Тридесет и четвърти пехотен троянски полк: Разлика между версии

Тридесет и четвърти пехотен троянски полк е формиран в [[Ловеч]] под името ''Десети пехотен резервен полк'' на 15 февруари 1900 съгласно указ №9№ 9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84№ 84 на княз [[Фердинанд I]] се развръща от една в две дружини и се преименува на 34^-ити пехотенПехотен троянски полк. Част е от състава на 2^-ра бригада на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5^-а пехотна дунавска дивизия]].<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 57 – 58</ref>

Полкът са формира през 1899 г., след реформа в [[Българска армия|Българската армия]], като X- и пехотен Резервен полк. От 1903 г. носи името XXXIV- и пехотен Троянски полк. Включен е в състава на [[Девета плевенска пехотна дивизия]] от 1904 г. ГарнизонаГарнизонът пана полка в мирно време е в [[Ловеч]]. Наречен е „Троянски“ поради преобладаващия брой войници от Балканския край.

На 17 септември 1912 от състава на [[Тридесет и трети пехотен свищовски полк|33^-ити]] и [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк|34^-ити полк]]Полк се формира [[Петдесет и четвърти пехотен битолски полк|54^-и пехотен полк]].<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref>

С бърз настъпателен бой само за броени дни, 34-ити Троянски полк достига до Одринската крепост. В късната есен на [[1912]] г. е прехвърлен и участва в атаката на укрепената линия „Чаталджа“. Атаката на Първа и Трета [[Българска армия]] срещу турската армия завършва с неуспех на [[5 ноември]] [[1912]] г., но благодарение на героизма на българските войници позициите край града са удържани и блокираната там османската войска не успява да настъпи в помощ на обсадения [[Одрин]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/chudesa_po_bojnite_poleta.htm#4 www.pravoslavieto.com]</ref> Българските военни гробища на Чаталджа са унищожени в края на Втората балканска война.

През [[Междусъюзническата война]] (1913) воюва със сърбите при „Дренова глава“, хребета „Росуля“ и Балта Бериловци; с гърците западно от [[Мехомия]], където при втората контраатака при „Тепси Табия “ загива знаменосецът фелдфебел Данаил Узунов. На 23 май 1913 г. с руски кораби 34-ти и полкПолк се отправя за [[Варна]], откъдето с влак на 26 юни 1913 г. е превозен до [[Бойчиновци]]. При прекратяване на военните действия, част от офицерите и войниците на полка отказват да се предадат на румънците. Организират начело с фелдфебел Иван Ковашки отбраната на прохода Петрохан, където спират преминаването на румънските войски към София. Получава се спешна телеграма от началника на генералния щаб част от най-проявилите се войници да се извозят с влак в Кресненското дефиле срещу настъпващата гръцка армия. След края на войната фелдфебел Иван Ковашки е награден и с четирите степени на войнишкия кръст за храброст.<ref>По пътищата на безсмъртието”– спомени на участниците във войните за национално обединение от Ловешко и Троянско, Вт., 2010; Спомени на полковия знаменосец фелдфебел Иван Ковашки</ref>.

[[Файл:33-34-58 pehoten polk 1916.jpg|мини|300px|Офицери от [[Тридесет и трети пехотен свищовски полк|33^-ити]], 34^-ити и [[Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк|58^-и]] пехотни полкове. При [[Дойран]], 1916 г.]]

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 2^-ра бригада от [[Девета плевенска пехотна дивизия|9^-а плевенска пехотна дивизия]]. На 11 септември 1915 от състава на [[Тридесет и трети пехотен свищовски полк|33^-ити]] и [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк|34^-ити полк]]Полк се формира [[Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк|58^-и пехотен резервен полк]].<ref name="psv_kes" />

Полкът участва в отбранителните боеве при “[[Дойранска епопея|Дойран]] през април- – май 1917 г. и през септември 1918 г.

