Разлика между версии на „Линейни кораби тип „Дюнкерк““

|}
В края на XIX и началото на XX век френският флот е вторият по сила след британския, обаче Франция не съумява да удържи тази позиция и влиза във второто десетилетие на XX век с недостатъчен брой съвременни кораби. Френският флот по онова време няма [[линеен крайцер|линейни крайцери]], отсъстват бързоходни [[Лек крайцер|леки крайцери]]. Построените дредноути от [[Линейни кораби тип „Курбе“|типа „Курбе“]], въоръжени с двенадесет 305-мм [[оръдие|оръдия]], значително отстъпват на супердредноутите на [[Великобритания]], [[САЩ]] и [[Япония]], които имат оръдия с [[калибър]] 343 – 381 мм. През 1912 г. е приет новият „Морски закон“, съгласно който флота на Франция към 1922 г. трябва да се състои от 28 [[линеен кораб|дредноута]] и линейни крайцера, обаче този план не е осъществен. По време на [[Първата световна война|световната война]] френският флот получава три [[Линейни кораби тип „Бретан“|линкора от типа „Бретан“]] с десет 340-мм оръдия. Строителството на [[Линейни кораби тип „Норманди“|линкорите от типа „Нормандия“]], с двенадесет 340-мм оръдия в четириоръдейни [[оръдеен купол|кули]] е спряно, тъй като всички сили са насочени към нуждите на сухопътния фронт. Планираните линейни крайцери даже не са заложени. Войната отслабва [[икономика]]та на Франция, за това недостроените корпуси на линкорите от типа „Нормандия“ са предадени за скрап. Изключение е направено само за корпуса на линкора „[[Беарн (самолетоносач, 1920)|Беарн]]“, който е достроен като [[самолетоносач]]{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 33}}{{sfn|Сулига|1995|с = 3 – 4}}.
 
На [[Вашингтонска конференция|Вашингтонската конференция от 1921 – 1922 г.]] за ограничаване на морските въоръжения е приет лимит за [[водоизместимост|стандартна водоизместимост]] за новите линкори от 35 000 [[тон|английски (дълги) тона]] (35 560 т). Съгласно договора линейният флот на Франция е приравнен към този на флота на [[Италия]], и неговата сумарна водоизместимост се ограничава на 175 000 английски тона (177 800 т). За всяка страна е съставен график за строителството на нови кораби за замяна на старите. Договорния лимит от 175 000 д. тона за Франция започва да действа след замяната на всички стари кораби, през 1936 г. Докато за другите страни до 1930 г. има „линкорна ваканция“, и нови линкори не се строят, Франция има възможност да заложи в периода 1927 и 1929 г. линкори. Техния брой не е ограничен, достатъчно е тяхната водоизместимост, на всеки поотделно, да не надхвърля 35 000 т, и Франция има възможността да избира тази квота така, както сметне за необходимо{{sfn|Dulin, Garzke|1980|с = 34}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}<ref group="Коментари">Освен Франция, такова право получава и Италия.</ref>.
 
== Коментари ==