Панарет Пловдивски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x тире, 2 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 22:
След края на Руско-турската война в 1878 година Панарет, по думите на патриарх Кирил Български, е:
{{цитат|един от непримиримите участници в съпротивата срещу Берлинския договор, имайки
Сътрудничи на вестниците „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“ (1870), „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1870 – 1871), „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“ (1874), списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“ (1875) и вестник „[[Напредък (1874 – 1877)|Напредък]]“ (1876 – 1877). Автор е на „Надгробное пение или последование утренное во святую и великую суботу. Нарядил по нов устав и издал със свое иждивение П. Панарет, сингел на Бълг. църква при Фенер, Цариград. Везирхан № 20, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“. Умира в Пловдив в 1883 година.<ref name="ЕБ">Енциклопедия България. Том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.495.</ref> Панарет е пловдивски митрополит до смъртта си в 1883 година.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия, 1870 – 1879. БАН, София, 1989, стр. 328.</ref>
| |||