Разлика между версии на „Елсуикски крайцери“

м
редакция без резюме
м
м
== Зараждане ==
=== Канонерски лодки ===
Корабостроителното поделение на компанията ''Sir W.G. Armstrong & Company'' се появява благодарение на желанието на [[Уилям Армстронг]] ({{lang|en|William George Armstrong}}) да разшири дейността си и да строи бойни кораби, снабдени с артилерия собствено производство. През 1867 г. Армстронг подписва съглашение с Чарлз Мичел ({{lang|en|Charles Mitchell}}) – собственик на [[корабостроителница]] в град [[Нюкасъл ъпон Тайн]], разположена в района на Елсуик, за строителство на военни кораби на нейните [[стапел]]и<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|местомясто = Gravesend|издательствоиздателство=World ship society|год дата=1999|pages страници= 9|isbn= 0-905617-89-4}}</ref>. За ръководител на корабостроителния отдел е назначен [[Джордж Рендел]] ({{lang|en|George Wightwick Rendel}}), който и разработва първите проекти на компанията<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 13}}</ref>.
[[Файл:Alphabetgunboat4.jpg|мини|ляво|250px|Схема на канонерките на Рендел]]
Като новак на пазара на военните кораби, компанията предпочита да започне своята дейност в това направление със строителството на съвсем малки съдове. Тласък за първия им проект е епизодът, свързан с изпитанията на [[Корабна артилерия|корабни оръдия]], конструкция на Армстронг. Тъй като жителите на Тайн роптаят срещу стрелбите близо до техните жилища, а собствен и уединен [[Военен полигон|полигон]] компанията няма, тежкото оръдие е поставено на [[баржа]] и успешно изпробвано на 21 октомври 1865 г. Този опит води Дж. Рендел до идеята за строителство на неголеми [[Канонерска лодка|канонерски лодки]], въоръжени с едно единствено [[оръдие]] голям [[калибър]]<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 22}}</ref>.
 
Първата проектирна от Рендел канонерска лодка „Стаунч“ слиза от [[стапел]]а на 4 декември 1867 г. При скромна водоизместимост – 180 тона, и доста умерена цена – само 6700 [[Британска лира|лири]], тя има солидна огнева мощ за действия в крайбрежната зона, тъй като е въоръжена с 229-mm оръдие<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages = 24}}</ref>. Проектът произвежда впечатление и получава значителен брой поръчки. Общо компанията „Армстронг“ построява 23 канонерки от този тип<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 23}}</ref>. Самите кораби получават условното наименование [[„Азбучни“ канонерски лодки|„канонерките на Рендел“]] или „канонерки-ютии“ ({{lang|en|Flat-iron gunboat}}) поради приликата има с [[ютия|ютиите]] от онова време. Това са плоскодънни кораби с [[водоизместимост]] около 250 [[регистров тон|тона]] и дължина около 30 [[метър|метра]]. Те имат [[парна машина]] и максимална [[скорост]] не повече от 9 [[възел (скорост)|възела]]. Тяхното единствено въоръжение е голямо [[оръдие]] с калибър от 229 до 305 милиметра<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 32}}</ref>. Оръдието може да се прицелва самостоятелно само по вертикала, а по хоризонталната плоскост наводката става със завой на самия кораб. [[Мореходни качества|Мореходността]] им е крайно лоша.
 
Такива кораби за известно време представляват изгодно оръжие, тъй като носят мощно оръдие при много ниска стойност<ref> {{cite|автор = Киселёв Д. В.|заглавие = Канонерки Рэндела на службе Китайской империи|издание = Морская кампания|год дата= 2010|номер = 4|страницы страници= 10}}</ref>. Обаче практиката от тяхното използване в бойните действия показва, че те могат да бъдат до определена степен ефективни само при условията на абсолютно [[господство по море]] и при пълен [[щил]]. Даже слабо вълнение напълно изключва наводката на оръдията им по целта, а [[скорострелност]]та им е крайно ниска. При пълното отсътствие на бронева защита това ги прави лесна плячка за корабите, въоръжени със скорострелна артилерия, макар и с по-малък калибър<ref> {{cite|автор = Киселёв Д. В.|заглавие = Канонерки Рэндела на службе Китайской империи|страницы страници= 11}}</ref>. Опитът да се използват в бой против сериозен противник, направени от [[Бейянски флот|китайския флот]] срещу [[Военноморски сили на Франция|френския флот]] в сражението при [[Битка при Фуджоу (1884)|Фуджоу]] ([[Френско-китайска война|Френско-китайската война]]) и срещу [[Императорски военноморски сили на Япония|японския флот]] в [[Битка при Ялу (1894)|сражението при Ялу]] ([[Китайско-японска война (1894 – 1895)|Китайско-японската война от 1894 – 1895]]) показват, че те са неспособни да се противопоставят на големите мореходни кораби и успяват да произведат само един – два [[изстрел]]а преди своята гибел<ref> {{cite|автор = Киселёв Д. В.|заглавие = Канонерки Рэндела на службе Китайской империи|страницы страници= 12}}</ref>.
 
