Разлика между версии на „Линейни кораби тип „Дюнкерк““

През 1924 г. Франция започва подготовката на нова корабостроителна програма. Флота трябва да получи дълговременна програма за отделяне на парични средства за строителството на кораби – „Морски меморандум“, съгласно който всяка година трябва да се строят кораби със сумарна водоизместимост от 40 000 т. „Меморандумът“ не е приет от [[Парламент на Франция|парламента]], който желае да има възможността ежегодно да утвърждава строителството на нови кораби. Фактически в края на 1920 г. и в началото на 1930 година ежегодно построените кораби средно съставят около 33 000 т. Първоначално усилията са съсредоточени към строителството на [[крайцер]]и и [[разрушител]]и{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 34}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}.
 
През 1926 г. началника на френския щаб [[адмирал]] Анри Сален ({{lang|fr|Henri Salaun}}) издава задание към техническата служба по корабостроене за разработката на капитален кораб със стандартна водоизместимост 17 500 дълги тона. Основната задача на новия линкор трябва да бъде борбата с „[[тежък крайцер|вашингтонските]]“ крайцери. Тъй като строящите се италиански крайцери трябва да развиват висока скорост, в техническото задание за линкора се уточнява неговата 35-възлова скорост. Схема за този проект не е съхранена. За основен начин на бой се смятта преследването на по-слабо въоръжения противник, за това осемте 305-мм оръдия трябва да бъдат разположени в четириоръдейни кули, разположени в носовия край{{sfn|Jordan French Battleships|19|2}}. За достигането на 35 възела скороста при зададената водоизместимост е необходима енергетична установка с мощност 180 000 [[конска сила|к.с.]], за което се предполага да се използват не 8 котела, както е на [[Тежки крайцери тип „Дюкен“|тежките крайцери от типа „Дюкен“]], а 12. Бронирането на линкора е разчетено за противодействие на 203-мм [[снаряд]]и. Съгласно разчетите, броневия пояс трябва да има дебелина 150 – 180 мм, бронирането на палубите трябва да съставлява около 75 мм. „Черешката“ на проекта трябва да бъдат новите 55-калибрени 305-мм оръдия. Техните установки трябва да осигуряват ъгъл на възвишение от 45[[градус (ъгъл)|°]] и максимална [[далечина на стрелба]]та от 43 000 м{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}} при начална скорост на снаряда 965 [[метър в секунда|м/с]]{{sfn|Dulin, Garzke|1980|ppp = 34 – 35}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}.
 
В рамките на разрешените за строителствстроителство през 1927 и 1929 г. 70 000 тона е въможно да бъдат заложени четири кораба: два през 1927 г., а другите два през 1929 г. Корабите трябва да бъдат достроени в периода 1930 – 1931 и 1931 – 1932 г. съответно{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}}. Според концепцията и характеристиките си тези кораби са сходни с [[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“]] на британския [[Джон Фишър|адмирал Фишър]]{{sfn|Jordan French Battleships|21|2}} и са подложени на подобна критика. Френските кораби трябва добре да се проявяват в борбата с „вашингтонските“ крайцери, обаче всеки противник с оръдия с калибър над 203 мм вече е смъртоносно опасен за тях. След залагането в [[Германия]] на „[[тежки крайцери тип „Дойчланд“|джобния линкор]]“ с оръдия калибър 283 мм вече има нова неизвестна в уравнението<ref group=Коментари>При Дулин и Харцке се казва, че залагането на „Дойчланд“ и става причината за спиране на работите по проекта. Обаче Джордан и Дюма утвърждават, че това не съответства на действителността, тък като решението по проекта е прието в края на 1927 г., а „Дойчланд“ е заложен едва през 1929 г.</ref>. Освен това, новите кораби не могат да бъдат поставени „в линията“ за бой с линкорите на противника. При това техния строеж изяжда „линкорната квота“ на Франция, а в случай на залагането в Италия на нови пълноценни линкори французите няма да има с какво да отговорят на това. За това генералния съвет на флота, през декември 1927 г., отклонява този проект и препоръчва занапред да се разработват проекти за пълноценни линкори с оглед строителството на кораби с еднородна водоизместимост, напълно използващи отведените им 175 000 дълги тона, – т.е. пет кораба с водоизместимост по 35 000 д. тона, или шест от 29 160 д. тона, или седем – с водоизместимост по 25 000 д. тона{{sfn|Jordan French Battleships|22|2}}.
 
== Коментари ==