Съглашенска групировка в ограничен състав атакува на 9 и 10 февруари 1917 г. позициите на 34-ти пехотенПехотен полк на височината „Княз Борис“. Полкът с решителна контраатака отблъсва противника. На 21 февруари отново е атакувана предната позиция. Завързва се ожесточен бой, дивизионната артилерия с двудневен огън принуждава съглашенските войски да се оттеглят на изходните си позиции. Съглашенското командване пристъпва към систематичен артилерийски обстрел по междувременно добре укрепените позиции на отбраняващата се Девета плевенска пехотна дивизия, която отстои на 0,8 – 1,5 км от линията на бойното охранение.

34-ти полкПолк дава особено много жертви през голямата априлска офанзива на англичаните. Боевете за пробив в отбраната на Девета плевенска пехотна дивизия започват на 22 април и продължават с малки паузи до 9 май 1917 г. Ударът на противника се предшества отново от 4-дневна масивна артилерийска обработка (почти 100 хиляди изстреляни снаряда). Голяма част от земнонасипните и дървено-земни съоръжения на предната българска позиция са разрушени. Българското армейското командване разпорежда: ''„§ 2. За да не се оставя противникът безнаказано да разрушава нашите позиции и изобщо да се попречи на неговата дейност, заповядвам: а) Всичката наша артилерия в участъка между [[Вардар]] и [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]] да започне денонощна системна разрушителна стрелба по неприятелските позиции и батареи в същия участък; б) Началникът на Девета пехотна дивизия и началникът на участъка „Вардар“ (командирът на германски отряд от 59-и Пехотен полк – два батальона, развърнати непосредствено до левия бряг на реката) да определят обектите на артилерийската стрелба в участъците си и да я ръководят в съгласие… § 4. За да се предизвика у противника безполезен преграден огън и по-голям разход на бойни припаси, нощно време да се изпращат по-често патрули пред участъците на Девета пехотна дивизия и участъка „Вардар“''. В изпълнение на тази заповед командирът на дивизията генерал-майор Владимир Вазов отбелязва в дневника си: „Дадох заповед нашата артилерия да започне систематичен огън, денем и нощем по неприятелските позиции и батареи“. По допълнителни указания на армейското командване се провежда няколкочасова борба с британските батареи и едночасова контраподготовка, в които са изстреляни почти 10 хиляди снаряда. Пехотата на англичаните започва щурма на Дойранската позиция през нощта на 24 – 25 април. Генерал-майор Вазов пише: ''„След пладне неприятелският огън на три пъти ставаше барабанен. Вечерта, без артилерийска подготовка, неприятелят в състав около 12 дружини стремително настъпи по целия участък на 2-ра бригада на предната позиция срещу заставите „Должели“, „Пловдив“ и „Пипинерата“. Нашата артилерия откри преграден огън. Започна кръвопролитен бой. Пунктовете от предната позиция „Нерезов“, част от „Княз Борис“ и „Пазарджик“, а също и всички застави на 33- ити Пехотен полк паднаха в ръцете на противника. 34- ити Пехотен полк поведе контраатака и след като няколко участъка от предната позиция минаваха от ръце в ръце, най-после на разсъмване, когато изпратих една дружина подкрепа от главната позиция, противникът бе прогонен със страшни загуби… Боят продължи до 8 ч. сутринта на 25 април“''.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/01.htm www.vi-books.com]</ref>

На 8 и 9 май 1918 г. британските части, подкрепяни от своята артиллерияартилерия, отново атакуват и на шест пъти се опитват с пристъп да овладеят участъка на 34-ти пехотенПехотен полк, срещу който в тясна полоса са съсредоточили основните си сили. „С върховни усилия и през килим от трупове, те проникват на отделни места в позицията, но всеки път българите с незабавни контраудари ги отхвърлят на изходните им позиции.“ Понесли невъобразими загуби, британците се оттеглят. Най-много загинали бойци са от 7-маа рота на 34- ити Пехотен полк. В предсмъртните си часове на 9 май 1918 г. младши подофицер Цочо Пенков Стоянов пише: ''„В дойранските пусти балкани с англо-френските тежки войски се срещнахме. Дълбоки тааби (окопи) изкопахме. Пет метра дълбоко се закопахме. Юнашки бой се захвана година и половина. Крачка назад не се върнахме“.'' <ref>[http://forum.oragie.com/viewtopic.php?t=3272 forum.oragie.com]</ref>) Командването на полка съставя пълен списък на загиналите озаглавен „Книга на безсмъртните“. Съдържа 1044 имена. През 2005 г. е издаден фототипно от [[Регионален исторически музей, Ловеч]].<ref>Книга на безсмъртните, редактор Иван Лалев, Вт., 2005</ref>

