кацане – бъдещият [[Шарл дьо Гол (самолетоносач, 1994)|„Шарл дьо Гол“]]<ref name="К107"/>.
== Италия ==
[[Файл:CaioDuilio1985.jpg|мини|250px|Крайцерът „Кайо Дуилио“ тип „Андреа Дориа“]]
Проектът за нови италиански крайцери израства от ракетените разрушители тип „[[Разрушители тип „Импавидо“|Импавидо]]“<ref name="К50">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страницы = 204}}</ref>, които на свой ред са аналог на американските ракетни разрушители тип „[[Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“|Чарлз Ф. Адамс]]“<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|страници = 207}}</ref>. През 1964 г. италианският флот въвежда в строй два „ескортни“ крайцера<ref>{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|место = Annapolis, Maryland, USA|издательство = Naval Institute Press|год = 1991 |pages = 87|isbn = 978-1557503749}}</ref> тип „[[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Желаейки да получи кораби, еднакво пригодни за решаването на ПВО и ПЛО задачи, италианските конструктори успяват да вместят на крайцерите не само една сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“, но и хангар, вмещаващ 3 вертолета „[[Sikorsky S-61 Sea King|Сий Кинг]]“ или 4 по-малки по размер вертолета [[Bell 212|AB-212]]<ref name="К50"/>. Показателите [[мореходни качества|мореходност]] и [[автономност на кораба|автономност]] традиционно за италианския флот нямат решаваща роля. Въпреки това италианските моряци стигат до извода, че крайцерите от типа „Андреа Дория“ все пак са прекалено малки, за да изпълняват ефективно своите задачи и залагането на третия кораб от проекта, получил името „Енрико Дандоло“, не се състои. Двата кораба преминават модернизация със замяна на електрониката и ракетите<ref>{{cite|заглавие = Jane's Fighting Ships, 1981 – 1982|страници = 258}}</ref>, „Кайо Дуилио“ завършва службата си в ролята на [[учебен кораб]]. Двата крайцера са списани през 1991 – 1993 г<ref name="К50"/>.
[[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|250px|ляво|КрайцераКрайцерът „[[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)|Виторио Венето]]“]]
=== „Виторио Венето“ ===
В периода 1959 – 1961 г. [[Кралски военноморски сили|британският флот]] получава три крайцера от типа [[Леки крайцери тип „Тайгър“|„Тайгър“]] ({{lang|en|Tiger}}), заложени още по времето на войната. В хода на достройката първоначално се предполага да се поставят на тях ракетни комплекси британска разработка<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|pages = 503}}</ref>, но тяхното създаване се проточва, а покупката на американски ЗРК за правителството на [[Великобритания]] не е престижно<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|место = Santa Barbara, USA|издательство = ABC-CLIO|год = 2004|pages = 151|isbn = 1-85109-369-9}}</ref>. В резултат на това, „тайгърите“ влизат в строй като последните в света крайцери с чисто артилерийско въоръжение. Корабите се оказват доста съвършени, със съвременни радиоелектронни средства, носещи мощна автоматична артилерия калибри [[6"/50 QF Mark V|152]] и [[3"/70 Mark 6|76 mm]]<ref>{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|место = London|издательство = Arms&Armour|год = 2000 |pages = 168|isbn = 0-85368-105-8}}</ref>. Но, с оглед изключително артилерийското им въоръжение, кръгът задачи, които те могат да решават през 1960-те години, е крайно тесен и издръжката на толкова големи кораби с многоброен екипаж за Великобритания по онова време е неоптимално<ref name="К504">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|pages = 504}}</ref>.
За да се избегне изваждането на сравнително новите крайцери в резерв те са преоборудвани в [[Кораб за управление|щабни кораби]] за съединенията на флота, за което способствоват солидните им размери<ref name="К504" />. Едновременно с това командването на Кралския флот се заинтересува от италианския опит в строителството на крайцери- вертолетоносачи и решава да преобразува своите нови крайцери в същия стил, разчитайки да ги използва като противолодъчен ескорт за перспективните си самолетоносачи<ref name="Л90">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|год = 1991|pages = 90}}</ref>. Поставянето на разработените най-накрая британски ЗРК със средна далечина е признато за невъзможно, но корабите получават вместителен хангар на кърмата и летателна площадка<ref name="Р175">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = Cruisers. An Illustrated History|pages = 175}}</ref>. Така е осигурено базирането на противолодъчни вертолети [[Westland Wessex|„Уесекс“]], а след това те са сменени с вертолетите „Сий Кинг“. Цената за тази възможност е свалянето на кърмовите кули на главния и средния калибър. За сметка на това на крайцерите са поставени по две счетворени ПУ ЗРК с малка далечина [[Sea Cat (ЗРК)|„Сий Кет“]]<ref name="К504" />.
