Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Съкр. д-р без точка |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
| име = Руско-турска война (1877 – 1878)
| конфликт = [[Източен въпрос]] (1875 – 1878)
| картинка =
| описание = [[Паметник на свободата|Паметникът на свободата]] на връх [[Шипка (връх)|Шипка]]
| период =
| място = Източните [[Балканския полуостров|Балкани]], [[Кавказ]]
| резултат = • Победа за [[Русия|Руската империя]]
| страна1 = {{флагче с име|Русия|1878|Руска империя}}<br>{{флагче с име|Румъния}}<br>{{флагче с име|Q2548289||Българско опълчение}}<br>{{флагче с име|Черна гора|1878}}<br>{{флагче с име|Сърбия|1878}}
| командир1 = {{флагче|Русия|1878}} [[Александър II (Русия)|Александър II]]<br>{{флагче|Русия|1878}} [[Николай Николаевич]]<br>{{флагче|Русия|1878}} [[Михаил Николаевич]]<br>{{флагче|Румъния}} [[Карол I (Румъния)|Карол I]]<br>{{флагче|Сърбия|1878}} [[Милан I]]<br>{{флагче|Черна гора|1878}} [[Никола I]]▼
▲|резултат = Победа за [[Русия|Руската империя]]. Териториална подялба на османски владения между [[Велики сили|Великите сили]]. [[Карс]] и [[Южна Бесарабия]] стават част от Руската империя. [[Великобритания]] придобива остров [[Кипър]]. [[Австро-Унгария]] окупира [[Босна и Херцеговина]]. Възстановяване на българската държавност чрез създаване на васално [[Княжество България]]. Признаване на независимостта на васалните дотогава княжества [[Румъния]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]].
|
| сила1 = '''Руска армия''' (в началото на войната): 185 000 в Румъния и 100 000 в Кавказ<ref name="ibt2-544">{{cite book | last = Генчев | first = Н. | coauthor = Цветана Георгиева | title = История на България XV – XIX век. Том 2 | publisher = Издателска къща „Анубис“, | location = София | year = 1999 | isbn = 954-426-205-9 | pages = 544}}</ref><br>'''румънци''': 60 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''сърби''' (от декември 1877): 56 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''черногорци''': 30 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''българи''': 7500 в [[Българското опълчение]]<ref>Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на [[БАН]], 1978, с. 557.</ref> и значителен брой [[Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)|доброволци]]▼
▲|страна2 = {{флагче с име|Османска империя|1878}}
| сила2 = '''Османска армия''' (в началото на войната): 281 000 на Балканския и на Кавказкия фронт<ref>Мерников А. Г., Спектор А. А. Всемирная история войн. – Мн.: Харвест, 2005. – стр. 376, ISBN 985-13-2607-0.</ref>▼
▲|командир1 = {{флагче|Русия|1878}} [[Александър II (Русия)|Александър II]]<br>{{флагче|Русия|1878}} [[Николай Николаевич]]<br>{{флагче|Русия|1878}} [[Михаил Николаевич]]<br>{{флагче|Румъния}} [[Карол I (Румъния)|Карол I]]<br>{{флагче|Сърбия|1878}} [[Милан I]]<br>{{флагче|Черна гора|1878}} [[Никола I]]
| жертви1 = '''руски''': 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си)<ref name="botadded">{{cite book | last = Урланис | first = Б. | title = Войны и народонаселение Европы. Людские потери вооруженных сил европейских стран в войнах XVII–XX вв | location = Москва | publisher = Издательство социально-экономичесской литературы | year = 1960 | pages = 129}} [http://scepsis.net/library/id_2140.html]</ref>, 82 636 починали от болести{{hrf|Урланис|1960|288}}<br>'''румънски''': 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали<ref name="encbg5-862">Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на [[БАН]], 1986, с. 862.</ref> (1350 убити{{hrf|Урланис|1960|105}})<br>'''сръбски''':718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени{{hrf|Урланис|1960|360 – 361}}<br>'''български''': 1 347 души от [[Българското опълчение]],<ref name="encbg5-862"/> значителни загуби сред цивилното население.▼
| жертви2 = 17 000 убити{{hrf|Урланис|1960|105}}, 60 000 починали{{hrf|Урланис|1960|356}})▼
▲|сила1 = '''Руска армия''' (в началото на войната): 185 000 в Румъния и 100 000 в Кавказ<ref name="ibt2-544">{{cite book | last = Генчев | first = Н. | coauthor = Цветана Георгиева | title = История на България XV – XIX век. Том 2 | publisher = Издателска къща „Анубис“, | location = София | year = 1999 | isbn = 954-426-205-9 | pages = 544}}</ref><br>'''румънци''': 60 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''сърби''' (от декември 1877): 56 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''черногорци''': 30 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''българи''': 7500 в [[Българското опълчение]]<ref>Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на [[БАН]], 1978, с. 557.</ref> и значителен брой [[Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)|доброволци]]
▲|сила2 = '''Османска армия''' (в началото на войната): 281 000 на Балканския и на Кавказкия фронт<ref>Мерников А. Г., Спектор А. А. Всемирная история войн. – Мн.: Харвест, 2005. – стр. 376, ISBN 985-13-2607-0.</ref>
▲|жертви1 = '''руски''': 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си)<ref name="botadded">{{cite book | last = Урланис | first = Б. | title = Войны и народонаселение Европы. Людские потери вооруженных сил европейских стран в войнах XVII–XX вв | location = Москва | publisher = Издательство социально-экономичесской литературы | year = 1960 | pages = 129}} [http://scepsis.net/library/id_2140.html]</ref>, 82 636 починали от болести{{hrf|Урланис|1960|288}}<br>'''румънски''': 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали<ref name="encbg5-862">Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на [[БАН]], 1986, с. 862.</ref> (1350 убити{{hrf|Урланис|1960|105}})<br>'''сръбски''':718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени{{hrf|Урланис|1960|360 – 361}}<br>'''български''': 1 347 души от [[Българското опълчение]],<ref name="encbg5-862"/> значителни загуби сред цивилното население.
▲|жертви2 = 17 000 убити{{hrf|Урланис|1960|105}}, 60 000 починали{{hrf|Урланис|1960|356}})
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''Руско-турската война (1877 – 1878)''' между [[Руска империя|Руската империя]] и [[Османска империя|Османската империя]] е десета в поредицата от [[Руско-турски войни]]. Важна част от изострянето и решаването на [[Източен въпрос|Източния въпрос]] през 1875 – 1878 г.
| |||