Полковият знаменосец [[фелдфебел]] [[Иван Ковашки]], впоследствие свещеник в [[Априлци]], е пълен кавалер на Войнишкия кръст „За храброст“. С героизъм, смелост и весел нрав се отличава полковият адютант Цоко Коев. Капелмайсторът на полка [[Камен Луков]] му посвещава марша „Весели и в боя“., Иостанал днес екато церемониален марш на българската войска. На 26 септември 1916 г. [[Гео Милев]] е зачислен като [[взвод]]ен командир от 2-ра рота на 34-ити Пехотен полк. Той се отправя на фронта към връх „Кала-тепе“ край Дойран. През есента е в окопите. Там Пишепише импресиите „При Дойранското езеро" и „Ужасът на огнения бич".

Общо в Дойранско са открити следи на 7 български военни гробища от Първата световна война, включително и на загинали от 34-ти пехотенПехотен полк. Унищожен е надписът в чест на загиналите герои от 34-ти Троянски пехотен полк. Доброволци от община Троян през 2007 г. възстановихавъзстановяват с лични средства т. нар. „[[Фердинандова чешма]]“ – паметникапаметникът на цар [[Фердинанд]], който е изграден в памет на загиналите войници от 34- ити Троянски пехотен полк. [http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=67997]

Полкът е разформирован през юли 1919 година, а от състава му се формира 3^-та дружина на [[Седемнадесети пехотен доростолски полк|17^-и пехотенПехотен доростолски полк]]. На 5 юли 1937 година в изпъление на царска заповед №25№ 25 от 2^-ра дружина от [[Втори пехотен искърски полк|33^-ити пехотенПехотен свищовски полк]] се преименува на 34^-ата пехотнаПехотна троянска дружина, която по-късно се развръща в полк с две дружини.<ref name="paf" />

По време на [[България във Втората световна война|Втората световна война]] (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и е дислоциран в село [[Дервиш могила]], след което от 1942 до март 1943 година е на гарнизон в [[Ниш]]. Влиза в състава на [[Първи окупационен корпус]]. В периода 1943 – 1944 г. войници от полка дезертират и преминават на страната на партизаните, а полкът съвместно с 9^-таа ловна дружина взема участие в акции против партизаните в Севлиевска, Ловешка и Троянска околия, като участва и в [[Балванска битка|Балванската битка]].<ref name="paf" />

34^-ти полкПолк е в състава на [[Девета пехотна плевенска дивизия|Девета дивизия]] от [[Втора армия]] (командир генерал-майор [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]]) и участва в първата фаза на войната. Изминава пътя от Ловеч, през [[Пирот]] до [[Нови пазар]]. На 12 и 13 септември 1944 г. е натоварен на влакови композиции в Ловеч и Плевен в посока към западната граница. През [[Кулата]] и [[Сливница]] на 15 септември 1944 г. пристигна в Пирот и заменя по височините край града [[петдесетиПетдесети пехотен нишавски полк|50^-тии Нишавски полк]]. Попътно се попълват командирските длъжности със завършилите предсрочно випускници на [[Военно училище|Военното училище]] и [[ШЗО]]. В състава на полка е и Гвардейска доброволческа рота. Полкови командир е полковник [[Георги Панов]], а по-късно подполковник [[Христо Златарев]].

На 17 септември 34^-ти полкПолк започва настъпление по направлението Пирот–Пирот – [[Бела паланка]]–Бабина глава–Осмаково–Паешки– Бабина глава – Осмаково – Паешки камък. При Бабина глава втора рота на поручик Гъмзаков отстъпва, но пета рота с командир подпоручик Стилянов овладява висотата. До 8 октомври загиват 16 бойци от трите дружини и офицерите Георги Георгиев, Петър Матеев и Иван Драгиев. Настъплението продължава към Свърлиг, Кална и [[Ниш]], който пада 14 октомври. Девета дивизия води упорити боеве. Танковата бригада сломява елитната [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген]]. 34^-ти полкПолк изнася тежестта на боя, но по искане на военните ръководители на Югославия, е спрян в блатистите покрайнини, за да „влязат“ първи в гр. Ниш частите на [[Югославска народна освободителна армия (ЮНОА)|Югославската народна освободителна армия (ЮНОА)]].

