Отношения между Русия и Украйна 2: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 29:
След като Русия и Украйна прекратяват съюза възникват няколко остри спора между двете държави. Първият от тях е свързан с [[Крим]], който е [[Украинска съветска социалистическа република]] датира административно от 1954 г. Въпросът бива разрешен чрез споразумение, което позволява на Крим да запази своя статут на автономна република като част от Украйна.
 
Кризите в отношенията между Москва и Киев обаче са почти постоянни. Някои изследователи дори наричат този проблем „Новата Студена война”. Проблемите са разнообразни – както териториални, така и свързани с етническите групи. Проблемен е статутът на руското малцинство, Черноморския флот с основна база град Севастопол, а полуостров Крим също води до напрежения. Споровете за остров Коса Тузла са част от дългосрочните проблеми, като и двете страни до скородоскоро го смятаха за своя територия.
 
В началото на 90-те години отношенията между двете страни претърпяват своята първа (от поредицата) криза. В Киев идва про-западно настроено правителство, което управлява от 1991 г. до 1994 г. Украйна води политика по сближаване със Запада и дистанциране от Русия, а в Конституцията ѝ е записано, че външнополитическата дейност на държавата е насочена към обезпечаването на нейните национални интереси и сигурност чрез осъществяването на мирно и взаимноизгодно сътрудничество с членовете на международната общност, съгласно общоприетите принципи и норми на международното право. Основни цели според Конституцията, са утвърждаването и развитието на Украинската държава като независима, постигането на стабилност на международната сцена, запазването териториалната цялост и неприкосновеност на границите. От това би трябвало да произлизат основните насоки на външнополитическата дейност на държавните власти. Така, през първите си 4 години независимост, страната започва силно разграничаване и отдалечаване от [[Москва]], като настроенията към Изтока, в самите хора, са негативни. Въпреки това, през 1992 г. са установени дипломатически отношения между двете страни. Година по-късно, от страна на Украйна, са приети няколко документа за утвърждаване на външната политика. Например „Основни насоки на външната политика” от 1993 г. и Военната доктрина от 1993 г. Те потвърждават про-западния курс на страната и ясно подчертават, че Украйна не е част от Русия, както и, че преговори с нея ще се водят само на принципа за равнопоставеност. Така се стига до сериозно напрежение в двустранните отношения между Русия и Украйна. Интересен момент тук е, че след разпада на СССР, при формирането на [[ОНД]], са подписани договори, които формират териториалните граници между Русия и Украйна. Проблемът обаче е, че, когато Украйна става независима, тези договори фактически са подписани от субекти, които според международното право вече не съществуват.
Ред 42:
[[Файл:Yulia Tymoshenko November 2009-3cropped.jpg|мини|Юлия Тимошенко]]
 
Тук е на лиценалице чист парадокс. Про-западно настроената Тимошенко е съдена и осъдена на 7 години затвор за превишаване на пълномощията си по сключване на неизгоден за нейната страна газов договор именно с Русия. В тази присъда Русия вижда огромна антируска кампания, която се води в Украйна. Според Москва въпросните договори са взаимоизгодни. Казусът е любопитен, защото ако целта му е една, то постигнатото е съвсем различно. Твърди се, че делото срещу Тимошенко е използвано от Янукович като средство, с което да опровергае обвиненията, че е руски Троянски кон в Украйна. Напротив – той следва Конституцията на страната и иска да я направи независима. Работи за правдата и е политически обективен, тоест – не клони нито на Запад, нито на Изток, работи само за Украйна. Отношението към Тимошенко обаче, както и спорният изход от делото, не доведоха до желаните цели. От [[Брюксел]] се чуха обвинения към Янукович и опитът му да „разчисти политическите си сметки”, а Русия се прояви поредното си недоволство към наслагването на антируските идеи в Украйна. В крайна сметка обаче повечето негативи бяха чути от Брюксел, а последствията – руската позиция в Украйна се укрепи.
 
== Съюзи и договори ==