Обикновен дъб: Разлика между версии

''Quercus robur'' е разпространен върху значителна част от европейския континент – от [[Ирландия (остров)|Ирландия]] до [[Урал (планина)|Урал]], достигайки до [[Западна Азия]]. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад – ''Q. r.'' subsp. ''broteroana'' и ''Q. r.'' subsp. ''estremadurensis''; на юг – ''Q. r.'' subsp. ''brutia''; на югоизток – ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora''; на изток – ''Q. r.'' subsp. ''imeretina''. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и речните равнини на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> Подвидът ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora'' – т.нар. дръжкоцветен дъб<ref name="D">Делков, Недялко (1988), ''Дендрология'' (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 146</ref> (''Quercus pedunculiflora '' K.Koch) е установен във всички флористични райони до 800 – 1000 м н.в.<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>; като част от него (синоними) се разглеждат сродните таксони с локално разпространение ''Quercus erucifolia'' Steven, ''Quercus longipes'' Steven и ''Quercus mestensis ''Bondev & Gančev – съответно ''еруколистен''<ref name="TSUSSR">{{икона|ru}} С. Я. Соколов (ред.), (1951), ''Деревья и кустарники СССР'' '''II''', Москва/Ленинград: „Издателство Академии Наук СССР“, с. 475</ref>, ''низинен''<ref name="D"/> и [[Местенски дъб|''местенски'' дъб]].