По-добро използване на малките канонерки с тежко въоръжение се оказва обстрела на брегови цели и непосредствената поддръжка на своите войски, в каквато роля те се използват занапред.
=== Небронирани крайцери ===
[[Файл:Chaoyong2.jpg|мини|250px|Схема на крайцерите от типа „Чаоюн“]]
Независимо от успешните продажби на канонерски лодки, ръководството на „Армстронг“ се притеснява за бъдещето на предприятието. Значителна и стабилна печалба обещават само строителството на достатъчно големи и скъпоструващи военни кораби, но за това са необходими и солидни капиталовложения. Дж. Рендел предлага изход от сложното положение с доста оригинален проект – да се създават по-големи бойни единици, като се съединят две канонерки с кърмите и така да се получи мореходен кораб<ref name="К1">{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = „Богатые корабли“ для „бедных родственников“|издание = Моделист-конструктор|год дата= 2007
|номер = 2|страницы страници= 19}}</ref>.
 
При разработката на новия проект Рендел залага преди всичко на мощно настъпателно въоръжение, защитата е сведена до минимум и трябва да се компенсира с висока за края на 1870-те години скорост. За класификацията на тези кораби има различни мнения. Самият Дж. Рендел ги нарича ''„самостоятелен клас военноморски сили, способни да изпълняват задачи, недостъпни за канонерките“'''<ref>{{cite|автор = Киселёв Д. В.|заглавие = „Чаоюн“ и „Янвей“ – от канонерок к крейсерам|издание = Морская кампания|год дата= 2010|номер = 6|страницы страници= 3}}</ref>.
[[Файл:Japanese gunboat Tsukushi.jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Цукуши“]]
Потенциалните купувачи трябва да се заинтригуват от съчетанието между ниската цена, солидно въоръжение от две 254-mm оръдия, което прави тези кораби потенциално опасни противници даже за стационерите на великите държави, а също и сравнително високата скорост<ref name="К1"/>. Предложението на „Армстронг“ предвижда цени в диапазона 80 000 – 100 000 фунта стерлинги и срокове за построяване 15 – 18 месеца<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 49}}</ref>.
 
Новият проект е първоначално предложен на Китай и предизвиква интереса на китайския канцлер Ли Хунджан, който управлява Бейянския флот на императорски Китай<ref name="С1">{{cite|автор = Киселёв Д. В.|заглавие = „Чаоюн“ и „Янвей“ – от канонерок к крейсерам|страницы страници= 2}}</ref>. Но първият купувач на този тип крайцери става [[Военноморски сили на Чили|военноморският флот на Чили]], който води по това време [[Втора тихоокеанска война|война]] с [[Перу]]. „Артуро Прат“ е заложен на стапелите Уокър на 2 октомври 1879 г., но веднага след това темпът на строителството рязко пада, тъй като след пленяването на 8 октомври 1879 г. на перуанския монитор [[Уаскар (монитор, 1865)|„Уаскар“]] чилийците получават явно превъзходство в морето и нямат спешна нужда от нова бойна единица<ref name="С1"/>. В резултат правителството на Чили обявява „Артуро Прат“ за продан и на 16 юни 1883 г. той е изкупен от правителството на [[Япония]] и влиза в състава на японския флот с името „Цукуши“<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 51}}</ref>. Китайският флот получава през 1881 г. два крайцера от типа [[Бронепалубни крайцери тип „Чаоюн“|„Чаоюн“]] – „Чаоюн“ и „Янгвей“<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 48}}</ref>.
 
Проектът „Чаоюн“/„Цукуши“ предизвиква голям, макар и преувеличен [[ентусиазъм]] от страна на [[Обществено мнение|обществеността]]. Вестник [[The Times|„Таймс“]] ({{lang|en|The Times}}) в броя си от 26 юни 1881 г. отбелязва:
{{цитат|
''„…Нито един неброниран съд не може да се сравни с тези кораби по въоръжение, както и нито един броненосец не може да се състезава с тях по скорост. Огневата им мощ ги прави най-силните небронирани кораби, а далекобойността и разрушителното действие на техните оръдия им позволяват дори до определена степен да се справят с броненосците, тъй като те могат да избират дистанцията, а те самите са трудна мишена благодарение на малките им размери“''|Brook P.Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages = 50|страницы страници= 16}}</ref>}}.
 
