Линейни кораби тип „Дюнкерк“: Разлика между версии

През 1926 г. началника на френския щаб [[адмирал]] Анри Сален ({{lang|fr|Henri Salaun}}) издава задание към техническата служба по корабостроене за разработката на капитален кораб със стандартна водоизместимост 17 500 дълги тона. Основната задача на новия линкор трябва да бъде борбата с „[[тежък крайцер|вашингтонските]]“ крайцери. Тъй като строящите се италиански крайцери трябва да развиват висока скорост, в техническото задание за линкора се уточнява неговата 35-възлова скорост. Схема за този проект не е съхранена. За основен начин на бой се смятта преследването на по-слабо въоръжения противник, за това осемте 305-мм оръдия трябва да бъдат разположени в четириоръдейни кули, разположени в носовия край{{sfn|Jordan French Battleships|19|2}}. За достигането на 35 възела скороста при зададената водоизместимост е необходима енергетична установка с мощност 180 000 [[конска сила|к.с.]], за което се предполага да се използват не 8 котела, както е на [[Тежки крайцери тип „Дюкен“|тежките крайцери от типа „Дюкен“]], а 12. Бронирането на линкора е разчетено за противодействие на 203-мм [[снаряд]]и. Съгласно разчетите, броневия пояс трябва да има дебелина 150 – 180 мм, бронирането на палубите трябва да съставлява около 75 мм. „Черешката“ на проекта трябва да бъдат новите 55-калибрени 305-мм оръдия. Техните установки трябва да осигуряват ъгъл на възвишение от 45[[градус (ъгъл)|°]] и максимална [[далечина на стрелба]]та от 43 000 м{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}} при начална скорост на снаряда 965 [[метър в секунда|м/с]]{{sfn|Dulin, Garzke|1980|ppp = 34 – 35}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}.

В рамките на разрешените за строителствстроителство през 1927 и 1929 г. 70 000 тона е въможно да бъдат заложени четири кораба: два през 1927 г., а другите два през 1929 г. Корабите трябва да бъдат достроени в периода 1930 – 1931 и 1931 – 1932 г. съответно{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}}. Според концепцията и характеристиките си тези кораби са сходни с [[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“]] на британския [[Джон Фишър|адмирал Фишър]]{{sfn|Jordan French Battleships|21|2}} и са подложени на подобна критика. Френските кораби трябва добре да се проявяват в борбата с „вашингтонските“ крайцери, обаче всеки противник с оръдия с калибър над 203 мм вече е смъртоносно опасен за тях. След залагането в [[Германия]] на „[[тежки крайцери тип „Дойчланд“|джобния линкор]]“ с оръдия калибър 283 мм вече има нова неизвестна в уравнението<ref group=Коментари>При Дулин и Харцке се казва, че залагането на „Дойчланд“ и става причината за спиране на работите по проекта. Обаче Джордан и Дюма утвърждават, че това не съответства на действителността, тък като решението по проекта е прието в края на 1927 г., а „Дойчланд“ е заложен едва през 1929 г.</ref>. Освен това, новите кораби не могат да бъдат поставени „в линията“ за бой с линкорите на противника. При това техния строеж изяжда „линкорната квота“ на Франция, а в случай на залагането в Италия на нови пълноценни линкори французите няма да има с какво да отговорят на това. За това генералния съвет на флота, през декември 1927 г., отклонява този проект и препоръчва занапред да се разработват проекти за пълноценни линкори с оглед строителството на кораби с еднородна водоизместимост, напълно използващи отведените им 175 000 дълги тона, – т.е. пет кораба с водоизместимост по 35 000 д. тона, или шест от 29 160 д. тона, или седем – с водоизместимост по 25 000 д. тона{{sfn|Jordan French Battleships|22|2}}.