Петревене: Разлика между версии

Според неотдавна разкрития данъчен регистър Тахрир [[Дефтер]], в ранния османски период (до към 1516 г.) Петревене е било средищния център на областта (тур. [[каза|казá]]) ''Мроморнича'' (бълг. '''[[Мраморница]]''') от окръга (тур. санджак) Никболу (бълг. [[Никопол]]) на [[Османската империя]]. Мраморница е обхващала сегашните селища [[Бъркач]], [[Карлуково]], [[Крушовица (Област Плевен)|Крушовица]], [[Лепица]], [[Луковит]], Петревене, [[Петърница]], [[Орешене (Област Ловеч)|Орешене]], [[Реселец]], [[Рупци (Област Плевен)|Рупци]], [[Садовец]], [[Сухаче]], [[Тодоричене]], [[Червен Бряг]], [[Чомаковци]] и др.<ref>{{cite web|title=Gozler, Kemal. Карта на района на Мраморница|url=http://www.kemalgozler.com/lofaca-pomak-koyleri-haritalari.htm}}</ref> Граничила е с казите на Никопол - от север (вкл. Глава, Койнаре), Ловеч - от изток (вкл. Торос, Дерманци, Градешница), Киево (в района на Гложене) - от юг (вкл. Беленци, Хубавене), Неделино и Враца - от запад (вкл. Роман, Бяла Слатина). До към 1585 г., а може би и по време на [[Втората българска държава]], Петревене е носило две имена -- ''Мрамор'' и ''Петревен'', или тяхнитехни варианти и вероятно е било център на област, пак Мраморница. В Тахрир [[Дефтер]] се споменава за пръв път през '''1430 г.''' с първо име '''Мрамор''' (тур. Мирамор, Мромор) и с второ име '''Петревe селе''' (тур. ''Бетреве селе''). Тъй като в началото си османската власт е продължила и използвала съществуващите структури на предходните управления, а Тахрир [[Дефтер]] по принцип е копирал съществуващите данъчни системи от пред-османския период, най-вероятно Петревене, под името Мраморница или Мрамор, е било средищен център на областта, вероятно пак със същото име, Мраморница, и по време на [[Втората българска държава]]. През 1479 г. е било отбелязано вече с първо име ''Петревe селе'' и с второ име ''Мромор'' и е имало 26 семейни и едно вдовишко християнски домакинства, докато през 1516 г. е имало 14 семейни и 13 неженени християнски домакинства (1 домакинство/къща = 5 души). В началния османски период като "християни" (или кристияни) били отбелязвани християните-еретици" (павликяни, богомили и др.), докато православните, които били под духовенството на цариградския гръцки патриарх, били отбелязвани като 'Рум милети". В Петревене етнически турци не са живели. Първите помаци в района са се появили в края на XV век. Думата '''[[помак]]''' (преминал към исляма българин -- християнски еретик) възниква най-напред в българската християнско-еретическа езикова среда на Северна България (Ловешко, Тетевенско, Луковитско, бившата казá [[Мраморница]]). Вероятно идва от израза "пó ямак" (в смисъл на "по-голям ямак", подобно на "пó юнак"). Възможно е също да идва и от диалектния израз "помáкан, омáкан, омáчен, помáчен" в смисъл на "оземлен, поземлен, стопанин", снабден с гарантирана "мáка", някогашна диалектна северно-българска дума за имот, собственост, стопанство<ref>Български Етимологичен Речник, София</ref>, за разлика от българите-християни, които преди обявяването на [[Танзимат]]а през 1839 г. не са притежавали гарантирана "мáка".<ref>{{cite book | last = Мантран | first = Робер | year = | title = История на Османската империя | publisher = Рива |page = 472-535 | isbn = 978-954-320-369-7 | ref = }}</ref>