По мнение на специалистите от [[Британско Адмиралтейство|британското Адмиралтейство]] обаче, корабите от този тип имат маса недостатъци. Тяхната номинално висока скорост може да се поддържа само ограничено време, защитата практически отсъства, а по автономност и особено по мореходност те съвършено не съответстват на изискванията отправени към крайцерите<ref>{{cite|автор = Киселёв Д. В.|заглавие = „Чаоюн“ и „Янвей“ – от канонерок к крейсерам|страницы страници= 6}}</ref>.
 
=== „Есмералда I“ ===
[[Файл:Cruceroesmeralda1884.jpg|мини|ляво|300px|Бронепалубният крайцер „Есмералда“.]]
Крайцерът [[Есмералда (бронепалубен крайцер, 1883)|„Есмералда“]], заложен през 1881 г., става логическо развитие на проекта „Чаоюн“/„Цукуши“ и представлява негова значително усъвършенствана версия<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 53}}</ref>. Купувачът – чилийският флот, пожелава да получи максимум бойна мощ в минимум водоизместимост. За решаване на тази задача Рендел използва практически всички съществуващи тогава нововъведения. Корпусът на „Есмералда“ е стоманен, има [[двойно дъно]] и е разделен на множество отсеци. Карапасната (черупковидна) [[бронирана палуба]] се простира по цялата дължина на кораба и прикрива [[машинно отделение|машините]], [[погреб за боеприпаси|погребите]] и [[Румпелно отделение|рулевото устройство]]. Защита за бордовете са въглищните бункери. За кораб с водоизместимост едва 2950 тона, „Есмералда“ има необикновено мощно въоръжение – две 254-mm и шест 152-mm оръдия, без да се броят малокалибрените<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 52}}</ref>.
 
Проектът също има и недостатъци. Височината на борда се оказва много малка и не дава уверено плаване в бурни води, макар за Чили това да не е критично. Скорострелността на тежките оръдия е прекалено ниска. Британското Адмиралтейство подлага проекта на необикновено рязка критика, доказвайки, че „Есмералда“ съвършено не съответства на стандартите на Кралския флот по отношение на здравина, защитеност, мореходност и автономност<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 54}}</ref>. Въпреки това проектът прави фурор в чуждите военноморски кръгове и предизвиква вълна от поръчки от страна на флотовете на второстепенните държави, които в значителна степен благодарение на това успяват да създават относително съвременни военноморски сили. Така „Есмералда“ става стандарт за ранните експортни крайцери на „Армстронг“, получили във военноморската литература названието '''„елсуикски крайцери“'''<ref name="К1"/>. Още повече „Есмералда“ често се разглежда от специалистите като [[прототип]] на всички построени по-късно [[Бронепалубен крайцер|бронепалубни крайцери]]<ref>{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910|местомясто = М|издательствоиздателство = АСТ|год дата= 2006|страницы страници= 163|isbn = 5-17-030194-4}}</ref>.
 
Уилям Армстронг доказва, че в лицето на бронепалубните крайцери, въоръжени с [[корабна артилерия#според калибъра|голямокалибрена]] артилерия, [[Броненосец|броненосците]] получават страшен противник. Тъй като за стойността на един броненосец могат да се построят четири такива бронепалубни крайцера, се твърди, че обладавайки преимущество в скоростта и броя на оръдията, крайцерите ще засипят буквално с град от снаряди броненосеца, ще го извадят от строй, а след това ще доунищожат противника с торпеда<ref>{{cite|автор = Виноградов С. Е. Федечкин А. Д.|заглавие = Броненосный крейсер „Баян“ и его потомки. От Порт-Артура до Моонзунда|местомясто = М|издательствоиздателство=Яуза:ЭКСМО|год дата=2011|страницы страници= 7|isbn= 978-5-699-51559-2}}</ref>.
 
== Развитие ==
; С тежка артилерия
[[Файл:Italian_cruiser_Giovanni_Bausan_LOC_4a04852v.jpg|мини|ляво|250px|Бронепалубният крайцер „Джовани Бозан“]]
Ефектът, произведен от „Есмералда“, води до нови поръчки, тъй като конструкцията на кораба е оценена в този момент като най-напредничава<ref>{{cite|автор = Osborne E.W.|заглавие = Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact|местомясто = Denver, USA|издательствоиздателство = ABC-CLIO|год дата= 2004|pages страници= 37|isbn = 1-85109-369-9}}</ref>. Още преди спускането на чилийския крайцер на вода, подобен кораб поръчва [[Кралство Италия|Италия]]. [[Реджия Марина|Италианският кралски флот]] след [[Битка при Лисса|поражението при Лисса]] се стреми да възстанови своята мощ, но изпитва остър дефицит на средства. В тази ситуация малкият и евтин, но мощно въоръжен крайцер на „Армстронг“, изглежда доста привлекателен, а показателите мореходност, [[далечина на плаване]] и автономност за италианския флот никога не са били смятани за първостепенни<ref name="К2">{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = „Богатые корабли“ для „бедных родственников“|страницы страници= 20}}</ref>.
 