Работите започват с „Блейк“, преминал преустройството 1965 – 1969 г., а след това е модифициран и „Тайгър“, през 1968 – 1972 г<ref name="К504" />. Получената конструкция е оценена като ''„доста непохватна“''<ref name="Л90" /> и даже като ''„най-уродливия кораб, който някога е плавал“''<ref name="Р175" />, но моряците, като цяло, са удовлетворени от нея. Обаче стойността на работите неудържимо расте, като модернизацията на втория крайцер струва почти в 2,5 пъти по-скъпо, отколкото на първия. Това обстоятелство води до отказ от модернизацията и на третия крайцер от типа „Тайгър“ – „Лайън“<ref name="Л90" />. „Блейк“ е списан през 1982 г., а „Тайгър“ през 1986 г<ref name="К504" />.
=== Проект CCH ===
Към създаването на специално построен крайцер- вертолетоносач Кралският флот върви от края на 1950-те години, когато за първи път е предложен проект за ескортен противолодъчен вертолетоносец, доста напомнящ френскиятфренския проект ''PH-57''. Този кораб с водоизместимост 5940 тона трябва да развива скорост от 26 възела и да има типичната за крайцера- вертолетоносач архитектура – в носовата част е поместено ракетното въоръжение и надстройката, а в кърмовата има полетна палуба и подпалубен хангар за осем вертолета. Предполага се въоръжаването му със сдвоена пускова установка за ЗРК [[Sea Slug (ЗРК)|„Сий Слъг“]] и с две ПУ за ЗРК [[Sea Cat (ЗРК)|„Сий кет“]]<ref name="Л101">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|год = 1991|pages = 101}}</ref>.
През 1961 г. е предложен проект с архитектура, напомняща авионосната – проходна полетна палуба с островна надстройка. Крайцерът трябва да носи девет тежки вертолета [[Sikorsky S-61 Sea King|„Сий Кинг“]], а също и сдвоена ПУ за ЗРК „Сий Слъг“ и сдвоена [[4.5"/45 QF Mark V|114 mm артустановка]]. Водоизместимостта достигала 11 500 тона, а скоростта трябва да бъде все същите 26 възела. Тези проекти са разглеждани от командването на флота като резервни, тъй като основните надежди в развитието на авионосни кораби са свързани с планираното построяване на двата самолетоносача от проекта [[Самолетоносачи тип „Куин Елизабет“ (CVA-01)|CVA-01]]<ref name="Л101"/>. След отмяната му по финансови причини в края на 1966 г. вече не се предполага строителството на нови авионосещи кораби за британския флот.
Въпреки това командването на флота все пак разчита да получи нови авионосни кораби, макар и с доста по-скромни размери и от 1967 г. започва да се движи проект за щабен крайцер- вертолетоносач, с авиогрупа от шест вертолета „Сий Кинг“. Корабът има крайцерска архитектура с разположение на надстройката в центъра на кораба, като тя включва и хангар. В носовата част са ПУ за най-новия ЗРК [[Sea Dart (ЗРК)|„Сий Дарт“]], в кърмовата – полетната палуба. Водоизместимостта на новия проект достига 12 500 тона<ref name="Л102">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|pages = 102}}</ref>. Но ръководството на флота има предвид и използването на разработения във Великобритания боен самолет с вертикално излитане и кацане [[Hawker Siddeley Harrier|„Хариър“]] и през 1968 г. издига идеята за създаване на „щабен крайцер- вертолетоносач с проходна палуба“ ({{lang|en|Through-deck Command Cruiser}}), въоръжен с девет вертолета и водоизместимост от 17 500 тона<ref name="Л102" />.
Към 1970 г. проектът е завършен, като водоизместимостта му вече е нараснала до 19 500 тона. Независимо от противодействието на Министерството на финансите на Великобритания е дадена поръчката за построяване на три кораба от този тип и през 1973 г. е заложен главният крайцер- вертолетоносач [[HMS Invincible (R05)|„Инвинсибъл“]]. По политически причини моряците наричат вече доста големия кораб крайцер, поради крайно отрицателните натроения в политическите среди срещу строежа на самолетоносачи. Едва през 1975 г. е обявено, че от борда му ще оперират и самолети СВИК. Най-накрая през 1980 г. тази уклончива политика е прекратена и типът [[Самолетоносачи тип „Инвинсибъл“|„Инвинсибъл“]] започва официално да се нарича противолодъчен самолетоносач ({{lang|en|ASW Aircraft Carriers}})<ref name="Л106">{{cite|автор = Layman R., McLaughlin S.|заглавие = Hybrid Warships|pages = 106}}</ref>.