Следва [[Косовска операция (1944)|Косовската бойна операция]] на Втора армия. На 34 ^-ти полкПолк е заповядано да овладее к. 1018 (Дражана Чука, масив в [[Голак планина]]) и да бъдат ликвидирани противниковите войски от [[Група армии „Е“]]. На 2 ноември полк. Панов дава заповед за атака. II и III-а дружина (капитан Горанов и майор Писаров) заемат изходни позиции. На 5 ноември артилерията обсипва върха със снаряди, дават се жертви, в ръкопашен бой се отличават санитарен подофицер Присадашки, подпоручик Станчо Петков и др. На 6 и 7 ноември има откъслечни боеве. Доброволци, дори от артилерията, атакуват напред, подпоручик Калмуков атакува с рота без успех. На 8 ноември е убит подпоручик Петко Цонев, тежко ранен подпоручик Стоянов. На 18 ноември тежкокартечен взвод на подполковник Колев и артилерията бият върха. С бой, подкрепян от артилерийското отделение от [[Севлиево]], бронеизтребителната рота и инженерно-щурмова рота и в непрекъсната връзка с [[Четвърти пехотен плевенски полк|4-^-ти полкПолк]], 34 ^-ти полкПолк превзема [[Подуево]], [[Вучи трън]], [[Косовска Митровица]] и с. (Платина).

На 24 ноември полкът е на линията Козматин–сКозматин – с. Банска. На 25 ноември достига к. 1096 ([[Рогозна планина]]); на 26 ноември, след продължителна артилерийска подготовка, превзема к. 1219 (връх [[Чапланица]]), на 27 и 28 ноември отхвърля противника на запад и заема удобни позиции южно от село [[Търнава (община Прешево)|Търнава]]. Към него се присъединяват части от 22^-ра дивизия и 13^-тии корпус на Югоармията. Противникът отстъпва и Косовската бойна операция приключва на 30 ноември – в този ден 34^-ти полк влиза в [[Нови пазар (Сърбия)|Нови пазар]]. В операцията са убити 42 войника и един офицер, много са ранени. На 7 декември става награждаване на бойци и командири. На 18 декември полкът се отправя в посока [[Нишка баня]] и отсяда на 26 декември в селата наоколо. На 31 декември с влакова композиция полкаполкът се отправя към Ловеч, където на [[2 януари]] [[1945]] г. е тържествено посрещнат.

В Нишката и Косовската операция загиват 59 бойци от 34^-ти полкПолк, от които 4 офицери, 2 подофицери и няколко отдельонни командири. Повечето от убитите са върнати за погребение в родните места.<ref>[http://vladilovech.narod.ru/34.htm www.vladilovech.narod.ru]</ref>

В състава на полка влизат Ловчанската и Червенобрежката гвардейска рота. Демобилизиран е на 1 май 1945 година. По времето, когато полкът е на фронта, в мирновременния му гарнизон се формира допълваща дружина.<ref name="paf" />

Полкът е разформиран с поверително писмо № 15595 на началника на 9^-таа дивизионна област на 24 януари 1946 г., като срочнослужещите чинове се превеждат в [[Четвърти пехотен плевенски полк|4^-ти пехотенПехотен плевенски полк]].<ref name="dvia">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5083535 ДВИА, ф. 351, История на фондообразувателя]</ref>

[[Панайот Пипков]], който от [[1904]] г. е капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк в Ловеч, пише по текст на [[Стефан Стамболов]] „Напред в бойбой“ “,– марш на полка за духов оркестър.

* [http://ivanpeykovski.blogspot.com/2013/01/34.html Пейковска, Пенка, Печатът за участието на 34-и пехотен Троянски полк в боевете при Дойран. – В: Културно-историческо наследство на Троянския край. Т. 7, Троян, 1994, с. 119 – 129.]