На 21 август 1882 г. „Армстронг“ в Уокър залага бронепалубния крайцер [[Джовани Бозан (бронепалубен крайцер, 1883)|„Джовани Бозан“]], повтарящ „Есмералда“ и станал последен проект за Джордж Рендел за компанията<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 56}}</ref>. В строй той влиза през 1885 г. и според специфичната италианска класификация се води „таранен торпеден кораб“ ({{lang|it|Ariete-torpediniere}})<ref>{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910|страницы страници= 260}}</ref>. Проектът толкова се харесва на командването на флота, че то пожелава да построи на националните си стапели цяла серия крайцери по образец на „Джовани Бозан“. Но нивото на италианската корабостроителна промишленост се оказва доста по-ниско от британското, и крайцерите от типа [[Бронепалубни крайцери тип „Етна“|„Етна“]], влезли в строй през 1887 – 1889 г.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905|местомясто = L.|издательствоиздателство = Conway Maritime Press|год дата= 1979|pages страници= 348|isbn = 0-85177-133-5}}</ref>, се оказват неудачни, доста отстъпващи на своя прототип<ref name="К2"/>.
[[Файл:Japanese cruiser Naniwa in 1887.jpg|мини|250px|Крайцерът „Нанива“, 1887 г.]]
Следващите поръчки за крайцерите на „Армстронг“ пристигат от Япония. През пролетта на 1884 г. са заложени два бронепалубни крайцера от типа [[Бронепалубни крайцери тип „Нанива“|„Нанива“]] – [[Нанива (бронепалубен крайцер, 1885)|„Нанива“]] и [[Такачихо (бронепалубен крайцер, 1885)|„Такачихо“]]<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905|pages страници= 226}}</ref>. Проектът е разработен от новия главен строител на „Армстронг“ Уилям Уайт. Основавайки се на конструкцията на „Есмералда“, Уайт доработва проекта по отношение на по-добра защитеност и мореходност. Височината на надводния борд е увеличена, което позволява да се издигне и бронираната палуба над [[водолиния]]та. Водоизместимостта също нараства, но сега корабите са по-стабилни в бурно море<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 58}}</ref>. Определен минус за „Армстронг“ е поставянето на крайцерите на артилерия производство на [[ТюсенКруп|Круп]] (Friedrich Krupp AG Hoesch-Krupp), което е направено по искане на заявителя, но впоследствие и двата крайцера са превъоръжени със скорострелна артилерия производство на „Армстронг“<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 59}}</ref>. „Нанива“ и „Такачихо“ стават първите бронепалубни крайцери в японския флот.
 
Изглеждащият като удачен проект поражда и подражание в други страни. [[Военноморски сили на Испания|Испанският флот]] поръчва на компанията „Томпсон“ от [[Глазгоу]] доста близкия по тип крайцер [[Бронепалубни крайцери тип „Рейна Регенте“|„Рейна Регенте“]]<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905|pages страници= 384}}</ref>, а след това сам строи още два такива – „Алфонсо XII“ и „Лепанто“. [[Военноморски сили на Австро-Унгария|Австро-Унгарският флот]] също получава двойка еднотипни малки бронепалубни крайцери с тежки оръдия – [[Бронепалубни крайцери тип „Кайзер Франц Йосиф I“|„Кайзер Франц-Йосиф I“]] и „Кайзерин Елизабет“, построени от собствени корабостроителници<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905|pages страници= 278}}</ref>.
 