== Съветски съюз ==
{{main|Крайцери проект 1123}}
[[Файл:DoD-Leningrad-DN-ST-90-07636_50pct.jpg|мини|300px|Противолодъчният крайцер „Ленинград“]]
Първите предложения за строителство на крайцери- вертолетоносачи са издигнати през 1958 г. като опит да се спасят от нарязване почти готовите крайцери от проекта 68-бис за сметка на тяхното преустройство в кораби за ПЛО с противолодъчно въоръжение. Но размерите на крайцерите тогава изглеждат на командването на ВМФ за прекомерни и разработката на проекта 1123 „Кондор“ започва през 1960 г. от „бял лист“<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2002_05/index.htm Противолодочный крейсер „Москва“]</ref>. За отбелязване е, че новаторството достига даже такива фундаментални черти на конструкцията, като общото разположение и делението на [[преграда (корабоплаване)|отсеци]]. Без подходяща класификация за подобен вид кораби, западните източници ги отнасят към чистите вертолетоносачи (CVH).
Корабът е строен за определена задача: борба със стратегическите ракетни лодки на противника в източното [[Средиземноморие]]. В същото време далечината на обсега на техните балистични ракети кара НАТО да определя районите на тяхното патрулиране далеч напред.
=== Проект 1123.3 ===
[[Файл:Helicopter_carrier_%22Kiev%22.jpeg|мини|300px|Такива са представите на западните експерти за крайцер- вертолетоносач от проекта 1123.3]]
ОпитаОпитът от експлоатацията на крайцерите от проект 1123 показва, че даже 14-те вертолета Ка-25 са недостатъчни за изпълнение на поставените бойни задачи<ref name="Ш149">{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страници = 149}}</ref>. Освен това на критика са подложени и мореходните качества на корабите, както и условията за обитаемост на екипажа. За разрешаването на тези проблеми от Невското ПКБ през 1966 г. е подготвен предескизен проект наречен 1123М. Новият кораб трябва да бъде значително по-дълъг, водоизместимостта нараства до 18 000 – 20 000 тона, но при това вече се подсигурява базирането на 21 вертолета, а полетната палуба има шест позиции за излитане. Предложението предизвиква интерес у ръководството на ВМФ, но водоизместимостта им изглежда прекомерна<ref>{{cite|автор = Соколов А. Н.|заглавие = Альтернатива. Непостроенные корабли Российского Императорского и Советского флота|место = М|издательство = Военная книга|год = 2008|страници = 37|isbn = 978-5-902863-15-1}}</ref>.
В резултат на това Невското ПКБ пристъпва през 1967 г. към разработката на проекта 1123.3. Новият крайцер- вертолетоносач, получил името „Киев“, трябва да носи усилено въоръжение, да има голяма [[далечина на плаване]] и по-добра обитаемост<ref name="Б64">{{cite|автор = Балакин С. А., Заблоцкий В. П.|заглавие = Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова|страници = 64}}</ref>. Дължината на кораба нараства с 12 m, а водоизместимостта – с 2000 тона.<ref name="А19">{{cite|автор = Апальков Ю. В.|заглавие = Противолодочные корабли|страницы = 19}}</ref> Но, при съхраняването на старата конструктивна схема, увеличаването на състава на авиогрупата и увеличаването на броя площадки за излитане и кацане на вертолетите до седем се оказва невъзможно. Постъпва алтернативно предложение да се направи полетната палуба ъглова и да се маркират площадките в линия<ref name="Ш149" />. Въпреки това залагането на „Киев“ се планира за февруари 1968 г. на Черноморския корабостроителен завод. Макар вече да са произведени редица от дънните конструкции, от строителствато на проекта 1123.3 в планирания му вид се отказват<ref name="Б64" />.
Огромно впечатление на командването на ВМФ на СССР прави демонстрацията в полет на експерименталия СВИК [[Як-36]], от 1967 г<ref name="Б64" />. Възниква желание да се разположат на новите кораби усъвършенствана версия на този самолет, подкрепено и от [[ЦК на КПСС]]<ref>{{cite|автор = Балакин С. А., Заблоцкий В. П.|заглавие = Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова|страници = 65}}</ref>. На Невското ПКБ е наредено да се преработи проект 1123.3 с оглед възможността той да носи и 20 – 22 летателни апарата, в т.ч. и перспективните палубни [[Щурмови самолет|щурмовици]] СВИК [[Як-38|Як-36М]]. Освен това се иска и усилването на зенитното въоръжение, както и да се постави на крайцера противокорабния ракетен комплекс [[П-120]]<ref name="А19" />, да се увеличи [[автономност на кораба|автономността]], да се предвиди и квартируването в случай на необходимост на подразделение морска пехота. Достатъчно скоро става ясно, че в рамките на зададената водоизместимост – 15 000 тона, решаването на всички тези задачи не е възможно. На 2 септември 1968 г. е прието решението за прекратяване на строителството на кораба от проекта 1123.3 и започване на проектирането на противолодъчния крайцер от [[Авионосни крайцери проект 1143|проекта 1143]]<ref>{{cite|автор = Балакин С. А., Заблоцкий В. П.|заглавие = Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова|страници = 66}}</ref>.