Независимо от поръчките за крайцери с арилерия голям калибър, конструкторите на фирмата съзнават, че тежките оръдия не са оптималното въоръжение за толкова малки кораби. Скорострелността на 254-mm оръдия не надминава един изстрел на 3 минути, което е съвършено недостатъчно за надеждното поразяване на целите. Такава ситуация може да е приемлива само до появата на скорострелна артилерия среден калибър, която е способна да потопи малките „елсуикски“ крайцери с големите им оръдия още преди те да успеят и един път да уцелят своята цел<ref name="К2"/>. Както отбелязва [[Владимир Костенко]]:
{{цитат|
''„Увлечението по бронепалубните крайцери с тежки оръдия е временно явление и се оказва възможно само за онзи кратък период, когато артилерията за пореден път взима връх над бронята, вследствие на което площта на брониране при броненосците силно намалява, заради прекомерната дебелина на плочите броня. Реално „елсуикските крайцери“ имат много малко шансове да използват техните тежки, но незащитени оръдия против броненосците, поради реалната възможност от тяхното изваждане от строй още в самото начало на боя от тежките фугасни снаряди на противника. Така развитието на военноморското въоръжение още веднъж потвърждава, че предназначението на бронепалубните крайцери никак не може да е борба с линкорите на неприятеля, а в унищожаването на неговите слаби крайцери“.''|Виноградов С. Е. Федечкин А. Д. Броненосный крейсер „Баян“ и его потомки. От Порт-Артура до Моонзунда<ref>{{cite|автор = Виноградов С. Е. Федечкин А. Д.|заглавие = Броненосный крейсер „Баян“ и его потомки. От Порт-Артура до Моонзунда|страницы страници= 8}}</ref>}}.
 
; Със скорострелна артилерия
[[Файл:StateLibQld_1_199899_Piemonte_(ship).jpg|мини|250px|„Пиемонте“ – първият в света крайцер със скорострелна артилерия]]
Появата на скорострелната артилерия в началото на 1880-те години позволява по нов начин да се погледне на въоръжението на крайцерите. Крайцерът [[Пиемонте (бронепалубен крайцер)|„Пиемонте“]] става първата работа на новия главен конструктор [[Филип Уотс]] за компанията „Армстронг“. Италианският флот пожелава да получи добре въоръжен кораб, развиващ най-голямата възможна скорост при най-малката възможна водоизместимост и умерена цена. Изискванията на платеца като цяло са изпълнени, тъй като „Пиемонте“, влязъл в строй през 1889 г., развива скорост над 22 възела и при това носи въоръжение от шест оръдия калибър 152 mm и толкова на брой 120-милиметрови<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905|pages страници= 349}}</ref>. Фактически крайцерът е наблъскан с въоръжение при водоизместимост само малко под 3000 тона и впоследствие се разделя с част от оръдията, но ефектът от новия кораб е доста голям. „Пиемонте“ прави сензация във военноморските кръгове и компанията започва да получава нови чуждестранни поръчки<ref name="К2"/>.
 
През 1888 г., веднага след спуска на „Пиемонте“, компанията залага нов крайцер, даже без конкретен купувач за момента. Още по време на строежа кораба е купен от Аржентина<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 71}}</ref>. Като въоръжение той носи голямокалибрени, но нескорострелни оръдия Круп и скорострелна артилерия „Армстронг“ среден калибър<ref name="О10">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905|pages страници= 402}}</ref>. След влизането на [[Вейнтисинко де Майо (бронепалубен крайцер, 1890)|„Вейнтисинко де Майо“]] в строй, на стапела по предложение на Уотс почти веднага е заложен нов крайцер, скоро купен от Аржентина и наречен [[Нуеве де Хулио (бронепалубен крайцер)|„Нуеве де Хулио“]]<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 76}}</ref>. Този път корабът е въоръжен само със скорострелна артилерия<ref name="О10"/>.
 
На успешния проект обръща внимание японският флот и през 1893 г. той получава крайцера [[Йошино (бронепалубен крайцер, 1892)|„Йошино“]], който е леко увеличено копие на „Нуеве де Хулио“ с по-мощни машини. На [[корабни изпитания|изпитанията]] той развива максимална скорост над 23 възела и става най-бързоходния крайцер в света за това време<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 79}}</ref>. През 1899 г. версия на този кораб с [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] получава Португалия с името [[Дон Карлуш I (бронепалубен крайцер, 1898)|„Дон Карлуш I“]]<ref>{{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|pages страници= 95}}</ref>. Експериментът с котлите се оказва удачен, но повече не се повтаря. Конструкторите на „Армстронг“ продължават да се придържат към вече остарелите [[Газотръбен котел|огнетръбни котли]].
 
=== Броненосни крайцери ===
 
== Литература ==
* {{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910|местомясто = М|издательствоиздателство = АСТ|годдата = 2006|isbn = 5-17-030194-4}}
* {{cite|автор = Brook P.|заглавие = Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927|местомясто = Gravesend|издательствоиздателство=World ship society|год дата=1999|isbn= 0-905617-89-4}}
* {{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905|местомясто = London|издательствоиздателство = Conway Maritime Press|год дата= 1979|isbn = 0-85177-133-5}}
 
== Външни препратки ==