== Други страни ==
В края на 1970-те години крайцер- вертолетоносач малко неочаквано получават [[военноморски сили на Перу|ВМС на Перу]]. Те желаят да закупят от [[Нидерландия]] два вече остарели леки крайцера от типа [[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|„Де Зевен Провинсен“]]. Ако с крайцера „Де Ройтер“ за това няма никакви особени проблеми, то „Де Зевен Провинсен“ се налага съществено да бъде преустроен. Този кораб преминава в периода 1962 – 1964 г. модернизация, в хода на която са свалени кърмовите кули на главния калибър и вместо тях е поставена сдвоена ПУ за американския ЗРК „Териер“<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|pages = 304}}</ref>. Но при продажбата на крайцера на [[Перу]] американската страна изисква демонтирането на ЗРК. Тъй като кулите на главния калибър вече е невъзможно да се възстановят, е избрано компромисно решение. На кърмата на крайцера е монтиран просторен хангар и е оборудвана ПИК. Така се подсигурява базирането на три вертолета „Сий Кинг“. Тези машини са способни да носят ПКР „[[Екзосе]]“, което позволява именно те да се смятат вече за главното въоръжение на крайцера, влязъл през 1976 г. в състава на перуанския флот с името „Агире“<ref>{{cite|автор = Александров Ю. И., Апальков Ю. В.|заглавие = боевые корабли мира на рубеже XX—XXI веков. Т. II. Часть I. Авианосцы и крейсера|место = СПб|издательство = Галея-Принт|год = 2005|страници = 131|isbn = 5-8172-0105-4}}</ref>.
== Обща оценка ==
Второто пришествие на крайцерите- хибриди се оказва като цяло напълно удачно. При това крайцерите- вертолетоносачи на различните страни се отличават значително един от друг. Италианските крайцери от типа „Андреа Дориа“ са, по същество, увеличени разрушители с достатъчно скромни бойни възможности<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страници = 135}}</ref>. Създаденият като тяхно развитие „Виторио Венето“ се създава като универсален кораб. Още по-универсален е крайцеракрайцерът „Жана д’Арк“, използван като противолодъчен, десантен и учебен кораб. В противоположност на този подход, съветските крайцери от проекта 1123 се създават като кораби за ПЛО и обосновано са наименувани противолодъчни крайцери<ref name=autogenerated1>{{cite|автор = Балакин С. А., Заблоцкий В. П.|заглавие = Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова|страници = 60 – 61}}</ref>. Британският проект „Блейк“ става принудително решение за спасяването на ценни, но скъпи за експлоатация кораби от бързото им отписване<ref name="К504" />. Независимо от малкото на брой реално построени кораби от този клас, военните моряци са напълно удовлетворени от техните възможности.
Отбелязва се и заявка за продължение на строителството на корабите от класа. Но в развитието на крайцерите- вертолетоносачи се намесва прогресапрогресът на авиационната техника. Появата на самолетите с вертикално излитане и кацане води до желанието те да се носят от новопостроените крайцери. Последното води до заметен ръст във водоизместимостта при проектиращите се единици и те фактически преминават в разряда на леките самолетоносачи, даже и да продължават формално да се числят към крайцерите. Развитието на проекта „Виторио Венето“ води до появата на лекия самолетоносач „Джузепе Гарибалди“<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страници = 94}}</ref>, проекта за щабен крайцер ''CCH'' се превръща в серията леки самолетоносачи от типа „Инвинсибъл“, проекта 1123.3 се превръща в [[Авионосен крайцер|авионосните крайцери]] от проекта 1143<ref name=autogenerated1 />, а френският проект ''PH-75'', претърпявайки серия изменения, се трансформира от универсален крайцер- вертолетоносач в самолетоносач за СВИК и впоследствие е реализиран като пълноценния самолетоносач „Шарл дьо Гол“<ref>{{cite|автор = Шунков В.Н.|заглавие = Авианесущие корабли и морская авиация|страници = 127}}</ref>.
{| class=wikitable align="center" style="text-align:center"
|-
!colspan="6"| Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] крайцерите- вертолетоносачи
|-
!style="width:auto"| Основни елементи
|
